Райко Алексиев : "За България може да се каже, че е свободна страна. Населението ѝ се състои от бивши, сегашни и бъдещи министри".

76 години от убийството на Райко Алексиев от милицията
 
"18 ноември 1944 г. е една от най-мрачните дати в новата българска история. На този ден, след зверски побой от милицията, умира гениалният Райко Алексиев. Той става жертва на таланта и непримиримостта си с неправдата, както и на завистта на близък до него човек.
Райко Алексиев е роден през 1893 г. в Пазарджик, в семейството на учител, и от ранна възраст се интересува от книгите. Негов чичо е Тодор Белопитов, революционер и деен участник в Априлското въстание, който пада убит от турците през 1876 г. Така Райко Алексиев е закърмен с любов към знанията и със силно чувство за справедливост, което ще се проявява в целия му съзнателен живот след това.
Изучава литература в Софийския университет, но е силно привлечен и от рисуването. Едва 20-годишен, той е включен със своя картина в "Изложба на младите" през 1913 г., а от творчеството му остава впечатлена дори царица Елеонора. Записва се да учи рисуване в Художествената академия и така тръгва неговият трънлив, но славен път като автор и карикатурист.
Като повечето творци през този период, и Райко Алексиев пише и рисува под различни псевдоними, като по-популярните са Скитник, Перо и др. Парадоксално или не, ще бъде запомнен с един друг, в който явно и самият той се припознава - Фра Дяволо - брат на дявола. Още отрано започва да подписва фейлетони и карикатури така. Карикатурите му в "Българан", "Барабан" и други издания се радват на огромен успех. Особено безкомпромисен е към политиците, без да е пристрастен към която и да е идеология. Отразява всяка несправедливост от страна на политическия елит, както у нас, така и в Европа. През целия си живот и в работата си се ръководи единствено от собствената си съвест и човешки ценности.
Огромната му страст и любов с времето става карикатурата. Алексиев силно вярва, че карикатурист не можеш да станеш, карикатурист се раждаш и това е дарба от Бог. Карикатуристът винаги е силно свързан с народа, близък до всички проблеми и болки на хората. Вероятно и заради това Алексиев не е можел да си представи да избяга от България и да изостави българите тук. Не е искал да напусне страната, дори когато е бил предупреждаван за надвисналата над него опасност и са му били предоставени паспорти, с които да избяга.
През 1932 г. е вече достатъчно опитен, за да се впусне в още по-трудна и смела задача. Създава седмичния хумористичен вестник "Щурец". Райко Алексиев е главен редактор и основен автор на статиите и карикатурите във вестника. Като сътрудници на "Щурец" се появяват имената на едни от най-големите български писатели - Ангел Каралийчев, Елин Пелин, Димитър Талев и др. За високото ниво, което е поддържал седмичникът, говори огромното търсене в следващите 12 години, до самия му край. Дори през гладните и трудни години на Втората световна война, "Щурец" няма пропуснат брой. А под ударите на перото и четката на Алексиев попадат всички, които са го заслужили.
Особено запомнящи се са карикатурите срещу лидера на Съветския съюз - Сталин, през втората половина на 30-те години. Зверствата и масовите убийства, причинени от него, не могат да оставят безразличен Алексиев, затова той остро изразява човешкото и творческото си несъгласие с бруталната съветска политика. Именно тези карикатури ще му костват живота малко по-късно.
Истинският ад за Алексиев настъпва през 1944 г. В дните около преврата от 9 септември той е предупреден, че идват опасни за него времена и ще е най-добре да напусне страната заедно със семейството си. Верен на принципите си обаче, той е категоричен, че през целия си живот не е сторил зло на никого и няма от какво да се крие. Това се оказва неговата фатална грешка.
Арестуван е по нареждане на бруталния ръководител на милицията в София - Лев Главинчев. В следващите дни Райко Алексиев е жестоко измъчван и пребит, според свидетелски разкази тялото му буквално е било смазано от зверските побоища. Издъхва от раните си на 18 ноември 1944 г. Има различни теории защо от всички смели карикатуристи той е бил най-жестоко изтезаван и убит.
След гениалния карикатурист остават безсмъртното му творчество и трите му момчета. Двайсетина години след смъртта на Райко Алексиев съпругата му успява да избяга от България, умира в Германия през 1994 г.
Райко Алексиев обаче остава в историята като корифей на българската карикатура и голям българин. Избрал да остане близо до народа си, вместо да избяга, помогнал на всеки, който е имал нужда. Изключителен човек и безсмъртен творец, чието име ще се помни още дълго."
 
Фейсбук
Коментар "Под лупа": Саркастична статия от 1933, която днес звучи стряскащо актуално

През 1933 г. във вестник "Щурец" излиза статията "Пътеводител за България – пътища и безпътие". За неин автор е сочен големият наш сатирик и карикатурист Райко Алексиев (убит от болшевиките след преврата през 1944 г.). Когато човек чете текста, изпълнен с насмешка и ирония, остава с усещането, че сякаш е описана днешната действителност в родината ни. Ето и цялата статия:

"За България може да се каже, че е свободна страна. Или по-правилно казано – България е странна свобода. По устройство е държава, в която всеки се устройва, както намери. Намира се на кръстопътя на дребните амбиции.

Населението ѝ се състои от бивши, сегашни и бъдещи министри. Занятието на всички се състои в това: сегашните министри да дават амнистия на бившите, а бъдещите – на сегашните.

Страната е разделена на 14 окръга, 60 партии, 600 крила, 6 хиляди групи и 6 милиона мнения, като всяко отделно мнение подлежи на разцепление.

Разположена е между границите си, а разположените в нея не знаят никакви граници.

Снабдена е с железници, чрез които най-лесно се стига до катастрофа.

Има добри и уредени прави пътища, обаче поданиците ѝ предпочитат да вървят по кривите, защото са по-утъпкани.

Държавата си служи с телефони, а държавниците – с телефончета.

Столицата ѝ има обществени сгради и улици, като улиците са пълни с уличници, а обществените сгради с общественици. Случва се обаче и обратното – уличниците се настаняват в обществените сгради, а обществениците се пращат на улицата.

Страната има държавен строй, но самият строй не върви под строй.

Държавата се управлява от хора, според случая. Случаите пък се управляват от случайни хора.

България търгува с всички. Но случва се и обратното – всички да търгуват с България.

Националният девиз на държавата е „Съединението прави силата“, поставен върху разединеното Народно събрание, на което му е нужно да намери една сила, която да му направи съединението.

Държавният девиз на нацията пък е „Боже пази България“ . В случая Бог е натоварен да пази България, вероятно, защото другите са заети да си пазят частните интереси."

Източник: highviewart