Путин завинаги

Русия започна 2021-а година с нова конституция, ново правителство и ново репресивно законодателство. И всичко това с една-единствена цел: бетонирането на президента Путин във властта, пише Иван Преображенский.

 

Точно преди година Владимир Путин за първи път направи обръщение в парламента не в края, а в началото на политическия сезон. В него той нарече 2020-а година преломна, както и се оказа. Путин разясни, че зад посланието му стои намерението за „бързо и неотложно решаване на мащабните социални, икономически и технологични задачи“, поставени от Кремъл. Оттам нататък през цялата година, извън пандемията от коронавирус, в страната бушуваше политическа буря. А нейните плодове ще берем през цялата 2021-а.

Сбогом, правителство!

Малко след президентското обръщение правителството на Дмитрий Медведев подаде оставка. Премиер стана технократът Михаил Мишустин, който не се меси в политиката. Неговото правителство, както и всяко следващо от 6 ноември 2020-а година нататък, когато Путин подписа закона „За правителството на Руската федерация“, е пряко подчинено на президента – съгласно новата конституция.

Това, което обещаваше Путин, изобщо не се случи – че Държавната дума ще има по-голямо влияние при назначаването на правителството. Достатъчно е да се направи сравнение в скоростта на назначенията: през януари 2020-а (още по старата конституция) руският парламент утвърди Мишустин за един ден. През ноември, когато вече и новите министри трябваше да бъдат одобрявани от депутатите, това пак отне само един ден. За дебати не остана време. 

Конституционният съд пък не изчака президентът да получи правото да предлага на парламента да освобождава магистрати. Обявявайки за конституционни предложенията на Путин за поправки на основния закон, Конституционният съд на практика заяви своята готовност и занапред да се подчинява на държавния глава и изпълнителната власт.

Всичко започна отново от нула

Личност на 2020-а година изненадващо обаче стана не самият президент, а първата жена-космонавтка – депутатката от партията „Единна Русия“ Валентина Терешкова. Нейната идея, която парламентът одобри, бе да се анулират всички досегашни мандати на Путин. Така възможността той да управлява Русия до 2036-а година вече е заложена в конституцията.

„Поправката Терешкова“ се оказа основна цел на цялата конституционна епопея. А да не забравяме и бонуса, който получи президентът – пълен контрол над всички останали органи на властта. Именно той позволи на Кремъл през 2020-а да започне подготовката за пълно разчистване на страната от инакомислещите.

Горките победени!

В речта си отпреди година Путин включи и темата за смяната на властта. Но още в края на годината тези негови думи с основание бяха забравени. Веднага след обявяването на резултатите от гласуването за „путинската конституция“, властите показаха на инакомислещите какви са истинските им намерения.

Като инструмент за отваряне на херметически затворената система на управление Алексей Навални предложи тъй нареченото „умно гласуване“ на предстоящите парламентарни избори (тактика, която да навреди на управляващите и да доведе до масово избиране на опозиционни представители). След което през август Навални беше отровен по време на предизборно пътуване до Томск. Версията му, която бе и доказана, е, че покушението срещу него е било извършено със знанието на Путин.

Общинската депутатка Юлия Галямина оглави движението „Не“, обединяващо противниците на поправките в конституцията. И през декември беше осъдена на две години условно – така властите я спряха от участие в изборите.

Обратно към миналото

Депутатите започнаха да приемат един след друг поредица репресивни закони, целящи създаването на неузявима система – неуязвима не от външни врагове, а от гражданското общество и вътрешната опозиция. Инакомислещите започнаха да бъдат обявявани за „чужди агенти“ и да се предприемат стъпки за изключване на западните социални мрежи.

Новата политическа система, с изграждането на която Кремъл почти приключи през 2020-а година, не предполага промени. Тя бетонира всичко, което може да бъде бетонирано: патриархалния брак, победата във Великата отечествена война като единствено постижение, с което трябва да се гордеем, и разбира се – изборите без никакъв избор, т.е. Путин завинаги.

През 2020-а година руснаците се оказаха неспособни да се консолидират в името на общото благо. И на практика одобриха основната формула на президентското послание: топла храна в замяна на свободата. Или поне така виждат бъдещето на Русия нейните власти.