You are here

Проблемът с партиийните субсидии не е на 3 години. Пълнолетен е

Полина Паунова

Цели 18 години партиите в България си разпределят субсидии за гласове, които реално не са получили. Начинът на изчисляването им е един и същ още от 2001 година. А това пък е възможно, защото няколко правителства са тълкували закона винаги в полза на парламентарните партии.

Ето защо при избухването на скандала със субсидиите, властите се опитаха, и до голяма степен успяха, да представят, че „грешката“ се дължи на въведената през 2016 година опция в бюлетината „Не подкрепям никого“.

Проверка на Свободна Европа години назад показва, че на същия принцип партиите са си поделяли милиони, сметнати на база „действителни гласове“, дадени за други формации, чийто резултат е бил под 1 %. Само за 2015 година поделената по „братски“ сума е над 1.5 млн. лева.

За какво става дума

Няколко дни след евроизборите "Шоуто на Слави“ изнесе информация, според която партиите са получили по над 13 лева на глас през миналата година, докато законът им отрежда 11 лева.

След разпространената информация, че през 2018 г. партиите в парламента са получили общо над 6.5 млн. лв. повече от полагаемите им се според Закона за политическите партии субсидии, главният прокурор Сотир Цацаров разпореди проверка.

Две седмици по-късно Върховната административна прокуратура (ВАП) обяви, че разкритията на предаването отговарят на истината и законът действително е бил нарушен.

Държавното обвинение обаче се съсредоточи само върху периода, който беше посочен, и въпреки изпуснати реплики от страна на различни политици, не стана дума за минали години.

Нещо повече – ВАП сезира по случая Върховната касационна прокуратура (ВКП), която има правомощията да разпореди образуването на разследване, „предвид събраните данни за извършени престъпления от общ характер от служители на Министерство на финансите“. Какви точно са подозираните престъпления, не беше уточнено.

Финансовият Владислав Горанов обяви, че до това преразпределение се е стигнало заради несъвършенство в закона, който е дело на БСП. Но последното изменение в текста за субсидиите, което е отпреди 3 години, е направено от ГЕРБ. Целта му е при субсидиите да не се броят гласовете "не подкрепям никого", които бяха въведени в закона тогава и се водят действителни. Затова в текста се записва, че субсидиите се определят от "броя на получените действителни гласове от партиите и коалициите на последните парламентарни избори“.

Въпреки тази поправка, през последните 3 години партиите, които имат право на субсидия, са си преразпределяли всички действителни гласове, включително и "не подкрепям никого“.

Затова в парламента бе внесена и мигновено одобрена промяна на закона, която регламентира, че партиите, надвзели пари над фиксираните 11 лева на глас, трябва да ги върнат със задна дата. А задната дата е 26 май 2016 година, откогато в бюлетините има опция „Не подкрепям никого“.

Пари, надвзети и преди „Не подкрепям никого“

Справка показва обаче, че партиите са си разпределяли повече пари и през 2015 година например.

Това лесно може да бъде проверено при сравняване на изборните резултати, обявени от ЦИК за изборите от 2014 година и справка от страницата на Министерството на финансите , която показва колко са субсидиите на партиите, получили над 1% за следващата година.

След този вот ГЕРБ са получили 1 072 491 гласове. При 11 лева на глас държавната им субсидия би трябвало да бъде 11 797 401 лв. В документите на Министерството на финансите обаче пише, че за 2015 година субсидията на формацията е била 12 319 548 лв. Гласовете за БСП са 505 527. При субсидия от 11 лева на глас държавните пари за социалистите би трябвало да са 5 560 797 лв. Те обаче са взели 5 806 916 лв.

Същата е ситуацията с ДПС, Реформаторския блок, Атака, България без цензура, АБВ, Патриотичния фронт и Движение 21 (което също е получило над 1%).

Защо се получава така

Разминаването се получава, защото дори без квадратче „Не подкрепям никого“ на партиите, които подлежат на субсидия се разпределят средствата от останалите формации, които са отчели валидни гласове, но не са успели да прескочат бариерата.

Според резултатите дейстителните гласове на парламентарните избори през 2014 година са 3 283 192. Също действителни, но подадени за формации или кандидати под 1% са 139 127 гласа. Всеки от тези гласове е „таксуван“ с 11 лева. Което прави 1 530 397 лева. Останалите партии, получили над 1 на сто от гласовете, са си разделили.

В Закона за политическите партии пише, че общата сума, предвидена в бюджета, се разпределя пропорционално на получените гласове от всяка партия и коалиция. А общата сума, предвидена за субсидиране на политическите партии и субсидии, се определя ежегодно от бюджета в зависимост от броя на действителните получени гласове на последните парламентарни избори. В закона за бюджета пък ясно е разписано, че един глас е равен на 11 лева. Никъде обаче не е споменато, че действителните гласове за партиите, недостигнали прага за получаване на субсидия, който е 1 на сто, се разпределят между останалите.

Според юристи, с които Свободна Европа се консултира, става дума за „дългогодишна злоупотреба и то не от едно правителство“.

Ето защо логично е държавата да си потърси сумите по линия на съществуващ текст в Закона за задълженията и договорите, който регламентира „неоснователното обогатяване“. Давността там е пет години.

Вместо това обаче прокуратурата повдигна въпроса само за година назад, а управляващите внесоха текстове за три.

„Има поне два съществуващи начина държавата да си потърси парите – единият е през Закона за задълженията и договорите, той е граждански. А другият е административен – през ДОПК“, обясниха още запознати.

Междувременно всички партии неофициално твърдят, че проблемът е почти 20-годишен. Никой обаче не го обяснява детайлно и с цифри, защото ще стане „проблемна ситуация“ и партиите ще имат да връщат много повече средства. Ето защо се оформи съгласие около предложените текстове от Министерския съвет.

Възможен ли е ретроактивен закон? „Разчитаме на популизма“

Предложените текстове обаче крият сериозен проблем – санкциите в закона са реатроактивни, а това е невъзможно, според конституцията.

Ето защо високопоставени служители от Министерството на финансите обясняват, че ако някоя партия обжалва постановлението за връщане на дадена сума на бюджета, то е почти сигурно, че магистратите ще отсъдят в полза на формацията. Защото законът е ретроактивен.

„Разчитаме единствено на популизма на всички ни – големите партии няма да смеят да се оплакват, защото е неатрактивно пред избирателите. А малките едва ли ще направят сериозни стъпки, защото за периода от 2016 година досега са взели общо 200 000 лева, които трябва да си поделят и върнат“, обясниха представители на ГЕРБ.

 

https://www.svobodnaevropa.bg/a/29994117.html