Путин финтира Навални и привържениците му в севернокорейски стил

Иво Инджев

 

Кремъл не можа да произведе новина във връзка с Навални, макар Москва да попадна отново в центъра на световния новинарски поток във връзка с неговото завръщане в Русия след 5 месечно лечение в Германия от отравянето, на което беше подложен в родината си.

Ако Путин искаше да грабне първото място в новините, трябваше да остави своя главен политически противник да се прибере наистина у дома, а не да го прибират в килията. Такъв жест щеше да е адекватен на тактиката на презрително пренебрежение към Навалвни, която самият Путин демонстрира, а по веригата подчинените му спазват стриктно като в казарма (каквато Русия наистина е по начина, по който бива управлявана  с укази и прекрояване на законите в полза на личната власт на главнокомандващия в почивките между военни паради).

Уж Навални е някакъв си “берлински пациент”, както го нарича самиият Путин в редкия случай, когато изобщо благоволява да отговори на журналистически въпрос по казуса, но по повод очакването му завръщане вчера бяха мобилизирани полицейски сили като за борба с особено опасен и многоброен противник.

Властите се бяха подготвили в рамките на хитроумен план да финтират привържениците на блогъра. Разположиха на подстъпите към салона на пристигащите пътници на летище Внуково внушително количество транспортна техника. Нищо не предвещаваше развоя, който показа, че това е била заблуждаваща маневра.

Контактуващите в социалната мрежа руснаци, които призоваваха към акция на Внуково в знак на солидарност с опозиционера, останаха с впечатлението, че ще се борят с полицията да видят човека, когото подкрепят в изобличаването на властта в корупция.

Посрещачите обаче бяха надхитрени от режима, който вероятно се чувства много горд от това, че в последния момент самолетът с “берлинския пациент” беше отклонен към Шереметиево по “технически причини”. Московските разстояния, които и без това около 2 хиляди души си бяха направили труда да преодолеят в студа до Внуково, направиха невъзможна срещата им с Навални.

Начинът, по който полицейската държава отигра ситуацията, напомня на една почти забавна сценка от 1989 -та година, разиграла се в комунистическата Северна Корея.

По време на Международния младежки фестивал, организиран за среща на “прогресивни” младежки организации в духа на комунистическия интернационализъм, финландските младежи поискали от домакините си разрешение да организират митинг в знак на солидарност с китайските си връстници, чието движение за демократизация на КНР беше смазано брутално с танкове в нощта на 3 срещу 4 юни същата година. Другарите севернокорейци любезно се съгласили. Отредели за целта един площад в Пхенян. В уреченото време обаче той се “оказал” запълнен до последния сантиметър от паркирани военни автобуси.

И с Навални се случи нещо подобно – да заповяда, но не точно у дома, а в ареста. Вместо среща с почитатели, му организираха рандеву с прокурори и следователи.

Предсказуемо, той беше арестуван по подновените предварително и специално за такъв сценарий стари обвинения за присвояване на средства. Иначе казано, хората на Путин не изневериха на себе си. Не проявиха широтата на руската душа, за която в Русия обичат да въздишат театрално.

Еманация на отношението на управлението към Навални стана изказването на говорителя на на Кремъл Дмитрий Песков, който по своя маниер да се държи като шут се състезава с говорителката на външното министерство Мария Захарова. Помолен от журналисти да коментира задържането на Навални на Шереметиево, Песков се направи на учуден и попита с ококорени сини очи дали това се е случило в Германия. Защото той, говорителят на Повелителя, не знаел. Почивал си напоследък и не проследил какво се случва около Навални.

В Русия всички са свикнали с лъжите на властта, но тази беше особено тлъста. Можем да очакваме нов взрив от сарказъм, с които хиляди руснаци реагират на арогантното поведение на своите управници.

Предсказуема беше и реакцията на Запада, която със сигурност е била очаквана и от страна на руската автокрация. Отгласът може да се обобщи като единодушно осъждане на арестуването на опозиционера, за когото независимо една от друга лаборатории в Германия, Франция и Швеция единодушно потвърдиха диагнозата за причината за припадъка му миналия август в самолет от Омск за Москва: отравяне с (бойно отровно вещество) от вида на новичока, употребено и срещу семейство Скрипал във Великобритания предишната година.

Завръщайки се доброволно в родината си с пълното съзнание какво го чака, Навални покачва градуса на неофициално подновената студена война на Русия със Запада. Той явно знае, че само със собствени сили и само с вътрешна подкрепа не може да разклати все още монолитната власт на Путин. Тя се прави на заспала зимен сън мечка, която няма намерение да си нарушава хибернацията заради някакъв си “берлински пациент”.

В същото време се видя, че това демонстративно дебелокожие съвсем не отговаря на действителното състояние на духа в кремълската хралупа, където с половин уста признават напоследък, че западните санкции вредят сериозно на руската икономика и на способността на правителството да поддържа приемливо ниво на недоволство в страната.

“Вчера”, т.е. през лятото на 2020-та, далечният Хабаровск даде пример, че недоволството тлее като пожар в торфения слой на тайгата.  Ако има нещо, от което Путин и компания най-много се страхуват, е пожарът да се прехвърли върху слоеве от населението, запазили досега лоялност. Една случка, описана в руските социални медии, издава за какво става дума.

По време на всекидневните протести на стотици хиляди хора в Хабаровск гражданин попитал полицай на какво се дължи необичайната пасивност на униформените, които само наблюдават отстрани. Полицаят посочил една група протестиращи и заявил (преразказвам по памет със запазване на смисъла): ето това там е жена ми, до нея е дъщеря ми, а там е…

Насред тези страхове на властта “горещият картоф” Навални съвсем не е толкова безобидна искра в тлеещия торф на руското недоволство. Властите се опитват да го приглушат с посочването на външен враг, наричайки “чуждестранни агенти” опозиционни дейци, като Навални. Но могат в този смисъл да осъмнат  не само с отделно посочени и изолирани “агенти” на Запада, а с цели тълпи вътрешни противници.

Дали и кога това може да се случи е задача, сравнима с прогнозирането на някои от онези внезапни изригвания, които ликвидираха най-напред монархията, а след това и комунистическата й версия в Русия.

Според класиците на марксизма, самата социалистическа революция (както започват да наричат октомврийският метеж от 1917-та десетина годни по-късно в болшевишка Русия) уж трябвало да се случи в капиталистически страни с многоброен и класово осъзнат пролетариат. Но тя избухна в изостаналата селска Русия.

Опитите на Запада да “опитоми” процесите в Русия никога не са увенчавали с успех. Така че, да не бързаме да делим кожата на недоубитата мечка, както гласи руската поговорка. Каквото има да се случва ще става в мечата бърлога, в която Навални в момента досажда с доброволната си саможертва.

Иво Инджев за ДЕБАТИ.БГ: „Берлинският пациент“ Навални трови съня на руската мечка