Процентното споразумение: Сталин отмъщава на България

Написано от Дневник

https://www.dnevnik.bg/analizi/2017/05/09/2967604_procentnoto_sporazumen...

Накратко, общоприетата версия гласи, че Чърчил е предложил, а Сталин приел разделение на влиянието на двете страни – Великобритания и СССР в България след края на Втората световна война. Според легендата за

 

Процентното споразумение Съветският съюз получава 75% влияние в България,
а Великобритания – 25%

 

Дали е така? За щастие за разлика от съветските британските и американските архиви са разсекретени и достъпни. В тях може да прочетем повече детайли за срещата и постигнатото съгласие, известно като "Процентното споразумение". До него се стига по време на Четвъртата московска конференция, известна и с кодовото си име "Толстой", състояла се между 9 и 19 октомври 1944 г.

 

Обърнете внимание на факта, че тази среща се провежда месец след началото на окупацията на България от армията на СССР и последвалия комунистически преврат. Преди 9 септември 1944 г. Съветите всячески пречат на усилията на българските правителства да извадят страната от войната и да сключат примирие със съюзниците. Съветският съюз не губи завоевателските си стремежи към България. Тристранният пакт е денонсиран от нашето правителство. България се стреми към неутралитет. Независимо от това Сталин продължава да се домогва до пълен контрол над страната ни и достъп до проливите в Турция.

Това е контекстът на московската среща от октомври 1944 г., по време на която се провеждат няколко цикъла от разговори между Сталин и външния министър Молотов от съветска страна и Уинстън Чърчил и Антъни Идън – външен министър на Великобритания – от друга. В самото начало на конференцията, както виждаме от британските архиви, още на 9 октомври 1944 г. премиерът на Великобритания:

 

"Повдига въпроса за интересите на двете правителства в различните балкански страни и необходимостта да работят хармонично във всяка от тях."

 

Чърчил посочва, че британският интерес в България е по-голям, отколкото в Румъния, и това довежда разговора до дискусия за българските "престъпления". Тогава Сталин припомня Брест-Литовския договор от 3 март 1918 г., при който Русия капитулира пред страните от Четворния съюз – Германия, Австро-Унгария, България и Османската империя. Сталин изтъква: "Българите бяха на немска страна и три дивизии се сражаваха срещу руснаците по време на предишната война..."

 

Тогава Чърчил посочва: "България дължи повече на Русия, отколкото на която и да е друга страна." Според него

 

"за разлика от Румъния, където Великобритания е по-скоро зрител,
в България тя трябва да е малко повече от това
"

 

Сталин обаче настоява, че британският интерес в България е по-малък от заявения от Чърчил. Независимо от това външният министър на Великобритания Идън настоява за повече британско влияние в България. Тогава Сталин прибягва до шантаж, посочвайки, че България е черноморска страна. Той пита дали Великобритания се страхува от нещо, примерно съветска офанзива в Турция, и уверява британския премиер, че Съветският съюз няма такива намерения. А според Сталин:

 

"България трябва да бъде наказана за двете си войни на страната на Германия..."

 

На това Антъни Идън дипломатично напомня, че Великобритания е във война с България от три години, а не "от 48 часа" и иска да има дял при контрола на страната ни след поражението на Германия. Така темата за България от първата среща от Четвъртата московска конференция се изчерпва. Разговорите за България се възобновяват на следващия ден – 10 октомври 1944 г.

 

На втората среща от конференцията се обсъжда съюзническата Контролна комисия, която ще оперира в България.

 

Британският външен министър предлага тя да е постоянно председателствана от съветски представител и уверява Сталин и Молотов, че Великобритания не възнамерява да разполага свои части в страната. Молотов настоява, че не вижда смисъл трите страни – САЩ, Великобритания и СССР, да са представени в тази комисия, след като България няма да е разделена на зони. Той предполага, че може да се стигне до напрежение, и предлага разделение 90/10 процента в полза на СССР. Молотов започва да се пазари, че ако в комисията са представени трите страни, тогава Съветския съюз ще има само 1/3 влияние, а не 90%. Искането на Молотов за влияние 90/10 процента в полза на СССР е ултимативно.

 

Според него това означава

 

"пълно предаване на Москва"

 

Преговорите за влияние се водят "пакетно" – обсъждат се също така Унгария и Югославия. Максимумът, до който са склонни да отстъпят Съветите, е: Унгария 75/25, Югославия 60/40 и България 75/25. Британците настояват за по-голямо влияние в Югославия – 50/50. Това отново втвърдява позицията на Сталин и Молотов и те се връщат на предложението за разпределяне на влиянието в България в съотношение 90/10 процента.

 помощ на Великобритания да засили присъствието си в Средиземноморието в замяна на британската помощ в Черно море.

 

Важно е да се отбележи, че САЩ не участват активно в тези пазарлъци. В своя телеграма от 16 октомври 1944 г. до Държавния секретар американският посланик в Москва Хариман пише: "Разбирам, че британците и руснаците са се срещали през уикенда да обсъдят условията по примирието с България. Ние не бяхме поканени да присъстваме и тъй като нямам адекватни инструкции, които да ми позволят да участвам в такива обсъждания, не съм настоявал за този въпрос, освен че напомних на британците, че нашето правителство все още иска да има думата в Консултативната комисия, и да настояваме да държат вас и г-н Уинант [посланик на САЩ във Великобритания] изцяло информирани за резултатите от конференциите с руснаците..."

 

На 14 октомври 1944 г. в своя телеграма Държавният секретар на САЩ Кордел Хъл до посланика във Великобритания Уинант пише: "Споменатите от вас проценти на контрол показват, че въпросът за влиянието е повдигнат отново. Ще Ви бъда благодарен за каквато и да било допълнителна информация, която може да получите. Междувременно е интересно, че британският посланик в Анкара е казал на Щайнхарт за Процентното споразумение, използвайки термина "Англо-американски", описвайки несъветския дял. Не разбираме как може да се разпределят процентите и нямаме никаква информация за американското участие в подобен план..."

 

В крайна сметка постигнатото в Москва споразумение предвижда 90% съветско влияние в Румъния и 75% в България. Великобритания получава 90% влияние в Гърция. В Югославия и Унгария влиянието е равно – 50/50 процента, видимо от популярната снимка на Процентното споразумение на Чърчил, достъпно в британските архиви.

 

Очевидно е, че Съветският съюз наследява имперските завоевателни апетити на Руската империя спрямо България. Цялата военна стратегия на СССР през Втората световна война e насочена към това Съветите да завладеят черноморските страни, сред които е и България.

 

Девети май – денят на победата, според съветската пропаганда е именно победният край на тези усилия,

 

след които България попада изцяло в сферата на пълна зависимост от СССР

 

Дори само този кратък откъс от преговорите показва следното – СССР и съответно Сталин са много далеч от каквато и да е идея за "освободителна мисия" в България, на която впоследствие ще бъдат издигани гигантски паметници – "жалони на поробителя". България е третирана от Сталин и комунистите като важна за Съветите плячка. Възраженията на Чърчил остават без отговор.

 

Съветската армия е окупирала България, а страната е сталинизирана и вкарана в съветска орбита чак до 1989 г. За усилията си да разхлабят поне малко стопроцентната съветска хватка върху България Уинстън Чърчил и Антъни Идън заслужават поне благодарност. Истината е, че след навлизане на Съветската армия в България става невъзможно друга съюзническа армия да я измести, независимо от уговорките и записаните върху "салфетката" проценти.