Премиерът, ГЕРБ и маргаритките

Честите лупинги и липсата на предвидимост скапват не само имиджа на управляващите, но и шансовете на България да пребори по-бързо кризата

Като деца късахме листенцата на маргаритките и нареждахме: „Обича ме, не ме обича...“. Сега си имаме министри, които играят същата игра.

„Ще се кандидатирам, няма да се кандидатирам“ (за президент). „Ще ги вдигаме, няма да ги вдигаме“ (за пенсиите). „Няма да я качваме, ще я качваме“ (за минималната заплата). Дори фискалният резерв на държавата бе въвлечен в играта - при последните приготовления на бюджета за 2012 г. министърът на финансите представи етюда „Ще го намаляваме (от 4.5 на 3 милиарда лева), няма да го намаляваме“. Сред последните хитове е: „Ще режем привилегиите на военни, полицаи, ДАНС и магистрати, няма да ги режем“. Можем да добавим дилемите на Аню Ангелов да има ли или не бонуси в отбраната, раздвоението относно (не)приватизацията на „Български пощи“, най-новите дилеми в кабинета по въпроса да се вдигат ли стажът и възрастта за пенсиониране...

Тези обрати вече не изненадват никого

Правителството на ГЕРБ тръгна с резки завои и зигзаги и по същия начин влезе във втората половина на мандата си. Нима можем да забравим суматохата около ДДС през 2010 г., когато Борисов първо се вдъхнови да намали ставката от 20 на 18 или дори на 16%, а после внезапно превключи на заден и заплаши, че заради безобразията на тройната коалиция данъкът може да литне на 24%. В крайна сметка не се случи нито едното, нито другото - поне засега. Всъщност ГЕРБ обещаваше да намали ДДС още в далечната 2009 г. Но когато преди дни Дянков подметна, че обещаното може да се сбъдне догодина, никой не прие особено сериозно думите му. Просто българският народ вече си знае: решенията и намеренията на кабинета „Борисов“ са като заповедите в казармата - всяко е предпоследно.

Вече наближава Коледа, проектобюджетът е в парламента, а в подоходната политика на правителството и ГЕРБ през 2012 г. все още е пълно с неизвестни и зеят финансови дупки. Кои пенсии ще се увеличат - само най-малките или всички? Кога и с колко? Какво ще стане с парите за майчинство? Правителството хем твърди, че иска да ги увеличи, хем признава, че още се чуди откъде да намери нужните средства за това. А най-неочаквано министърът на финансите отвори болната тема за несъстоялата се пенсионна реформа, за порочните привилегии - ранното пенсиониране в сигурността и отбраната, за плащането на 20 заплати накуп, за нуждата от бързо увеличение на възрастта и на стажа за пенсиониране - незабавно, не след 5 или след 10 години. Десетцифреният дефицитът в касата на НОИ, разширяващ се по-бързо от озоновата дупка, е наистина титаничен проблем. Но точно сега ли е моментът да се нищи въпросът - когато до Нова година остават 40-ина работни дни, а депутатите вече се канят да гласуват бюджет 2012!

ГЕРБ не посмя да хване бика за рогата

в началото на мандата и отложи мъчните решения за по-добри времена. Първо чакахме кризата да свърши, после 2011 г. се изниза под знака за изборите, Гърция продължи да затъва, днес всички тръпнат от ужас, че Италия ще разтресе еврозоната и все повече прогнозите включват „застой“ и „рецесия“. Истината е, че за правенето на реформи няма добър и лош сезон - всяко време е подходящо, а колкото по-рано, толкова по-добре. Нима ако Европа и светът изпаднат в нова велика депресия, непопулярните, но важни промени в България трябва да спрат?

Още при представянето на проектобюджета икономистите с тревога забелязаха, че в него по нищо не личи нашето МФ да има план Б - ако европейската икономика зацикли или гръмнат още дългови бомби в еврозоната. Дянков се видя принуден да признае, че всъщност е направил бюджет „две в едно“ - финансовата рамка уж се базира на 2.9% ръст на икономиката (оптимистичен вариант), обаче приходите са смятани като при мижав ръст от 1% (негативен вариант, или план Б). В следващите дни вицепремиерът направо смачка розовите си очила и сподели, че ще е доволен и на нула процента. А министърът на икономиката Трайчо Трайков заяви, че бюджетът ще придобие нови очертания между първо и второ четене в парламента.

С други думи, вместо държавата вече да има ясен финансов план за 2012 г., бъркотията със сметките, мераците за пренареждане и страховете нарастват. Най-лошото е, че в тази атмосфера не разумът, а лобитата ще решават как и за какво да се харчат парите на данъкоплатците догодина.

Твърде прибързано премиерът обяви, че в новия бюджет „драстично се намаляват бюджетите на ДАНС, на МВР, на отбраната, на разузнаването“. „Драстичното рязане“ се оказа някакви си десетина милиона лева - на фона на милиардни бюджети. А и не се знае какво ще се случи на финалната права - при окончателното гласуване на закона. Да не забравяме, че в парламентарното мнозинство по-силно се чува думата на силовия вицепремиер.

Връзката между думи и дела винаги е била ахилесова пета

на българските правителства. И сега е така. Въпреки че целият икономически фланг на кабинета „Борисов“ се кълне, че дава мило и драго за добруването на бизнеса, това не личи нито в бъдещия бюджет, нито в действията на министрите. В основния финансов закон за догодина не се вижда обещаваното намаление на нахално високите държавни такси - което означава ново дране на кожи. И прословутото намаляване и премахване на лицензионни, разрешителни, съгласувателни и уведомителни режими не се случва. Вече две години и ГЕРБ се упражнява по въпроса като своите предшественици - основно словесно.

Магическите думи за изграждане на уважение и доверие към всяко правителство са последователност и предвидимост. Непрестанното разноговорене е гигантски проблем и тежък болестен синдром на управлението на Бойко Борисов. Показателно за стила на ГЕРБ е, че законите в Народното събрание се произвеждат на конвейер и над две трети от тях отиват на поправка още в първата година от приемането им.

Във всички проучвания за бизнессредата у нас отсъствието на предвидимост неизменно се сочи като огромна бариера пред фирмите и инвестициите - наред с корупцията, бюрокрацията и липсата на пазари.

След първия тур на вота за президент и за местна власт Бойко Борисов изпусна парата и доброто представяне на ГЕРБ го вдъхнови да изрече думите: „Сега вече ще почнем реформите.“ Да му вярваме ли? Дали във важната изборна 2012 година лидерът на ГЕРБ се е превърнал в зрял политик и истински държавник, или просто ни пробутва познатата игра с маргаритките - ще ги почваме, няма да ги почваме?

Юлиана Бончева

„Сега“