You are here

Проектът АЕЦ „Белене“: Приказки без край

Рени Нешкова

Началото е март 1981г., краят не се вижда

на бързи обороти

 

20 март 1981 г., режимът на Тодор Живков

Площадка Белене е одобрена за изграждането на втора атомна електроцентрала в България с правителствено решение № 9 на Министерския съвет на България.

 

1982 г., режимът на Тодор Живков

Започва усвояването на площадката с повдигане нивото на терена, строеж на стени, изграждане на външни комуникации и впоследствие изграждане на строително-монтажни бази.

 

1987-1990 г., режимът на Тодор Живков, БСП

Пълномащабното строителство на АЕЦ започва в края на 1987 г. и продължава до 1990 г., когато с Решение № 106 от 17 май 1990 г. Бюрото на Министерския съвет ограничава строителството на АЕЦ „Белене”.

 

20 август 1991 г., БСП

Взето е Решение № 288 на Министерския съвет за прекратяване изграждането на АЕЦ „Белене”.

 

20 декември 2002 г., НДСВ

Взето е Решение на Министерския съвет № 853 за отмяна на решението от 1991 г., с което е прекратено изграждането на АЕЦ „Белене”.

България подновява процедурите и с лицензионните процеси във връзка с изграждането на АЕЦ „Белене”.

 

2002 – 2003 г., НДСВ

Събрана е информация от потенциалните изпълнители и са определени рамковите параметри на АЕЦ „Белене”, включително параметрите на ядрена и промишлена безопасност.

 

2003-2004 г.НДСВ

Проведено е предпроектно технико-икономическо проучване. Разработен е и след провеждане на обществено обсъждане е приет доклад за Оценка на въздействието върху околната среда.

 

Април 2004 г., НДСВ

Взето е решение по принцип за строителството на АЕЦ „Белене”.

 

Април-септември 2004 г., НДСВ

Проведено е обществено обсъждане на доклада за ОВОС.

 

22 ноември 2004 г., НДСВ

Издадено е решение № 18-8/2004 на МОСВ за строителство на АЕЦ „Белене” на основание на решението на Висшия експертен екологичен съвет на МОСВ от 11 ноември 2004 г.

 

21 декември 2004 г., НДСВ

Издадено е разрешение от Агенцията за ядрено регулиране за избор на площадка.

 

7 януари 2005 г., НДСВ

Проведен е обществен дебат с над 300 участници в София в изпълнение на изискванията на Закона за безопасно използване на ядрената енергия.

 

8 април 2005 г., НДСВ

Издадено е решение на Министерския съвет № 260 за изграждане на ядрена централа на площадка в Белене.

 

Октомври 2005 г., тройната коалиция (БСП, НДСВ, ДПС)

НЕК подава в АЯР заявление за издаване на разрешение за проектиране.

 

1 февруари 2006 г., тройна коалиция (БСП, НДСВ, ДПС)

Подадени са оферти от двама кандидати за изпълнител на проекта: ЗАО Атомстройекспорт, Руска Федерация, и Консорциум Шкода Алианц, Република Чехия.

 

30 октомври 2006 г., тройната коалиция (БСП, НДСВ, ДПС)

Избран е основният изпълнител на проекта ЗАО Атомстройекспорт с проект на реактора А 92.

29 ноември 2006 г., тройната коалиция (БСП, НДСВ, ДПС)

Сключено е споразумение със ЗАО Атомстройекспорт за изграждане на АЕЦ „Белене” като първа част на основния договор, който се разработва паралелно с изпълнението на първоначалните дейности по проекта.

 

21 декември 2006 г., тройната коалиция (БСП, НДСВ, ДПС)

Площадка Белене е одобрена за изграждането на втора атомна централа със заповед на председателя на АЯР.

 

Януари 2007 г. тройната коалиция

Изпълнителят започва разработването на идеен проект, който служи като основа за получаване на разрешение за строителство от МРРБ.

 

24 април 2007 г., тройната коалиция

Проектът А92 получава сертификат за съответствие с техническите изисквания на европейските компании-оператори на АЕЦ към леководни реактори.

 

14 май 2007 г., тройната коалиция

Председателят на АЯР издава на НЕК разрешение за проектиране на ядрено съоръжение с реакторна инсталация ВВЕР-1000/В-466, разположено на одобрената площадка Белене.

 

7 декември 2007 г., тройната коалиция

Генералната дирекция за енергетика и транспорт към Европейската комисия оповестява положителното си становище по проекта за изграждане на нова ядрена мощност на площадката на АЕЦ „Белене”.

