Преходът заприлича на Трета национална катастрофа

Преходът заприлича на Трета национална катастрофаНелепо загиват млади хора, други се самоубиват или дрогират

Точно сто години след първата национална катастрофа, дошла след Балканската война – 1912-13 година, България като че ли се намира в най-голямата дупка след Освобождението си от турско робство през 1878 година. Дупка икономическа, политическа и морална, от която май излизане не се предвижда. Нека погледнем фактите. Страната ни загуби почти 2 милиона българи от населението си за последните двайсет години – факт без аналогия в историята ни. При това в мирно време, без да води войни и да дава жертви, без да губи територии, населени с българи.

Oгромното мнозинство от тези нашенци са емигранти навън не от добро, а заради ненормалните условия за живот и работа в страната, заради унизителните заплати, престъпността, корупцията, долнокачествените политици, които всеки четири години се редуват да ни управляват. Нелепо загиват млади хора, други се самоубиват или дрогират. Висшите магистрати са се обособили в каста, недосегаема и работеща само за собствена полза, политиците не им пречат, защото така им е изгодно и никой не следи за техните далавери. Имаме собствена държава, но тя просто не работи в полза на обществото и все едно, че я няма.

Икономиката ни прилича повече на задъхваща се немощна старица, завързана със златните вериги на няколко десетки хиляди новобогаташи, откровено натрупали парите си с далавери, лъжи и неспазване на законите. Днес за 90% от българите се живее по-лошо и по-несигурно отпреди двайсет, трийсет и повече години, изкарването на насъщния е истинска мъка в повечето сектори на икономиката, където властват съвременни чорбаджии, мутри, хора без елементарно възпитание и образование. Профсъюзите имат представителна роля и никога не влизат в истински конфликт с властта. Затова и един финансов министър преди години оприличи значението на протестите на учителите със седянка.

Прокламираното като изключително постижение в последните години свобода на словото също е фикция. Всички сме свидетели на срива при медиите – и как няма да го има при условие, че собствениците им са или корумпирани политици, назначени банкери или мутри, които перат пари през тях. Няма национална българска печатна медия, която реално да не зависи от парите на една известна банка, включително и новопръкналите се. Сред останалите собствениците на вестници и списания са бивш комсомолец и адвокат на изгонен от страната международен аферист, собственик на голяма българо-руска компания, двама „бизнесмени”, натрупали пари чрез скрита приватизация на предприятия и банка, политически структури, криещи се зад подставени лица, истински мутри, печално известни с рекет,престъпления срещу личността и местни феодали. При телевизиите положението е същото – освен гореизброените собственост имат голяма и печално известна не само у нас групировка от Черноморието, строителни предприемачи, получавали поръчки и натрупали пари с политически протекции, президентски роднини,назначени рекламни босове, тръгнали да правят медийни групировки направо от бюрото си в ДС, крупни регионални феодали, президентски политически и лични приятели. На водещи позиции в медиите са пак хора, свързани със службите и следователно зависими. При това положение да се очакват безпристрастни и критични към властта журналистически материали е безпредметно. Мазненето пред властимащите от години е основна медийна и редакционна политика, затова се подбират удобните журналисти, които за заплатата си са готови на всякакви компромиси. Лошото е, че кризата не обхваща само медиите, а цялата духовна сфера. Образованието ни е смешно-в средното училище проблемите са огромни, а завършващите нямат никаква полезна квалификация, учителите са със средна възраст 52-55 години,треперят за пенсийката си, заплатите им са жалки, затова и учениците нищо не получават от тях.А и не искат в огромното си мнозинство. Парите са качени на пиедестал и е без значение как си ги получил, важното е тяхното количество. Това обяснява проституцията, престъпността, корупцията, но не ги премахва. С такава ценностна система и такова възпитание на идващите млади поколения нищо добро не ни очаква в следващите двайсетина години.

Икономиката ни е икономика на слугуването пред гостите на морските и планинските ни курорти и инвеститори със съмнителен капитал. Липсват инвестиции в перспективни отрасли, можещите и знаещите масово напускат страната, база за развитие на каквато и да е иновативна дейност няма. В родната икономическа среда се ликвидират всички добри идеи, дори такава вековна и работеща идея по света като стоковата борса у нас е само параван за отделни далавери на политици и икономически групировки. В страната вече почти нищо не се произвежда, а дори елементарни храни и вещи се внасят.Износът ни е символичен и се основава на непреработени стоки, главно зърно и дрехи, шити на ишлеме. Земеделието бе на практика ликвидирано и дори уж проспериращото зърнопроизводство дава 3-4 милиона тона продукция годишно при 10-11 милиона тона преди двайсет и пет-трийсет години. Да не говорим за овощарство и зеленчукопроизводство – ако не е вноса на домати, краставици, ябълки и останалите плодове, които виреят чудесно у нас, пазарът ни ще е празен. Влизащите в страната от 2001 година немалко пари по САПАРД и след това по програмите на ЕС изчезват като вода в пясък.

Сериозна промишленост нямаме, освен нефропреработката, която обаче изнася печалбите си в друга държава. Има една търговия на дребно с намаляващи обеми през последните три години, некачествени, но скъпи стоки и ментета не само при дрехите, но и при храните. Хората, които пътуват в Европа знаят, че голяма част от храната в страни като Германия, Италия и дори скъпата Великобритания е по-евтина или равна по цена с тази в България. При десетина пъти по-ниски доходи на населението и постоянно растящи цени на ток, вода и горива. Наскоро бях в Лондон и с изумление видях, че с 5 паунда / около 12 лева/ купувам в добър супермаркет почти същите продукти, които за същите пари купувам в България. Единствено по-скъп категорично е алкохола – като започнем от бирата и виното и свършим с високоградусните напитки.

За капак на всичко в политиката у нас от година на година влизат и остават все по-некачествени хора. Те се подбират от партийните централи по принципа „верни и послушни”и на практика електоратът не може да изрази мнението си за личностите. Затова скандалите, простотията, уличния език са част от ежедневието ни. Сегашният ни премиер е върха на сладоледа в това отношение с непремерени и обидни изказвания. Корупцията не е мръднала назад нито крачка, напротив, продължава да завзема нови пространства. Няма електронно правителство, няма съдебна система, която да гарантира спазването на законите, самите закони се правят така, че да има начин да бъдат заобиколени.Недостойни и крадливи хора има на всички нива на държавното управление – в съда, в правителството, в общините. И лошото е,че на никой това не му прави впечатление. Ако някой от време на време „изгори”, то е поради конфликти с боса си или поради непердпазливото настъпване на нечии интереси. Липсата на алтернатива на тези политици обаче е най-страшното – догодина има избори и шансът на власт да дойде някой нов Бойко, Първанов или Сергей е голям, просто защото други различни хора не се допускат. А не може в 7 милиона души да няма нормални, интелигентни, отговорни пред обществото и нетолкова корумпирани личности.

Това е истинска национална катастрофа – намаляваме като население, живеем все по-лошо в сравнение с предишни години, не произвеждаме почти нищо, бедни сме в огромното си мнозинство, защото ни плащат малко, а ни продават скъпо всичко, застаряваме като нация и изпростяваме не само на ниво политически лидери. По-лошо от това едва ли може да стане.Трагедията ни е в това, че за разлика от предишните национални катастрофи, тази си е изцяло наша работа – не можем да виним за нея външни врагове, сами сме си виновни за всичко. И няма как с наличните ресурси като население, интелигенция и политически елит да променим нещата, а и не знам вече колко хора искат промяна и колко са доволни от положението в момента.

Георги Александров

forumat-bg.com