You are here

Правителство от сервитьори на чужди маси

Българската дипломация вече прилича на дълбоко провинциална кръчма, в която е вкусно, докато си на масата на собственика, но когато дойде сметката, винаги ще ти извъртят "селски" номера

АРМАН БАБИКЯН, ЕКСПЕРТ ПО ПОЛИТИЧЕСКИ МАРКЕТИНГ И ПИАР

Честито! Имаме новина, която ще дъвчем поне до средата на ноември. България смени кандидата си за генерален секретар на ООН. Сега дъвката ще се разтяга по време на цялата президентска кампания, след което ще бъде изплюта като ненужна. Но всъщност направихме нещо много по-голямо. Изумихме целия свят с тази безпрецедентна абракадабра и доказахме, че на нас като държава няма смисъл да се гледа сериозно. 

Българската кандидатура за генерален секретар на ООН не бива да се бърка с главен секретар на МВР. Може би това е първото, което някой дипломат трябваше да обясни на премиера Бойко Борисов. Той не се назначава от днес за утре и не се уволнява, когато не е пропуснал "правилната контрабанда". 

Борисов това го разбира, но първото не

Заради тази грешка премиерът стана покровител на контрабанда на влияние. Влияние, работещо срещу интересите на България и срещу възможността за успех на България. Това е малко сложна роля за него. И затова, вместо да се справи със задачата, реши да постъпи като главен секретар на МВР и гръмна с гранатомет към втория етаж на къщата, където му е проблемът. Каква е личната му изгода е подробност, която няма голямо значение и скоро ще се изясни. Когато Борисов прави такива неща винаги предупреждава, че срещу него ще има компроматна война. Така направи и вчера на заседанието на Министерския съвет, за да неглижира всички, които са склонни да кажат истината и да ги обяви за врагове на ГЕРБ, на народа, на Европа, на НАТО и т.н. 

В страната ни отдавна стартира безумен ляво-десен спор за българската номинация. Такъв не се е водил нито при кандидатирането на Бокова за шеф на ЮНЕСКО, нито при назначаването на който и да е дипломат за посланик на страната ни по света. А тук говорим за най-висшата дипломатическа позиция на света. По правилата на дипломацията тези хора са длъжни да защитават интересите на СТРАНАТА НИ. В този случай интересите на всички страни в ООН. Точка. В този контекст няма ляв и десен прочит. А спорът в държавата ни беше създаден именно по тази тема. Кой имаше изгода от това? Сещате ли се за някой? На мен ми хрумва изгода за всички опоненти на българската кандидатура и лична изгода за някой, който не е предпочетен като номинация. Може би ми е бедна фантазията, но само за това се сещам. 

Чуждите държави вече празнуват

А личната изгода вече я видяхме в лицето на спотайващата се от месеци и бягаща от честен отговор Кристалина Георгиева. Частните й фенове работиха дълго срещу българския интерес и я пробутваха по вестници като "потенциална" и злословеха в дипломатическите кулоари. В това число и държавни служители се занимаваха с този личен стремеж. Докато се стигна до "кристалната нощ", когато скъпи консултанти стъпиха на врата на Борисов и на другия ден той даде неизпълним ултиматум на собствения си кандидат. Всъщност го подкопа публично. На практика заработи срещу собствената си държава. Ще попитате защо така? Че той нали имаше аргументи заради класирането? 

Ами, много е просто. Неговият кандидат имаше шанс да успее. Разликата между избирането на генерален секретар и шофьорските изпити е, че в единия случай попълваш листовки и те оценяват. Или минаваш, или не. Или имаш повече верни отговори, или не. В нашия случай кандидатът ти е минал на публични изслушвания успешно преди много месеци. А днес гласуванията се провеждат в негово отсъствие. Т.е. няма индивидуално конкурсно начало. Имат значение само усилията на дипломацията на съответната страна. Или е успяла да събере подкрепа, или не. С други думи, кандидатът ни през това време не си е сменил нито пола, нито цвета на кожата, нито биографията, нито дипломатическите си способности - нищо. Той е един и същ и когато е бил пети, и когато е бил трети, или шести, и където и да е... В този смисъл заглавията и коментарите, гласящи "Ирина Бокова падна на еди кое си място" или "Ирина Бокова се изкачи на друго място", са смешни. 

Именно тук бе ролята на държавата

И в лицето на Борисов, и в лицето на външния министър Митов, и на президента Плевнелиев. Ето тези усилия паднаха или се качиха. Тогава възниква въпросът - кой трябва да бъде сменен? На този въпрос трябва да отговори министър-председателят. Ще постъпи ли със същия аршин, ако Георгиева получи дори една червена бюлетина - вето. Например от Франция. Или от Китай. Или от Русия. Или от когото и да е. Тогава трети кандидат ли ще пускаме?

Фалшивата теза, че кандидатът ни не се харесвал на Борисов, на Меркел, на Сорос или на вожда на сиуксите, е смешна. Три български правителства подкрепяха тази кандидатура - това на Орешарски, служебното на Росен Плевнелиев и вторият кабинет на Борисов. Това са фактите. Това е била суверенната позиция на България. А днес се спотайват като бълхи... в бельо. Измислицата, че с една пресконференцийка, на която Първанов се изхвърли повече от политическия си ръст, на Борисов се наложило да я подкрепи е плитка лъжа, която няколко месеца по-късно се разби. Кабинетът е жив и здрав, и без АБВ и до днес. Тогава за какъв натиск и коалиционен рекет говорим?

Днес българската дипломация вече прилича на дълбоко провинциална кръчма, в която е вкусно, докато си на масата на собственика, но когато дойде сметката, винаги ще ти извъртят "селски" номера. Правителството доказа, че няма самостоятелна външна политика и не може, и не иска да отстоява националните ни интереси. Имаме правителство от сервитьори на чужди маси. Жалко, че този безкрайно рядък шанс ни се падна по време на този кабинет. Сервираха им възможност да притежават яйце на Фаберже, а те го свариха за закуска.

http://www.segabg.com/