You are here

Радев мери сили с Борисов в полза на Москва

Румен Радев очевидно няма политически опит и достатъчно познания за политиката

Огнян Минчев, Фейсбук

Президентът Радев търси премерване на силите с Бойко Борисов – смятат мнозинството наблюдатели на родния политически тепих. Едно е сигурно – за Румен Радев подготвителната половин година на „Дондуков“ изтече. През това време той просто трябваше да се огледа къде се намира.

Какво се очаква от него, кой се стреми да му помага и кой – точно обратното, не пропуска да го „клъцне“. През това време на Радев хем му се искаше да управлява нещо, да дава наставления, хем разбираше, че няма подготвена писта, от която да излети. Политиката за него е съвсем нова сфера, която засега крие само тайни.

Проблемът не е просто личен. Отминаха отдавна времената, когато българското офицерство имаше политически познания, политическа култура и вкус към участие в публичните дела – понякога прекалено брутален и превратаджийски вкус.

С идването на комунистите на власт този вкус към политиката бе сведен до всекидневните задължения на политическия офицер – преди всичко идеологическо възпитание на личния състав и верност към Партията. След 1967 г. Тодор Живков реши да отреже от корен политическото самосъзнание на офицерството.

Пропадналият опит за преврат на кръга около Горуня – легендарен партизанин и опонент на „Чавдарци“ от Враца – доведе начело на българската армия Добри Джуров – командир на бригада „Чавдар“ и политическа сива мишка, некадърен за друго освен за строева подготовка. На българското офицерство му сложиха политически капаци на очите и четвърт век след края на режима това положение на нещата не се е променило съществено.

Офицерите, които проявиха политическа позиция и компетентност, бяха накарани да напуснат армията – Валери Рачев, Велизар Шаламанов, Тодор Тагарев и Илия Налбантов се оказаха прекалено компетентни и с модерно мислене, за да бъдат оставени редом с червените генералски тюфлеци в сградата до Народния театър.

Радев е типичен скромен, дисциплиниран офицер – генерал, който и да се разбунтува – един разговор на четири очи с премиера генерал го връща с козируване в строя. Но какво да се прави – разшета се Първанов, погостува ни Решетников, вкопчи се в неочаквания шанс Корнелия и сега сме там, където сме.

Румен Радев очевидно няма политически опит и достатъчно познания за политиката. Това не е болка за умиране, ако е налице третият необходим компонент за успешна политическа кариера – политическият талант.

На Бойко талантът му пролича още като главен секретар – не можаха да го запушат нито пълната липса на познания за публичния живот, нито бомбастичните изказвания на новопроизведения генерал, които издаваха липса на разделителна способност между разговорите в кръчмата и разговорите по телевизията. Но талантът взе връх – и днес шефът на ГЕРБ пуска от старите лакърдии само за да се хареса на народа…

При Радев говоренето е възпитано – окултурено, но проява на политически талант не се забелязва. Затова изказванията му са плахи, а когато се опитва да влезе в сблъсък, поведението е далеч от висш пилотаж – по-скоро издава неумело подхвръкване от място.

Така идваме до онзиденшното изригване срещу Бойко Борисов и неговите „беквокали“, обявяването на битка и … т.н. Битката е хубаво нещо, стига да владееш подходящо оръжие. И с голи ръце да си – ако ръцете ти са тренирани оръжия, шансовете за победа са високи. Нашият случай очевидно не е такъв.

Президентът Радев прави поредица от грешки и първата от тях е, че реши да води битка в сферата, където е безспорен професионалист – закупуването на бойни самолети за авиацията. Но едно е да си пилот ас, друго е да си политически стратег ас…

Не разбирам от авиация, но не се сещам за нито един аргумент в полза на злополучния „Грипен“. Швеция е неутрална страна, „Грипен“ е разработен за сдържане на руския натиск в крайния север, а покупката на „Грипен“ е действие с нулева стратегическа стойност.

За какво й е на България бойна авиация на съвременно равнище? Нашата сигурност е застрашена преди всичко от две страни – от Турция и от Русия. Турция, произвеждаща и притежаваща огромни ескадрили – засега, е страна партньор в НАТО, а Русия по наш мащаб е великан, който не може да бъде спрян със 7-8 „Грипен“-а, че даже и с 20-30 от тях.

Българската военна авиация има стойност само ако бъде интегрирана част от силите на НАТО, на съседите ни от НАТО и е в състояние да изпълнява общи стратегически задачи на НАТО с минимални разходи по поддръжка и логистика. Оттук – естественият избор на Ф-16, с който разполагат и всичките ни съседи и партньори в нашата част на света. Колкото и да е остарял и на доизживяване. Още по-добре – „Ф-18 Хорнет“, а най-добре Ф-35, ама… някой друг път, като забогатеем.

Тези аргументи лежат на масата и опонентите на президента Радев нямат ни най-малък проблем да ги използват ефективно срещу него. И срещу припряния му опит – по всяка вероятност дирижиран отвън – да претупа проблема по време на служебното си правителство.

Освен затъването с Грипен, през първия период на своето президентство Румен Радев затъна и с неадекватните си изказвания – особено в чужбина – по ключюви стратегически въпроси от национален и европейски интерес.

