Разказ по кар(ан)тинка за демаскирането на Борисов

Иво Инджев

Бойко Борисов дари на сръбския президент Вучич картина, рисувана по снимка, която изобразява тяхна обща инспекция как върви строителството на изгодния за Сърбия руски газов проект, платен изцяло от България, наричан от двамата балканци “Балкански поток”, а в САЩ – “Турски поток”.

Мила, родна картинка, “Мила Родино…”

Снимката, прерисувана от художника (плакатист на Софийската опера) Симеон Кръстев, отразява реалистично как двамата балкански мъжаги мъжествено не носят маски през юни 2020 година, докато работниците и инженерите наоколо “издайнически” са екипирани с предпазни средства. Иначе казано, видно е кой е нарушавал правилата за противоепидемични мерки миналото лято.

Това е нещо като историческо свидетелство, напомнящо на онзи американски филм на ужасите “Знам какво се случи миналото лято”.

Но това се вижда само на снимката. На рисунката маските са свалени.

Маските отсъстват от рисунката. Както и някои от хората, които ги носят. Не са достойни за увековечаване. Стоят с ръце в джобовете: нито ръкопляскат, нито работят, докато началството се труди да (се) покаже на Путин как му прокопава стратегическия проект за неговия съюзник Сърбия. Само му мътят водата за пред поколенията и опозицията (ако се появи такава), изобличавайки го, че не носи маска сред маскираните по време на пандемията.

Художникът напълно основателно е махнал маските от лицата на двамина край Борисов, за да не му лъсне на техния фон нарушението. Все пак говорим за картина, която е поръчана с рекламна цел, а не да го дискредитира като борец за спасяването на българите от китайския грип.

Отпаднала е при копирането на снимката и “мистериозна” жена от снимката. Така е с жените около Борисов, правилно е схванал творецът същността на позо(ьо)ра.

Спазена е конфиденциалността за охранителя зад гърба на Вучич. Няма го на картината, чиято цел е да героизира двамата основни герои и най-вече изпъкващия на първи план Борисов, чиято близка до обектива позиция тушира ефекта на ръстовото превъзходство на Вучич над нашия левент. Нали ни е единствен и незаменим, както така ще го позорим! Не случайно точно тази снимка и този ракурс са се сторили достатъчно величествени за пресъздаване със средствата на изкуството.

Какво още (не) виждаме? 

На снимката е пълно с джипки, с каквито обичайно джитка Борисов. Те, както и скупчените за срещата трудещи се на заден план, също са “спестени” за историята от майстора на четката и четките. Заедно с белите шатри, които приличат на съоръжения, изникнали насред полето с цел да пазят от дъжд похапващи и подпийващи високи гости (в случая с Вучич – около 2 метра). Защото не е вярно, че луд умора няма. Има. И трябва да отмаря след тежък напън, какъвто е навеждането на гигантите на балканската дружба пред великана Путин.

Навремето в редакция “Прес фото” на БТА “редактираха” по подобен начин снимки от архива. Вадят някого от Полтитбюро на ЦК на БКП, провинил се пред др. Живков и после майсторите на “редактирането” го изрязват от архивните кадри, щом вече не е важен кадър. 

Важното е др. Жив…, пардон, др. Борисов да е доволен и да не му се пречкат при увековечаването на подвизите му нежелани елементи с поведение, което не отива на най-послушните от колектива.

И друго прави впечатление. 

Борисов подари на Путин куче, а на Вучич – себе си. Прогрес и потрес. 

Ето още няколко идеи за картини по снимки (а защо не и за копиране на картини) от по-старо, но явно рестравриращо се време.

На първо място предлагам уникален сюжет: “Вождът говори с гръб към поданиците си” в духа на мутренското говорене, когато се роди краткият виц “здравей, врато”:

Другарите Тодор Живков и народнодемократичният корейски вожд Ким Ир Сен на инспекция как върви окопаването на комунизма в България

Другарят Георги Димитров, без маска но с грим

Другарите Живков и Брежнев https://www.youtube.com/watch?v=IDSNb-TF4Ac