You are here

Премълчаното ...

В битките за България са участвали руси, българи, украинци, финландци, руски немци, поляци, литовци, латвийци, естонци, грузинци, арменци, ингушети, осетинци, туркестанци и т.н.

 

Украинците и украинските военни части във войната

Поради своето местоположение, самата територия на Украйна е една от основните бази за формирането на руската действаща армия преди заминаването й за Балканите през 1877 г.. В резултат от развитията около Източната криза още през 1876 г. руският цар Александър ІІ издава указ за мобилизация на войските от украинските военни окръзи – Киевски, Харкивски и Одески. В техния състав, почти изцяло, влизат местни хора, с украински произход. Основно от жители на Полтавска и Харкивска губернии са комплективани 33-ти Елецки, 34-ти Севски, 35-ти Брянски и 36-ти Орловски пехотен полк. От мобилизираните от Киевски, Одески и Харкивски военни окръзи се обновява и 48-ми Одески пехотен полк. В град Катеринослав, както и в целия тамошен окръг се настаняват и се попълват съответно 133-ти Симферополски, 134-ти Феодосийски и 136-ти Таганрозки пехотен полк. Тук са още и 7-ми Олвиополски улански, 7-ми Кинбурзки драгунски полк, 9-ти Бузки улански полк. Хиляди украинци служат също в 53-ти Волински, 54-ти Мински, 129-ти Бесарабски, 130-ти Херсонски, 131-ти Тирасполски и редица други полкове.
Военните подразделения от територията на Украйна се включват още в началото в бойните действия и дават скъпи жертви. При овладяването на Свищов редица от действащите лица са украинци – Г. И. Барабащенко, К. М. Крайови, С. Г. Авдин, Т. П. Наточий от Валкивски окръг на Харкивска губерния, Д. О. Марчук от Старокостянтинивски окръг на Житомирска губерния, М. И. Голотанов от Тирасполски окръг на Херсонска област, К. В. Грубин от град Григоропол, от същата губерния, както и редица други. 
Полкове, формирани основно от населението на украинските губернии се прославят и в други битки. На 4 юли 1877 г. 20-ти Галицки пехотен полк взима участие в боевете за Никопол. Под Ловеч на 22 август 1877 г. храбро се сражават и загиват много войници родом от украинските губернии, които служат в 9-ти и 10-ти стрелкови батальони, в 130-ти Херсонски пехотен полк и др.
Значимо е украинското участие и в битката при Шипченския проход. В отбраната на прохода участват 35-ти Брянски и 36-ти Орловски полк, в които служат полтавчани; 4-та стрелкова бригада, съставена от селяни от Херсонска област, която по време на боевете получава неофициално наименование «Желязна»; 53-ти Волински, 54-ти Мински, 55-ти Подилски и 56-ти Житомирски полк на 14-та дивизия, състоящи се от селяни и граждани от Харкивска, Полтавска, Киевска и Херсонска област. Между другото, в тази дивизия служи като срочнослужещ прочутият украински театрален деец Микола Карпович Садовски (1856-1933), който за боевете на Шипка е награден с Георгиевски кръст, 4-та степен. По-късно в хода на войната Садовски стига чак до Константинопол. 
Шипченският проход е защитаван от 36-ти Орловски пехотен полк, от пет български опълченски дружини и няколко други малки части (общо 6 хил души с 27 топа) под общото командване на ген. Столетов. Битката започва на 9 август. Тежкото състояние на защитниците на Шипка се усложнява и от твърде неизгодните условия на заетата от тях позиция. Ето защо се налага генерал Ф. Ф. Радецки да им изпрати като подкрепление 35-ти Брянски пехотен полк начело с полковник С. И. Липински. Само на 9 август войните от полка, заедно с българските опълченци, отблъскват  десет атаки на османската войска. На 11 август вече нямайки патрони, именно Първа стрелкова рота на 35-ти Брянски полк и 3-та стрелкова рота на 36-ти Орловски полк участват заедно с българските опълченици в хвърлянето на камъни срещу настъпващите османски войски.
В боевете за Шипка през август 1877 г. е смъртно ранен Юрий (Георгий) Рудченко. Той е по-малкият брат на известния украински писател Панас Мирни, както и на Иван Рудченко (псевд. Иван Билик), събирач на украински фолклор. Често двамата братя се е налагало да прехвърлят тайно творбите си през границата с Австро-Унгария и да ги печатат в украински периодични издания в Лвив или Женева, поради ограниченията на руската цензура за публикации на украински език. 
Сред други известни осъзнати украински интелектуалци взели участие в боевете при Шипка е и Йосиф Шевченко, племенник на споменатия вече виден украински поет и основоположник на украинския език Тарас Шевченко. Й. Шевченко участва с доброволчески отряд и е ранен в битката. И до днес в музея на Шипка се съхранява негова фотография. По-късно, на 12 февруари 1878 г. Й. Шевченко е назначен за окръжен управител на Горна Джумая (Благоевград), която длъжност изпълнява до подписването на Берлинския договор. 
И в битките за Елена, в района на Котел и на други места героизъм проявяват войните на 15-ти Нарвски хусарски полк начело със сина на А.С. Пушкин – А.А. Пушкин. Сред войниците е и племенникът на руския писател от украински произход Микола (Николай) Гогол от село Яновшчина (сега Гоголеве) в Полтавска област – М. В. Биков, награден за храброст със златно оръжие. 
В знаменателните сражения за Плевен, както и в последвалата обсада на града също воюват украински дивизии. Сред тях са 31-ва пехотна, състояща се от харкивяни, 33-та – съставена от от катеринославци, херсонци, таврийци, а също така 1-ва бригада на 9-та пехотна дивизия, състояща се от полтавчани. Много от войните родом от украинските губернии загиват по време на трите щурма. Само Молоросийсият полк губи  в тази битка 620 души. Отбелязват се тук и 4-ти Харкивски и 9-ти Бузки улански полкове, 17-ти Архангелогородски, 117-ти Ярославски и други полкове, в редиците на които воюват войници от Полтавска, Киевска, Харкивска, Херсонска и други губернии.
Не можем да не споменем и украинците-генерали Федир Федорович Радецки (1820-1890) и Михайло Иванович Драгомиров (1830-1905), които редом с генералите М. Д. Скобелев и И.В. Гурко се смятат за главните герои в тази война. Самият М.И. Драгомиров много години след войната е начело на Киевския военен окръг. Той е убеден украинец и поддържа тесни връзки с украинските дейци от «Стара Громада». 

Голям принос за победата в Руско-турската война 1877-1878 г. имат и медицинските работници. Като доброволци на фронта тогава пристигат и немалко випускници на медицински факултети на Киевски, Новоросийски и Харкивски университети. Мобилизирани в редовната армия и непосредствено на фронта са 25 члена на дружеството на киевските лекари. Сред имената, които личат на „Докторския паметник“ в София са и тези на починалия от тиф випускник на Киевския университет, млад талантлив хирург, родом от с. Писки, Лохвицки окръг, Полтавска губерния О. И. Симонов. Тук са посочени и доста украинци – С. Гуменюк, Д. Ковал, Ф. Козак, Х Мелниченко, М. Шевченко, И. Шулга и др. 

http://www.faktor.bg

*Заглавие и редактиране "Под лупа"