Седне-стане – мънка за вдигане на санкциите от Русия. Абе човек, дори и да има шанс тези санкции да се вдигнат – теб ли ще питат, нас ли ще питат кога и как да случи това? Нямаш ли чувство за място, за позиция, за контекст? Защо мънкаш за Русия, преди да си казал две думи за България? Знам, поел си ангажименти (за това – по долу), но дори и тези ангажименти могат да се обслужват по-компетентно, по-балансирано.

Я виж Бойко Борисов (извинявам се, че все опонента давам за пример, ама нали с него ще е битката) – изкаже се против санкциите, пък още утре излезе и каже нещо уважително, я за Европа, я за НАТО, пък напоследък и направо обяви Русия за опасност. (Тя че е опасност – кьорав да си, ще го видиш, ама как да го кажеш, не уйдисва…) Приеме участие в общи учения на НАТО в Източна Европа, но строго напомня и за това, че в Черно море платноходки и чайки иска да гледа. И тя дойде – Чайката, де…

Очевидно е, че с приемането на най-висшия държавен пост в България, Румен Радев е приел – напълно или частично осъзнато – да играе ролята на балансьор (не обичам фразата Троянски кон) между принадлежността на България към НАТО и ЕС, и арогантния натиск от Москва да употребява страната ни като буфер и карък на западния съюз.

Едва ли е нужно да припомняме, че Решетников миналото лято беше на гости у нас не за да яде пасти в „Кристал палас“. Оттук му на президента и Грипените, оттук му и „свалените санкции“, оттук и конфузът в необживяната роля на демагогстващ лобист на великодържавното нахалство.

Струва ми се, че за последните 9 месеца Румен Радев разбра добре едно – обвързването с БСП е най-очевидния камък на шията, който може да го изпрати без време на дъното. Не казвам, че се е еманципирал – има една вицепрезидентка, която е сложена да не допуска изхлузване от хомота на Позитано. Но поне разбиране – ясно разбиране от страна на президента по този въпрос очевидно има.

Засега Румен Радев най-добре се представя като публична фигура с морален авторитет. Речите, които произнася, са добре написани, съветници, умели с перото явно не му липсват. (За сметка на отчайващата липса на президентски съветници в почти всички други области.) Това е и роля номер едно за българския президент – да бъде главен публицист на Републиката. Други големи пълномощия президентът няма…

И все пак, има сфери, в които Радев може да бъде неочаквано успешен. Една такава сфера на битка със статуквото е борбата с корупцията. В България корупцията е не отклонение от нормата – каквото е определението за това явление в модерния свят. У нас корупцията е система на олигархично управление от страна на политико-икономическата мафия, за удобство наричана КОЙ.

Ако Радев използва умело позицията си на национален арбитър, той може да даде на този терен много по-успешна битка на статуквото, отколкото другаде. Особено – ако в борбата с корупцията заеме позиция и в борбата за реформа на правораздаването в България. А в тази сфера президентът има немалки пълномощия. Неподписването на указа за назначаване на нов председател на ВАС е само едно добро начало. За да се води тази битка с шансове за успех е необходимо загърбване на собствени минали обвръзки – ако такива съществуват.

Имаше немалко публични подмятания и спекулации за зависимост на Радев от оръжейното лоби, от кръгове на библиотекарско-сарайски мъдреци… Ако ги има, тези зависимости ще се окажат камъни на шията в не по-малка степен от зависимостта от „Позитано“ и московските ченгета.

Други сфери на успешно заемане на позиция от страна на президента Радев са образованието, кризата на регионите, възраждането на общностите… Поредица от успешни действия могат да бъдат предприети във външната политика и системата на сигурността – стига да се излезе от наглата сянка на Решетников. Във всички тези сфери е необходима минимум експертиза и сериозна стратегическа визия. Която не може да дойде само отвън – трябва да ти дойде и отвътре.

Това, което президентът има като бонус – подарък, е високия си рейтинг. Който, да не забравяме, винаги е бил по-скоро рейтинг на институцията, отколкото на личността, която я представлява. Следващата година ще бъде решаваща за оценката на президентския мандат на Румен Радев.

Той очевидно правилно е преценил, че е време да излезе от окопа и да се хвърли в атака, независимо от това дали разполага дори и с част от оръжието и амунициите на своите политически опоненти от другата страна на „фронтовата линия“. Само че при атака ти трябва „прикриващ огън“, артилерия зад гърба… А на „Дондуков“ е празно…

Трябва да се освободиш от баласта на безполезния товар – „Позитано“ да ти тегли колесницата, а не ти да носиш „Позитано“ на гръб… Защото битката е с ГЕРБ и с Бойко. Освен реална власт, Бойко Борисов има и политически талант – при това с отчетлив балканско-ориенталски привкус. Това обстоятелство никак не е за посценяване.

Коментарът е от фейсбук профила на Огнян Минчев

(Бел.ред. Кафене – по време на визитата си в Полша Радев призовал за отмяна на санкциите на ЕС срещу Русия. Наистина трябва да си политически дебил, за да отправиш подобен призив във Варшава пред очите на поляците, които са известни с „дълбоката си любов“ към всичко руско. Или може би съветниците на Радев се опитват да му подливат вода?!)