Проф. Н. Милев е основен опонент на Коминтерна в структурите на македонското движение. Така си подписва ''смъртната присъда''.

Янко Гочевъ

 

Професор Никола Милев. Пощенска картичка, издадена по повод убийството му от платени от Москва комунистически терористи през 1925г. ДА Габрово.
Професор Никола Милев е роден на 8.05.1881 г. в българското село Мокрени, Костурско, Егейска Македния днес в Гърция. Присъединява се към на ВМОРО още като ученик през 1898г. След Първата световна война не е член на организацията, но остава близък сподвижник на войводата Тодор Александров, който възстановява ВМРО и възобновява бортбата срещу новите врагове - сръбските окупатори.
Проф. Н. Милев участва в дейността на македонските братства и сътрудничи на периодичния печат на македонските българи.
Проф. Н. Милев е виден български учен историк. Научните му изследвания обхващат различни периоди от историческото развитие на българския народ - от VII век до епохата на българското Възраждане. Своите първи студии той публикува в някои научни периодически издания - ''Периодическо списание“, ''Известия на българското историческо дружество“ и други. Най-известни са трудовете му, засягащи католическата пропаганда в българските земи през османския период и българите-католици.
Неговата монография от 1914 г. ''Католишката пропаганда в България през XVIII век“ е високо оценена и му проправя пътя към кариерата на университетски преподавател. И до днес не е загубила научната си стойност.
През 1914-1923 г. Н. Милев е редовен доцент по нова история в Софийския университет, а от 1923 г. е вече професор.
Той е просветен голям български родолюбец, чието главно оръжие е истината за историята на България и Македония и само и единствено словото.
През 1923 г. проф. Н. Милев става един от основателите на Македонския научен институт и е избран в първия му Управителен съвет. Той е сред противниците на т. нар. Майски манифест от 1924г., подписан след опитите на комунистическата партия по заповед на Москва да подчини и обезличат националноосвободителното движение на македонските българи.
Проф. Н. Милев е основен опонент на Коминтерна в структурите на македонското движение. В статии и публикации разобличава съветския комунизъм и посочва заплахата за България от неговото влияние. За него съветският комунизъм е не просто престъпна идеология и практика в СССР, но и е много опасен за българския народ. Така си подписва ''смъртната присъда''.
В края на 1924 г. група комунистически македонски дейци около предателя Димитър Влахов, които са във връзка със съветските тайни служби, вземат решение за убийството на своя опонент проф. Никола Милев.
Той е убит на 13.02.1925г. на ул. "Дондуков" в центъра на София от комунистически терористи, платени родоотстъпници на Москва. Погребението му два дена по-късно е едно от най-многолюдните по онова време.
Извършители на престъплението са анархокомунистите Георги Шейтанов и Желю Грозев. Съидейникът им кукушанинът Милан Манолев е заловен от ВМРО и след пълни самопризнания е застрелян на същото място на 16.04.1925г., само часове преди атентата в църквата "Св. Неделя". На трупа е закачена бележка: "Убиецът на Никола Милев е наказан".
Така ВМРО наказва предателите и агентите и доказва на Москва, че е българска революционна организация, която твърдо отстоява своите цели и принципи на борба и не допуска подчиняването й от московските болшевики. Това е курсът на нейният нов истински водач Иван Михайлов, който той ще отстоява последователно чак до смъртта си в Рим през 1990г.
Убити са и съпартийците на подбудителите комунисти депутатите Тодор Страшимиров (17.02.1925г.) и Хараламби Стоянов (6.03.1925г.).
Загубата от смъртта на проф. Н. Милев като голям български патриот и значим учен обаче е голяма. Смъртта на проф. Н. Милев е втори тежък удар, нанесен на македонското движение само 8 месеца след убийството на Тодор Александров през 1924г.
Михаил Маджаров пише за него: "Загубихме един от най-добрите българи. Загубихме един от редките публицисти, каквито е раждала нашата страна. Загубихме един дълбок историк. Загубихме един от най-умерените и разсъдливи политици. Загубихме един художник на перото. Милев беше спокоен в разсъжденията си и логичен в заключенията си... Той беше родолюбец в най-хубавия смисъл на думата; за Македония беше готов да даде всичко, освен България. Ценя високо неговите качества и се прекланям пред неговите дарби."
 
Фейсбук