You are here

Правителството търси или а) нова работа на „Пеевски“, или б) работа на нови „Пеевски“

Управление на слуховете: записки на скептика по повод менажирането на приватизацията или за ползата от дългата памет

Красен Станчев

 

„Една от любопитните задачи на икономиката е да показва на хората колко малко те в действителност знаят за онова, което си въобразяват, че могат да определят и управляват."

Фридрих фон Хайек, Фаталната самонадеяност

Заседанието на Министерския съвет тази седмица, както и първото заседание на правителството през 2001 г. – ако някой все още го помни, като всяко първо заседание позволява да се направят някои констатации и предвиждания.

1. Очевидно министърът на икономиката си търси работа, неговата област на отговорност и без друго няма нищо общо с икономиката, а по-скоро работи (отдавна) за нейното възпиране. Така е и с много други министерства – вижте по този повод моята статия в последния брой на сп. "Мениджър", където се обсъждат традицията и настоящата практика за броя на министерствата и тяхната деятелност.

2. В правителството започва надпревара за това кой повече сектори в икономиката ще контролира през държавни предприятия и субсидии. Такава надпревара не е имало от правителството на Жан Виденов, по-точно тя винаги е била балансирана от натиск неефективните да се ликвидират или приватизират (което всъщност е рационалният икономически и политически приемлив начин на ликвидация не на предприятията, а на политическия контрол върху тях).

3. Иначе казано, правителството търси или а) нова работа на „Пеевски“, или б) работа на нови „Пеевски“. Икономически по-изгоден е първият вариант: той е по-евтин и вещае политическа стабилност от познатия ни вид.

4. Координацията на новите „Пеевски“ попада в ресора на вицепремиера Томислав Дончев.

5. Изкушението произтича от промените в правилата на приватизацията, въведени от началото на 2004 г. от НДСВ и ДПС (правителството на Н.В. цар Симеон) и приложени за първи път със спирането на приватизацията на "Бургартабак" ЕАД, в интерес на „Пеевски“, но под благовидния предлог за „национална гордост“ и грижа за тютюнопроизводителите, предвид на изборите през 2005 г.

6. Както тогава, така и сега ще бъдат намерени благовидни предлози за поддържане на влиянието на политиците върху части от икономиката, засега лошо функциониращи, каквито са държавните предприятия. Благовидният предлог е случаят с приватизацията на „Дипломатическия клуб“ от подставени лица. Самият този случай е толкова незначителен, че не може дори да бъде забелязан от стопанската и бюджетна статистика. Решението, което се предлага – решение на парламента при сделките за продажба на държавни активи – е същото като през 2004 г. и все така монументално неправилно и вредно: политическите манипулации на коалиционните партньори в изпълнителната власт се замазват с колективната отговорност на парламентарните решения.

7. Предпоследно, но не и по значение: първият икономически напън на правителството показва незачитане както на опита, така и на икономическата експертиза. Въздействието на държавните предприятия върху икономиката на България бе описано подробно по времето на правителството на Жан Виденов – от МВФ и Института за пазарна икономика (от д-р Светлана Александрова и моя скромност), а през 2016 г. – пак от МВФ и ИПИ (д-р Десислава Николова, Петър Ганев, Калоян Стайков – за енергетиката, Георги Вулджев, сега в ЕКИП и други колеги). Препоръките са същите като през 1995-1996 г. – ликвидиране на политическата намеса. Вместо това правителството и министърът на икономиката, подобно на усилията на г-дата Румен Гечев и Климент Вучев, търсят начини да я стимулират.

8. Последно, но първо по значение: „решението“ на приватизационните проблеми през 2004 г. роди, или по-скоро консервира изкушенията за запазване на "Булгартабак", НЕК, "Булгаргаз", БДЖ и военнопромишлените предприятия. Те бяха менажирани чрез КТБ, която се оказа финансовият буркан в домашната икономика на няколко парламентарни гарнитури. Предстои да се анализира кое ще е новото „КТБ“, много е вероятно то да не е банка.

Както казва Козма Прудков (1862 г.), паметта може да се сравни с увяхваща незабравка. На мен не ми остава нищо друго освен на поливам незабравките с отговори на въпроси от рода: чакайте, а това не е ли правено преди?

От ноември 1999 до януари 2000 г. Асенка Йонкова, Георги Стоев, Лъчезар Богданов, Светлана Янакиева и Цвета Димитрова от ИПИ под ръководството и редакцията на Юлиан Панкув от Института CASE във Варшава и на мен самия направихме Оценка на системата за следприватизационен контрол в България.

Нещата, изглежда, се променят към по-лошо. Но изводите от този доклад са изцяло валидни и днес. И могат да бъдат прочетени на страницата на ИПИ в интернет: ТУК.
 

Материалът на Красен Станечв е публикуван от Института за пазарна икономика под заглавие "Управление на слуховете: записки на скептика по повод менажирането на приватизацията или за ползата от дългата памет".

http://clubz.bg/53893-pravitelstvoto_tyrsi_ili_a_nova_rabota_na_%E2%80%9...