Румен Радев направи заявка да му бъде възстановена партийната книжка

Иво Инджев

Няма изненада, нито пък има нещо нередно в това, че президентът Румен Радев връчи третия проучвателен мандат (с истинската цел да бъдат проучени нагласите на избирателите за президентските избори) за съставяне на правителство. Въпросът е как именно го направи!

На “изненадани” се правеха само онези, които месеци наред нареждаха, че между него и БСП имало разрив, въпреки ангажиментите му от времето на кандидатпрезидентската му кампания към тази партия.

Чудя се дали и ходът му с оповестяването на своята кандидатура за втори президентски мандат не беше договорен с “Позитано”, откъдето също се направиха на “изненадани”, внушавайки солидарно с него , че позицията му не била съгласувана с тях и ги поставяла пред свършен факт.   

С прочувствените си думи при връчването на мандата на БСП от чисто идеологически характер, които противоречат на поз(иция)та му на политически безпристрастен държавен глава, Радев не остави съмнение, че онези, които са се съмнявали в неговата лоялност към партията имат твърде съмнителен капацитет да преценяват лукавството на столетната традиция на червената мимикрия.  Иначе защо Радев ще прави обобщения за БСП като партия на Свободата, Солидарността, Справедливостта. Липсват само Работниците, за да стане СССР. https://www.clubz.bg/117565-radev_vrachi_mandata_na_levitsata_po_mnogo_prichini

Ако има една открояваща се идеологическа характеристика на БСП, която я отличава наистина рязко от традициите на западната демокрация, това е тъкмо отнемането на свободата на хората под нейния диктаторски ботуш. А когато не може да гази с него останалите, тя се обявява за Свободата. Собствената. Онази “свобода”, която носи и продължава да охранява съветската символика в България със заплашителното си оръжие над българските глави, пред което другарите и другарките обичат да скланят глави на признателност за чуждата окупация. 

Не е случайно, че президентът Радев подкрепи изпреварващо тази тяхна страст като своя, обявявайки се срещу премахването на имперските съветски монументални декларации  от централните части на българските градове. От Русия го аплодираха, ретранслирайки тази “новина”в своите официози с нескрито задоволство. 

Посланичката Митрофанова заяви след този демарш на лоялност към СССР в прав текст, че го харесва защото е …красив. И за да няма съмнение за руско раздвоение, тя заклейми косвено конкурента му от Банкя с пожелание следващото управление (след него) да се отнася с повече уважение към Русия. Така се отплатиха на своя фаворит в битката му за първото място в съцето на Путин.

Така се “отблагодариха” и на верния си охранител на руското влияние, който толкова години не даде стружка да падне от главата на съветските окупационни колоси в качеството си на висш полицай, кмет на столицата и трижды премиер. 

Радев не върна вербално на посланичката подмазваческия й комплимент, поне не и пред публиката. Само я прегърна за снимка на Шипка! А комплиментите си изсипа върху др. Нинова, използвайки при връчването на мандата да съобщи, че познавал хиляди почтени социалисти и това било основната причина да я покани да управлява от тяхно име. Не конституционното му задължение, не логиката на топчето на парламентарната рулетка да попадне в гнездото на третата политическа сила, а личните познания за почтеността на хиляди социалисти го мотивирали.

Вероятно вярва, че щом е бил с тях на конгреса им, те автоматично и вкупом стават почтени. 

Иначе къде ще да се е запознавал с “хиляди почтени социалисти”? В армията като командаващ ВВС? Че в тази деполитизирана структура, в която пилотите се броят на пръсти, целият личен състав едва ли се измерва със стотици. Или в Америка е срещал въпросните хиляди почтени социалисти нашият натовски генерал?

Да ставаш морален гарант за почтеността на хиляди непознати хора под общ партиен знаменател си е живо погазване на конституционно закрепения политически неутралитет на държавния глава!

Онези, които виждат само и единствено дългата ръка на Решетников зад всико това явно не желаят да признат късогледството на онзи, който в край сметка изтегли късата клечка в съперничеството си с Радев за руската подкрепа. Защото не Решетников, а Методиевич си го избра. Дори след това се похвали, че му пуснал неизбираемата Цецка Цачева като мюре, мамейки стотици хиляди избиратели по този начин, именно за да спечели кандидатът на левицата. Така било демократично, изплю поредната си лъжа той във връзка с това, че излъга електората си да подкрепи фалшива кандидатура за президент

Както знаем, прозападният президент Плевнелиев, който беше заклеймяван като “русофоб”, не пожела да се кандидатира отново. Изтъкна лични причини, но в политиката само срамните лични причини не стават за споделяне. Отказът му се възприе като нежелание да се занимава с политика, но в днешно време се оказа сред най-яростните гербаджии и без да е член на партията. Само че беше прегрешил с критиките си към Кремъл. Такива президенти не ги кандидатират за втори мандат.

Изобщо Радев успява на попрището на въжеиграчеството между Запада и Русия вече повече от Методиевич, който не само беше оставен да падне от това въже без руската подкрепа, но и млъкна нацупено по адрес на Америка, която направо си го побутна. Точно както пишеше в онзи изтекъл доклад на посланик Байърли от София, в който го описваше като мимикриращ проамериканец, чиято душа е в Русия, поради което трябва да бъде “побутван” в правилната посока.  

Е, Радев има “американска” биография като обучаващ се пилот и руски сертификат за управление в България, подпечатан от БСП. Справя се вече на попрището на двуличието по-добре от майстора на лицемерието от Банкя. Учил е за пилот в САЩ, но е летял на съветски миг.

Това е къде, къде по-солидно алиби за “балансирането” му от биографията на “застрахователя” от борческите среди на СИК Методиевич, чиито пудели помагат и тези дни на Радев да гради “американски образ” с разгласената от тях фалшива новина, че искал да купуваме още 8 американски фалкона.

За финал – нещо неочаквано за онези, които ме четат, но ме обявяват за нищожество. Настоявам от своята “нищожна камбанария” успешните министри с американската биография от служебния кабинет на Радев, харесвани от много прозападни българи, да бъдат питани веднага за отношението им към съветската окупационна символика в България. 

От отговора им зависи да се ориентираме доколко са проекция на Радев, заявил ясно съпротивата си срещу отстраняването на съветското влияние от българската публичност.