Препис на писмо от Васил Левски до Филип Тотю в Одеса

1871 април 18 или около 26, България

 

В еднодружний ми брате Филипе! В Одеса.
Съчюсв[о]ствоваме ви гдето ни подавате ръка от там, та да работим в едно! Бог нека е напред и ими българско да е войвода.
Сами или и некой йоще родолюбиви българи, предлагате ни в писмото си тия две главни предложения, т.е. подписи от всичко българско и печати за захваяание на революцията зимно или летно време. В тия две главни предложения са нам в Българско живот или гроб. За първото което вий ни предлагате и искате го по-скоро, то чрез Н.М. Тошкова, за да помолиме Негово Високо Императорско величество за помощ, на което сте уверени, че без друго ще ни помогне! Дай Боже да помогни и да подпиши бар за нашата република, ако технити републиканци гони и наказва до смърт в окната. Брате! Тук за тоя ми предмет да ни падат в съмнение, че аз противостоя на мнението ви? Не! Но, нема и да ви отговарям докато са не забележат именно кои са и от де са, тамкашните ни родолюбци, които дават глас за тоя най-деликат[ен] и важен предмет, който е като центръ на всички други наредби, щото като се предложи води всичкити и други след себе си, и в ръцете сми на прегледачат.
Брате! Ний не отказваме помощъта и от гяволът! Но имаме си предначертание за това и вий пребързайте както ви пишя по-горе, та да прибързаме и ний към вас с нашето мнение. Ако ли никой не подпиши както казваме и останиш ти сами? Тогава има пак какво да приказваме.
Сега ида за вторият ни предмет, който на е да ся реши между тебе и мене, а остая за подирният ден да ся реши по вишегласие от Б.Р.Ц.К. в България и вас заедно, зиме или лете.
В първото си писмо дадох мнението си, че трябва зимно време! Като съм убеден твърдо за мене си, присметва ли сме и тук-таме пред неколко йоще наши по-разумни и казвали са – истина, тогава е време. Но пак несмеем решително да кажем, ако и да сме убедени, че тогава е спасението ни, защото губи значението си Централнийт ни комитет, който требва да подпиши. Пак аз в първото си писмо дето изрекох на ваз е срещу писмото ви на г-н Иованица Пишмиша в Т. Магорели, в което излагате да принесете трите хиляди пушки из Одеса въ[в] Влашко, че да премините през летото за в Балканът! Право ли е да решавате сами както знаете, че и в Българско са работи? Мисла не! Ето сега ми казвате в писмото си, че сте дохождали често в разговор с некойси родолюбиви българи и на въпросът ви отговаряли – защо в 67 и 68-мо не зеха българите участие с четите? Ето, че те останват си глупави на това питание, а българите много хубаво направиха, че са не измамиха подир четите, защото на четите обязаностъта беше не да бунат народът, но да свикват от градовете и селата умни хора и да им показват как требва да ся приготвят, че като им ся даде знак за революция да бъдат всички готови! Това брате Филипе, ако си забравил да им кажиш на горните господиновци, то аз имам и законът в пазвата си от 67-мо, а и сичките войводи испълниха ли какво им налагаше законът! То не ни е за сега работата да говорим, а искам да докажа на горните ни родолюбци, че българите ако беха са повлекли след четите, щеха да принесат полза на руският цар, пък за тех си, щеха да изгубат най-добрите си юнаци, на кои в ръцете стои българската свобода, пак тогава нека отсвирюва България, чак до един век йоще. Това така доказвам на нашите родолюбци щото да престанат от ония бърборенията. С факт имам да докажя, че с руски агенти съм имал да работа без да знам в 69-то препоръчан – единият от одеските българи за добръ помощник на българите, пък не излезе така! Улових му неколко шарлатанъци и хайде от гдето е дошел. Коги стане за нужно, казаща го съ[с] сичките му работи. Цели сме изгорели от парине и пак не знаем да духаме??
Брате Филипе! Чакам на това писмо отговорът ви, че тогава ще са разберем как и какво ще работим.
Прийми искреното ми поздравление и остаям докрай с Ваз, за свобода чиста или смърт.

(под.) В. Левский
Из Българско, член от Р.Ц.К. в България

Точен препис от първообразното.
12-й априлий 1884 год. Хр.Б. Загорски
г. Карлово В. Платнаров
[Следва писано от В Платнаров]
(Забележка) Оригиналът ся намира в ръцете у В.Ив.Платнаров.
[На стр.1 встрани]: 1871 апр. 18. Копие от Ф. Тотюву
[На същата стр. Под текста бележка от З. Стоянов]: Тошков е искал некой Св. Анна на шия. З.С.

https://www.vasil-levski.eu/category/%d0%b4%d0%be%d0%ba%d1%83%d0%bc%d0%b...