You are here

Протестът ... 25 -и ден ...

Nikolai Markov

 

Тихо е! Утро. Хората спят, уморени от собственото си тегло.

Ние сме двама. Босият и аз. Той отпива глътка индийски чай - на път към смъртта, аз отпивам своята глътка - на път към живота. Между нас е заклинен само един въпрос: Кой е жив и кой мъртъв? Нямаме отговор, той - защото е луд от любов към живота, аз - защото разбирам съдържанието му.

Слънцето отново се събуди преди уморените хора. Те имат нужда да почиват. И ще починат, уморени от собственото си тегло...

Фейсбук