Разбираемо за предстоящите избори

Стоил Стоилов

 

За 4 години мандат всеки човек от избирателния списък дава на властта 30-35 хиляди лева.

Тези дни много приятели ме питат дали да гласуват и какво ще стане, ако не гласуват. Това е много дразнещо – уж изглеждат интелигентни хора, редактори, IT-та, музиканти и даже обикновени безделници.

Отговарям! Не се притеснявайте, уважаеми читатели. Нищо няма да стане – няма да ви арестуват, слънцето пак ще изгрее на другия ден. Даже няма да ви заболи главата. Ако няма много гласуващи, на изборите ще гласуват твърдите партийни електорати, купените гласове и уплашените за работата си хора, подгонени от началниците си.

На тези избори ще тежи много гласът на раздутата администрация, която беше захранена яко с повишения на заплатите.

Добре е да знаете, че гласове се купуват не само на тъмно от криминални брокери, но и на светло със заплатите, добавките и обещания за бъдещи бизнеси, поръчки и др. Затова държавната торба се развързва и тези благинки се случват точно преди избори с обещания за повече благини след изборите.

Хубаво е да знаете, че вас главата ще ви заболи после. Ще ви заболи много. Ще ви заболи главата, когато парламента назначи министри и заместници и те започнат да се уреждат с къщи за тъщи, да заменят парцели по морето за гори тилилейски и горски пущинаци. Още повече ще ви заболи като платите солидарно няколко милиарда за фалита на една банка, както вече стана. Може даже да получите раздвоение на личността като се чудите Белене гьол ли е или шедьовър на ядрената енергетика.

Как ще гласуваме на 4 април – всички важни въпроси и срокове и последните прогнози – четете тук

Ще ви боли главата като четете за осемте джуджета, за едни милиони в Люксембург, за оня подпорен хотел на морето и за много други работи И като върнете от бюджета милионите, с които ще ни глобят за къщите на тъщите пак ще ви боли главата. Вас ще ви боли главата, а не тъщите и роднините на политиците и чиновниците, които са се уредили с китни резиденции за сметка на европейските данъкоплатци.

Нали е ясно, че евроданъкоплатци са и нашите и вашите братя, сестри, майки, бащи и други роднини, които работят из Европа и плащат там данъците си. Щото тука няма работа или им плащат колкото да не умрат от глад, че и по-малко. За да си направи някой тука личния комунизъм или да си купи някой имотец по чужбина. И още много ще ви боли главата по разни причини.Извънмедицински.

Ако не искате да сте храстче в целия процес – гласувайте. Може вашата партия да загуби – пак гласувайте.

Иначе сте пън, а не гражданин.

Що за избори са парламентарните? Ами те са най-важните, уважаеми читатели. Ще изберем 240 човека, които ще приемат законите, по които трябва да живеем следващите 4 години. И много по-дълго – като приемат някоя концесия със срок 50 или 100 години или като подпишат международен договор, който не може да бъде развален без да ни отрежат главата от кръста с неустойки или с политически санкции, заплахи и други инструменти.

Обяснявам важността на тези избори и с парични знаци. За 4 години мандат всеки човек от избирателния списък дава на властта 30-35 хиляди лева. Да ги харчи за нашето общо благо – за доктори, за хапчета, за ваксини, за даскали, за училища, за полицаи, за асфалт, за стиропор, за медицински хеликоптери. Опс спасителни хеликоптери няма, ама е имало за 102 превозни средства, които обслужват 240 депутати според една справка, която се търкаля из интернет. И след няколко години може да има самолети и кораби, с които да отблъснем агресията на някого, ако реши да ни нападне, де.

Тъй като 50% от хората в татковината ни мързи да гласуваме или си намираме някакво оправдание от типа „няма за кого“,

тези 30-35 хиляди лева се управляват само от половината избиратели и така всеки действителен глас на практика дава на бъдещата власт два пъти повече пари за горните дейности. А, вие, които не гласувате, давате едно празно пълномощно на тези, дето гласуват.

В него пише приблизително следното: „Аз упълномощавам Вас да гласувате за когото си искате и да му дадете моята част от събраните в държавата данъци да ги употреби за каквото намери за добре. И даже да вземе заеми, които аз и децата ми после ще плащаме наравно с всички останали, които вие, гласуващите, сте избрали пратили в парламента.“ Може да си мислете, че не сте подписвали пълномощно с такъв текст.

Но се лъжете – независимо колко хора гласуват на изборите, те са законни и произведената власт се разпростира върху всички, които имат БГ гражданство и живеят в България. Така че, помислете още веднъж дали не сте се отказали от правата си и от парите си! Парите ще ви ги вземем през данъците върху хапчетата, върху книжките, детските стоки, червилото на мама, водката на тате и всякакви неща, които си купуваме в магазина или през таксите за разни услуги.

