You are here

Радев и Борисов като Хрушчов и Кенеди

Диян Божидаров, Сега

Бойко Борисов има дарбата да опростява сложния свят. Когато на 4 октомври в резиденция „Евксиноград“ зае позата „Сам срещу всички“ и искаше да отхвърли съмненията, че воюва с Румен Радев, той каза: „На всяка среща питам къде е президентът. Ако го няма, го викам да дойде“.

Похвали се, че при всички посещения на президента в чужбина пращал с него министри, даже вицепремиери; не като Орешарски, който се отчитал със зам.-министър при воаяжите на Плевнелиев.

Пет дни по-късно цялото Борисово войнство бойкотира Радев на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС), липсвайки телом или явявайки се на прибежки. Изглежда забавно, но физическото местоположение на телата е важен индикатор за събитията в държавата – ако обектите заемат точка А, премиерът чувства и мисли едно; съвсем друго е, когато се окажат на точка Б.

Заседанието на КСНС бе свикано 40 дни по-рано и всякакви извинения за „международни“ или други ангажименти са неуместни. Повече от ясно е, че

Борисов искаше да провали КСНС

чрез отсъствие на двама вицепремиери и свое лично закъснение (официално обяснение – среща с протестиращите от ЕМКО). Бойкотът дойде само два дни след като водещи фигури на ГЕРБ обявиха, че премиерът им е забранил да атакуват публично президента.

„Лошият мир е по-добър от най-хубавата война“, каза още Борисов в „Евксиноград“. Но изглежда, че лошият мир с Радев продължава. На думи Борисов е хрисим, с действия обаче се мъчи да го унижи и му покаже, че фронтът е действащ – двойна игра, която лидерът на ГЕРБ е водил постоянно през годините спрямо други политици; в която изпълненията са сложни по съдържание, но детински по форма.

Борисов има за какво да се сърди на Радев. Чрез служебния кабинет президентът се помъчи да повлияе върху избора на изтребител. Няколко пъти Радев заема позиции, близки до БСП (корупционния орган, т.нар. изборна реформа и т.н.). За пет месеца

поряза с две вета управляващото мнозинство,

последното бе часове след проваления КСНС. Със сигурност има и непублични специфики от взаимоотношенията им, които противоречат на разбиранията на Борисов за партньорство. ГЕРБ като цяло има нужда да поддържа умерен огън срещу президента, за да отклонява вниманието от вътрешнопартийните и правителствените скандали. Противопоставяне е в интерес и на Радев, защото в България президентите са считани за силни, когато са опозиция на правителството.

„Премиерът пред камерите подава ръка към мен и има моята ръка, но неговите съпартийци продължават да безчинстват“, заяви Радев навръх откровенията Борисови на 4 октомври, че двамата били съратници.

Самата думичка „безчинстват“ и уточнението, че Борисов подава ръка „пред камерите“, показват, че държавният глава не мисли да влиза в тон с формалните любезности. Лош мир или студена война е всичко това, не се знае, но е факт, че двамата са като Хрушчов и Кенеди.

Преглед на кратката ни демократична история показва, че обитателите на „Дондуков 1“ и 2 рядко са били в добри отношения. Като изключим 4-годишната хармония между Росен Плевнелиев и ГЕРБ, традицията е президент и премиер (правителство) да се конфронтират.

Случва се остро, подобно на Желев, организирал Боянските ливади срещу Филип Димитров, и по-меко като Стоянов, призовал Костов към откровение: „Иване, кажи си, те ще те разберат!“.

След като загря с вета и публични критики към НДСВ, Първанов заформи истински въргал със собствената си тройна коалиция („приятелският огън“), после се сблъска почти катастрофично с ГЕРБ (в НС се стигна до гласуване на импийчмънт). През 2013 г. Плевнелиев директно застана на барикадата срещу Орешарски. Би било истинска сензация, ако Радев и Борисов се наредят в общ отбор.

Събитията днес са обичайни за двата центъра на власт, още повече щом са заети или излъчени от различни партии. Ще има нови престрелки телом и духом. Любопитен е интензитетът. По-вероятно е

да се ползват пистолети вместо гаубици

Упражнението импийчмънт, което ГЕРБ, РЗС и десните пробваха през 2010 г. спрямо Първанов, а БСП плашеше Плевнелиев три години по-късно, едва ли е актуално. Нито Борисов има полза чак от такава конфронтация, нито разстановката в НС предполага радушен прием на идеята. От друга страна, и Радев едва ли ще нагази дълбоко в игричките на БСП срещу Борисов (и с него, когато се наложи).

Външните фактори също не предполагат унищожителна баталия. Премиерът се ползва със симпатиите на европейските лидери в момента. Президентът пък, след като прекара уникалните за държавен глава 6 дни в чужда страна (САЩ, вкл. Деня на независимостта), при следващото си посещение в чужбина поиска санкциите срещу Русия да отпаднат – очевидно и той е общо кратно в глобалните интереси у нас.

Степента на огън и изборът на мишени между президент и премиер ще са истинско предизвикателство в изкуството да се води война без мащабни поражения. На нашите Хрушчов и Кенеди им предстои европейско председателство, чак до Карибска криза не бива да стигат.