You are here

Правосъдие през пръсти

Сергей Трайков, Стършел 

Запазил съм интервю от януари 2009 година със Стоян Кушлев – депутат и шеф на Комисията за отнемане на незаконно имущество. В него твърди, че: „Вальо Топлото ще се прости с 4-те си милиона в банки; на „братя” Галеви ще бъдат отнети имотите; а шефката на митниците Елка Владова ще бъде осъдена за пране на пари и апартаментите є ще бъдат взети”.

Тези закани доста ще развеселят споменатите, защото се оказаха празен надут балон – нищо подобно не се случи. Но за това е виновна не само калпавата Комисия, а и калпавите следствие, прокуратура и съд. Тяхната калпава работа обаче удовлетворява мнозина.

На 28 май 2009-а, на събор за Спасовден, стар автобус без спирачки уби 18 души в ямболската местност ”Бакаджиците”, а 20 ранени лежаха с месеци в болници. Пострадалите и близките на мъртвите обаче и до днес не са възмездени за преживяното нещастие. Формално Темида си свърши работата – шофьорът Господин Господинов (с алкохол в кръвта) и собственикът на фирмата-превозвач Слави Славов получиха по 13 години затвор от Ямболския окръжен съд, които Апелативният в Бургас намали на 10.

Докато Върховният касационен съд потвърди присъдите, шофьо­рът почина от инсулт, а бизнесменът Славов изчезна. И гражданските искове на почернените семейства срещу него увиснаха. Емигранти съобщават, че собственикът на автобуса-убиец спокойно си живее в Чикаго със своето семействто и развива добър бизнес. А Окръжната прокуратура в Ямбол успокоява, че е взела всички мерки осъденият да бъде открит и вкаран в килията.

Никой обаче не вярва на тези декларации, защото в сайта на Интерпол името Слави Милчев Славов липсва сред издирваните престъпници. И нито едно звено от правосъдната система не е направило постъпки пред американските власти, за да бъде екстрадиран у нас и да излежи своята 10-годишна присъда.

Затова ранените и опечалените вместо да бъдат възмездени поне малко, ще пият по една студена вода. За разлика от тях Сл. Славов ще вдигне наздравица в Щатите за нашето правосъдие, защото за него по-добро няма. И не само за него.

Едно от най-шумните дела на прехода започна през 2008 г. Прокуратурата внесе обвинителен акт в Софийския градски съд срещу 14 служители на „Софийски имоти” за това, че са нанесли щети за над 2 милиона лева. Тошко Добрев, шефът на фирмата, изчезна и бе обявен за издирване. А полицията го арестува на Дунав мост при опит да избяга извън страната.

Доста време след това населението беше надъхвано да очаква тежки присъди, парични и имотни конфискации, дълъг престой в затвора. Каква е правната ситуация в момента? След почти десет години правосъдието каза своята тежка дума. Тя е: престъпниците не са пре­стъпници.

След шумния старт на съдебна сага сега Темида едва прошепна: и всички обвиняеми са невинни. Правен парадокс ли е това или правен идиотизъм: държавата завежда 14 дела с много тежки обвинения за безстопанственост и престъпна търговия с общински имоти, ощетили Столичното кметство с милиони, но накрая всички – до едно!, приключват с оправдателни присъди?

От тази неадекватност на правосъдието веднага се възползва издирваният и арестуван като опасен престъпник, но окончателно признат за невинен Тошко Добрев – той заведе дело за обезщетение срещу прокуратурата. Неговите подчинени също. И ще получат хиляди от държавната хазна. Тоест от нас, данъкоплат­ците, докато не спираме да се питаме: обвиняемите ли са невинни или правораздавателната ни система е калпава?

Как ще е калпава, прекрасна е, доволни са от нея обаче оправданите. Но правосъдие ли е това, когато от него са доволни само подсъдимите за различни тежки престъпления, но все оставащи неосъдени?