Сега за любимата преференция и има ли тя почва във Вашето съзнание.

След 2014 г. през няколко месеца тарикатите от политическите партии се опитват да вдигнат прага за валидност на преференцията и да я направят безсмислена. Само че за изминалите избори след 2014 г. хората развиха апетит да избират освен партии и конкретни хора от партийните листи. Особено силно това желание бе заявено на референдума на Слави за мажоритарното гласуване. Въпреки това, партийните шмекери не се поколебаха да мътят главите на хората с „тука има, тука нема“ преференция.

Резултатът е, че и в социалните мрежи, и на чаша бира уж умни и образовани хора не разбират, че всъщност могат пълноценно да гласуват освен за партия и за конкретен кандидат както това са правили досега. Тая работа сме обяснили разбираемо и за началното училище тук. Така че, не се плашете – зад партиите вижте и конкретните лица в листата. И гласувайте за личностите.

И запомнете – много е важно и в квадратчето с номера на партията, и в кръгчето с номерата на кандидатите да отбележите само един избор. Ако маркирате две партии гласът е невалиден. Ако маркирате две кръгчета, преференциите се унищожават взаимно, стават невалидни и гласът ви отива само за партията.

Ако се притеснявате, запишете си ги на ръката или на едно листче още у дома. Като влезете зад чаршафите в тъмната стаичка, просто погледнете и гласувайте.

Списък на кандидатите с техните номера трябва да има пред изборната секция и вътре в тъмната стаичка. Ако няма – протестирайте и пишете жалби!

Как да си избера моя човек от листата?

Представете си, че на една маса седим трима души – един консултант, който усвоява евросредства, един собственик на колбасарки цех и авторът на тази статия, който е гей. И тримата обичат европейските ценности, съдебната реформа, върховенството на закона и пазарната икономика и се предполага, че ще гласуват за една и съща партия.

Дотук е лесно. Ако Вие, уважаеми читателю, сте партиен талибан и вярвате, че любимата партия е непогрешима, че нейните ръководители мислят по-добре от Вас, то поставяте „Х“ или „V“ със син химикал върху номера на партията и пускате бюлетината в урната. Ако има машина за гласуване, забивате пръста си на тоя номер и готово. Това е!

Повтарям – поставяте знаците само върху една партия! Иначе гласът ви става недействителен. С това просто действие пращате в парламента любимците на партийното ръководство и те там правят каквото им каже ръководството с надеждата другия път пак да ги сложат на челните места на листата, наричани избираеми. После излизате навън и рецитирате „Води ме, Партийо, води ме,аз знам, аз вярвам, че си права, когато съгрешиш дори!“ Най-добре да го научите цялото и другия път сте в листата! Коя е партията няма значение. Важното е да ви е любима.

Само че, уважаеми читателю, в живота е по-трудно. Всеки си вади хляба в различни сфери и има различни интереси.

Ако вие сте разумен човек и използвате главата си по предназначение, то логично е да потърсите този кандидат в листата, който поне малко разбира точно от Вашите проблеми.

Много е вероятно приоритетите на консултанта по евросредства, колбасаря и моя милост да са различни. Първият иска голям процент от парите да ги разпредели към отговорните чиновници, които одобряват точно неговите проекти. Вторият иска внос на замразено месо от запасите на някоя армия от Студената война, щото му е почти без пари.А авторът иска да създаде еднополово семейство и да осинови 4 деца. Този пример е само за илюстрация и е нарочно е с преувеличение. Нюансите между кандидатите може да са по-малки, но ги има.

Така че, скъпи приятели, четете кой кандидат какво говори, търсете информация какво е работил. Особено важно е да разберете колко партии е сменил досега дали се е отмятал от предишни позиции. Това ще ви подскаже дали е почтен човек с позиции или фурнаджийска лопата. И така ще попаднете на своя човек.

Партията може да го е пратила чак на 8-мо, 10-то или 17-то място и няма да може да се бори за Вашите интереси. За да можем зад листите да видим хората беше опазена преференцията. Не че това е най-доброто. Не е! Ама то единствено мина през тогавашния парламент от 2014г.

Главните виновници за този „мажоритарен микроелемент“ в изборите и сега са на първите писти из листите. Да не почвам с имената, че редакторите са лоши хора и много обичат клавиша „Delite“.

Сега по-ясно ли е защо се гласува с преференция?

Защото имаме собствени глави да избираме хора, а не само партии.