Правиш контрапротест - печелиш търг без конкуренция

Правиш контрапротест - печелиш търг без конкуренция„Налекс груп“ е велинградска фирма, учредена в края на 2009 г., с едноличен собственик Атанас Кръстев. Преди броени дни, на 26 септември, компанията спечели търг за голям пакет дървесина от смесен тип - над 26 800 куб. м, проведен от Южноцентралното държавно предприятие с център Смолян. Цената надхвърля 1.6 млн. лв. и е до стотинка равна на минимално поисканата от стопанството - наддаване не е имало, тъй като търгът е проведен без наличие на конкуренция.

Финансовият отчет на компанията, публикуван в Търговския регистър, показва, че през 2011 г. тя е имала оборот от 424 хил. лв. и печалба от 179 хил. лв. Според условията на търга обаче до 10 дни фирмата трябва да заплати авансово 50% от цената на цялата дървесина, или над 800 хил. лв. Тази сума е почти двойно по-голяма от целия оборот на компанията за миналата година.

 Не за първи път

Това е поредният голям търг със солидно финансово сито, организиран от горското предприятие в Смолян в последните месеци, който определени фирми печелят без конкуренция. Подобни случаи има и в други стопанства - наскоро „Капитал Daily“ описа крупен търг с още по-дискриминационни условия в Благоевград.

За Смолян това не е първият подобен казус. В края на юли „Дневник“ разказа за мегатърг за почти 100 000 куб. м дървесина с начална цена над 6.4 млн. лв., който бе спечелен от още по-малка фирма, също регистрирана във Велинград - „Триманс“. Нейният собственик е 26-годишният Реджеп Кисьов. Само месец преди търга той е откупил фирмата от предишния й собственик Исмет Сиджимов. Справка в Търговския регистър показва, че за миналата година тя има оборот от едва 74 хил. лв. Десет дни след като е спечелила «наддаването» обаче, компанията би трябвало да е внесла изискваната според условията на търга авансова сума, която в случая е почти 2.5 млн. лв.

Откъде двамата собственици са намерили подобни средства е загадка – тогава Кисьов от „Триманс“ не бе открит за коментар на нито един от четирите номера от фирмените регистри. Телефон за контакт пък липсва в публичните документи на фирма „Налекс груп“ на Кръстев. Компанията няма дори уебсайт, така че нейният собственик също не бе открит за коментар по този въпрос.

Свързващата брънка

Кръстев и Кисьов имат нещо общо – двамата бяха сред водачите на контрапротеста на горския сектор през февруари т.г. Тогава представители на дърводобивни и преработвателни фирми, обединени в коалицията «Да спасим горското предприемачество в България», излязоха на протест в София срещу нововъведената спорна практика над 40% от дървесината да се търгува на стоковата борса, както и срещу други проблемни текстове от наредбата за дърводобива и търговията с дървесина, която е в сила от началото на годината. Според представителите на коалицията тези текстове създават условия за нелоялна конкуренция, злоупотреби, недостиг на материал и криза в сектора.

Протестът им обаче бе пресрещнат от контрапротест на фирми, подкрепящи наредбата. „За първи път сме съгласни със законодателството. То защитава малките регионални фирми, чиито представители сме“, коментира тогава пред медиите Атанас Кръстев. „Никой не е упълномощил тези организации да говорят от наше име. Това е абсурдно“, обясняваше и Реджеп Кисьов пред камерите.

Заради протеста земеделският министър все пак спря борсовата търговия и обеща бързи компромисни промени в наредбата. Междувременно обаче държавните горски предприятия започнаха да продават на търг огромни количества дървесина с непосилни за повечето фирми финансови условия. А представителите на „малкия местен бизнес“ - компаниите „Триманс“ и „Налекс груп“, изненадващо се оказаха сред победителите - те спечелиха търгове с цени, които надвишават с пъти оборотите им.

Порочната практика остава

Представители на бранша многократно заявиха, че участие в търговете за огромни пакети със смесена дървесина за милиони левове могат да си позволят броени фирми и в повечето случаи това са «наши хора», големите компании или прекупвачи. Последните изкупуват дървесина и след това я препродават на завишени цени на тези, които не могат да покрият драстичните финансови условия за участие в търговете.

Фактът, че мегатърговете винаги са за пакети със смесена дървесина (едра, средна и дребна технологична за промишлени нужди, занаятчийска, дърва за огрев и т.н), допълнително ги прави неизгодни за действащите преработвателни предприятия, които се нуждаят от един или няколко конкретни типа дървесина, но не и от всички заедно.

Затова сред исканията на браншовите сдружения за промени в наредбата бе и големите търгове със смесена суровина да се премахнат и да се ползва старата практика - по-малки търгове за специфични видове дървесина. Шест месеца след протестите преработената наредба най-после е факт и вече е публикувана за обществено обсъждане. След броени дни тя ще бъде и приета. И въпреки че на пръв поглед в нея има отстъпки, земеделският министър остана непреклонен за най-спорния въпрос - за големите търгове за смесена дървесина, които ще продължат да облагодетелстват само избрани играчи в сектора.

В услуга на бизнеса с биомаса

Проблемни остават и текстовете за т.нар. стратегически партньори на горските стопанства. Досега наредбата предвиждаше това да бъдат фирми, които могат да докажат, че са в състояние да пласират големи обеми дървесина на пазара. Те щяха да ползват привилегиите на дългосрочни договори до 15 години, преференции до 25% от цената, както и гарантирани количества дървесина. Тъй като липсваше изискване за предмета на дейност на тези фирми обаче, текстът на практика отваряше широко вратата за навлизане на компании прекупвачи.

С новата редакция на наредбата вече има изискване дългосрочни договори да се сключват само с фирми, които «могат да докажат наличие на собствени мощности на територията на България за преработка на дървесина или за употреба на дървесина в производство на електроенергия“. Така на практика „стратегическите партньори“ се свеждат до два вида - големите дървопреработвателни компании и собствениците на електроцентрали на биомаса. Друг проблем е, че дългосрочни договори могат да се сключват освен за продажба на вече добита дървесина от склад, също и за дървесина на корен - т.е. още недобита. Това означава, че във втория случай фирмите (преработватели и инвеститори в централи на биомаса) ще трябва да наемат подизпълнители – дърводобивни фирми.

От една страна, този вариант е по-скъп за държавата – стопанствата могат много по-изгодно да наемат дърводобивни фирми за сечта и след това да продават суровината на преработвателите. От друга страна, дейността на огромна част от дърводобивните фирми става зависима от тези, които печелят дългосрочните договори. «Ние настоявахме двата вида дългосрочни договори – за добита и за недобита дървесина, да бъдат разделени. Това са различен тип дейности. За съжаление надделяха интересите на големите предприятия и най-вече на инвеститорите в централи на биомаса. Те искат да имат независим от държавата и безпрепятствен достъп до суровина», казва Димитър Джоков от коалицията „Да спасим горското предприемачество в България“. Не е тайна, че една от малкото такива централи в България се намира в Етрополе и за създаването й активно съдейства депутатът от ГЕРБ Емил Димитров. Той е и най-активният инициатор на всички спорни поправки и промени в горското законодателство

Ани КОДЖАИВАНОВА

capital.bg