 

19 януари 2008 г., тройната коалиция

Подписан е договор за ИДС – инженеринг, доставка, строителство между НЕК и ЗАО Атомстройекспорт в присъствието на президентите на България и на Русия Георги Първанов и Владимир Путин. Първанов обявява „Голям шлем“ за руски проекти в България (АЕЦ Белене“, „Южен поток“ и „Бургас-Александруполис“)

 

25 април 2008 г., тройната коалиция

Подадено е заявление за издаване на заповед за одобряване на техническия проект.

 

Юни 2008 г., тройната коалиция

НЕК подписва договор с БНП Париба за водеща структурираща и организираща банка по проекта.

 

Юли 2008 г.тройната коалиция

МРРБ издава разрешение за строеж на 1 и 2 блок на АЕЦ „Белене“

 

Август 2008 г., тройната коалиция

Започват подготвителните дейности на площадка АЕЦ „Белене”.

 

3 септември 2008 г.тройната коалиция

Премиерът Сергей Станишев дава официален старт на дейностите за изпълнение на проект АЕЦ „Белене”.

 

3 октомври 2008 г.тройната коалиция

RWE Power e избрана за стратегически партньор на НЕК в процедурата за стратегически инвеститор. Изборът е обявен от министъра на икономиката и енергетиката Петър Димитров.

 

5 ноември 2008 г.тройната коалиция

Поръчано е оборудването с дълъг срок на производство.

 

Краят на 2008 г., тройната коалиция

Подписано е акционерно споразумение с германския производител на електроенергия RWE, който заявява участие 49% в проекта, но се отказа в края на 2009 г., тъй като до 30.09.2009 г. НЕК не подписва окончателен договор с АСЕ за строителството и  не се стига до създаване на проектна компания.

 

На 18 януари 2008 г. в присъствието на президентът Георги Първанов и руския президент Владимир Путин в София са подписани четири двустранни споразумения в областта на енергетиката, които

 

2010, ГЕРБ

Френската банка BNP Pariba, избрана за структурираща банка за финансирането се оттегля от проекта.

 

Ноември 2010 г., ГЕРБ

Премиерът Бойко Борисов заявява, че руската страна е подвела България с цената за проекта.

 

2011 г., ГЕРБ

От държавната руска корпорация „Росатом“ обявяват, че крайната цена се е повишила още и възлиза на 8 милиарда евро.

 

2010 г., ГЕРБ

Британската банка Ейч Ес Би Си (HSBC) е наета да провери цената на проекта и да проучи потенциалните пазари на електрическа енергия.

 

2011г. ГЕРБ

Ейч Ес Би Си (HSBC) година и половина по-късно тя представя доклад, в който крайната цена на проекта е изчислена на 10 млрд. и 353 млн. евро., а цената на електроенергията, която бъдещата централа би произвеждала – 75 евро/МВч.

 

2012г., ГЕРБ

След като се оказва невъзможно да бъде намерен стратегически инвеститор за АЕЦ „Белене“ правителството на ГЕРБ с Решение № 250 от 28 март 2012 г. отменя всички решения, взети от кабинета на НДСВ и прекратява проекта. Ден по-късно решението е подкрепено с акт на Народното събрание.

 

2013г., ГЕРБ

БСП започва масова кампания за произвеждане на референдум за АЕЦ „Белене“ на 27 януари, който се проваля заради ниското участие.

 

16.06.2016 г., ГЕРБ

Три години след окончателното спиране на строежа на АЕЦ Белене“ руската „Атомстройекспорт“ осъди НЕК за прекратяването на проекта.

 

17 ноември 2016г., ГЕРБ

Дни преди да изтече 10-годишният давностен срок прокуратурата повдига обвинение на Румен Овчаров за това, че като министър в нарушение на Закона за обществените поръчки е допуснал подписването на споразумение между НЕК и руската компания „Атомстройекспорт“.

 

2017г., ГЕРБ

Отново се заговори за строежа на АЕЦ „Белене“. БЕХ възложи проучване на Икономическия институт на БАН за жизнеспособността на проекта. След като предостави вариант, в който се казва, че проектът няма бъдеще, институтът предоставя друга част, наречен „пълен доклад“, в който той се оказва жизнеспособен при „определени параметри“.

http://www.transmedia.bg/2017/12/05/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B5%D0%BA%D1%82...