Принцесата, която се оказа жаба

 

 

Веселина Седларска

Преса

 

Строен стрък с бели цветчета. Как се казва това цвете? „Принцеса – отговаря старицата от пазара. – Преди демокрацията му викахме хурка, сега вече се казва принцеса.”

 

В комбинация цветето и продавачката са нещо като България. Цветето може и да се заблуждава, че от хурка е станало принцеса, обаче жената го е виждала в двора си по времето на поне два обществени строя и си знае, че ароматът е заключен в семенцето, не в името. Тази жена знае, че имената са лъжовни.

 

Демокрация е хубаво име. То е принцесата някъде там, когато си живял в пролетарския социализъм тук. То е обратното на дефицита, сивото, забраненото, задължителното. Демокрацията е гаранцията за хубавия живот, за същото беше гаранция и обещаваният комунизъм, висшата фаза на развития социализъм. Комунизмът така и не дойде, вместо него – демокрацията. И много хора си въобразиха, че демокрацията носи всичко онова, което им беше обяснявано, че ще донесе комунизмът.

 

Тоталитарната власт си съчиняваше жалки пропагандни стереотипи, от рода на американски войници се търкалят пияни от кока-кола. Но и ние не падахме по-долу в патетичните си представи. Спомнете си в какво сме вярвали: на Запад трудът и времето на специалиста се цени толкова много, че във фирмите има назначен човек, който подостря моливите, за да не се губи време на човека с много висока квалификация и също тъй много висока заплата.

 

Пристига демокрацията и при нас, идва една голяма немска фирма да инвестира тук, изпраща няколко български специалисти на стаж в централата. И какво мислите правят тези български експерти през първата седмица на своя стаж в Германия? Връчват им по една шпатула и изстъргват дъвките, които германските клиенти на германската фирма за изплювали и стъпквали по германският под.

 

Няма подостряч на моливи, няма „ама аз ще бъда шеф в българския ви клон, вие тук ме карате да ви пълзя по пода.” И какво разбират тези български специалисти през първата седмица? Разбират, че започват да чувстват фирмата по-своя и че подът трябва да е винаги чист. Един стереотип от социализма по-малко, но затова пък едно умение в повече да си направиш живота по-обясним и по-уреден.

 

В това пък въобще не се съмнявахме: на Запад превозните средства не закъсняват, ха са закъснели, ха си ги осъдил за много пари, че са ти нанесли щета, да речем закъснял си за делова среща. Това Соня го е чувала много пъти в България. И ето я, след интервю в Манчестър като кандидат-студентка в тамошния университет, пътува с автобус до Лондон, за да се качи на самолета за България, където ще очаква съобщението дали е приета.

 

На половината на пътя страничното огледало на автобуса клюмва. Дошъл му моментът да се развали. Шофьорът спира, казва на пътниците, че не може да продължи без странично огледало и че автобусът, на който ще бъдат претоварени, ще дойде след около час. Пътниците стоят на седалките информирани и спокойни. Соня обаче изчислява, че ще изпусне самолета, защото си е купила билет за последния възможен автобус. За да се разходи из Манчестър, в който ще учи. За да не виси на летището в Лондон. И защото превозните средства на Запад не закъсняват, тъй като ще фалират, ако ги осъдиш.

 

Тя казва всичко това на шофьора. А шофьорът й казва, че е трябвало да си направи сметка, в смисъл да включи всички възможни рискове. И че сега като изпусне самолета, друг път ще знае. Соня е бясна, отмъстително си представя български шофьор, който въобще не би се притеснил от клюмнало странично огледало, най-много да закъснее пет минути, докато го фиксира с канап.

 

В този момент Соня въобще не е сигурна кое е по-доброто място за виреене на принцеси и е абсолютно сигурна в преобладаващата над всичко сила на семенцето, в което е скрито дори отношението на народите към аварирали автобусни аксесоари.

 

Ние се адаптираме трудно към българската демокрация по две причини. Първо: от нашето семенце порасна демокрация с всичките характеристики на българския код – продажна, заобиколна, връзкарска, ненаситна, задкулисна.

 

Второ: нашите стереотипни представи за западната демокрация ни изиграха лош номер – ние си въобразяваме, че самата дума демокрация гарантира добрия живот. Нищо не гарантира, освен едно: че ни дава инструментите да си направим живота такъв, какъвто искаме и какъвто можем.

 

Този сблъсък на представи с действителност е толкова гръмовен, че в различните глави отеква еднакво силно, но с различни внушения: от „да се спасим през изхода „Терминал 2” до „да се спасим с терминален изход”. Терминален изход (мед.) – летален край, смърт. Самообесване, самозапалване, самопрострелване. Ако виждахме демокрацията не през стереотипите и илюзиите си, щяхме да приемаме случващото се по-леко, макар че то щеше да е пак така тежко.

 

„Изчезвам! Няма да живея в държава, в която президентът не прави разлика между Чехия и Полша!” И къде отива този мой познат? В Англия. При посещението си в Канада през 1982 година Маргарет Тачър решава да покаже, че има познания за страната-домакин, като казва: „Знам, че и вие имате проблеми с безработицата в САЩ”.

 

Тогава по-добре във Франция. През 1977 година Жак Ширак пристига в Буенос Айрес, Аржентина. В словото си обаче той благодари за топлия прием на „кмета на Рио”. Ширак е известен с фриволната си представа за география. През 1995 година на конференция той отправя остро предупреждение към премиера на Холандия: „Или ще действате твърдо срещу наркотрафикантите, или ще затворя границата.” При положение, че Франция няма обща граница с Холандия.

 

Друг е отчаян, че министърът на културата написал „Збогом”. Вицепрезидентът на САЩ Дан Куейл направи забележка на шестокласник, че е написал погрешно думата картоф. Думата, разбира се, била написана от ученика съвсем правилно. Прибавяйки една излишна буква, Куейл се сдоби с прякор Картофа.

 

Позната лекарка получи криза, че постът на ресорния министър бил уговорен на кръстовище. Депутатът Хикс бил спешно призован от премиера Игрек. Депутатът бил убеден, че премиерът ще го мъмри, защото отказал да представя партията на някаква досадна среща. Никакво мъмрене, а точно обратното. Оказва се, че премиерът го чул как разбива на пух и прах свой опонент в парламента и спонтанно взел решение да го направи министър на здравеопазването.

 

Съпругата на депутата го чакала отвън в семейната кола. Моля те, закарай ме до най-близката телефонна кабина, казал депутатът. Когато жена му го попитала за какво му е телефон, той отвърнал: „Трябва да поема едно министерство, а нямам представа къде се намира, затова най-добре ще е да потърся адреса в телефонния указател.”

 

Името на този депутат е Уинстън Чърчил. Хайде по-актуални реалности: за личен лекар в Англия те записват след седмица, с направление за специалист в Испания получаваш час за след 3-6 месеца. Демокрация, свободен пазар, капитализъм, белите държави, нормалният свят.

 

Малко грубичко, но така се говори на тийнейджъри, когато изпаднат в кризата на възрастта и питат: „Ама това ли е то?” Ами – това е то. Ако искаме да си го направим по-добро, от нас зависи. Това й е единствено хубавото и полезното на демокрацията. Само в приказките и на пазара жабите и хурките се оказват принцеси.

 

Другата възможност е да си останем при изтощаващото негодувание, при самоотхвърлянето и пред двата изхода – Терминал и терминален. Впрочем Соня изпусна оня самолет. Но беше приета в Манчестър и никога повече не й се случи да закъснее за полет.