You are here

Русия ще престане да бъде заплаха, само когато се разпадне - около 2020 година

За Кремъл идеалното оръжие е пояс от нестабилни и още по-бедни държави, сред които империята на Путин да изглежда процъфтяваща

Вит Кучик, Česká Pozice

Русия е последният остатък от европейските феодални и колониални империи. Днес това архаично териториаялно обединение може да бъде съхранено само с помощта на силен авторитарен режим, но това заплашва нейните близки и далечни съседи.
Либерална и икономически ефективна система може да има само след краха на московския централизъм и фрагментацията на Русия на неголеми национални обединения. 
Защо Руската федерация трябва да бъде разглеждана като 

отживелица на империята,

 а не като съвременна национална държава? 
Империята управлява други самостоятелни единици-народи или колонии. Империята се нуждае от мощен централизъм на властта, който е способен да се справи с центробежните тенденции на регионите и народите.
Ослабването на централната власт на империята, като правило, води до нейното раздробяване, към загуба на народи и териториите, на които те живеят. 
Властовият централизъм в империята има авторитарен, а не либерален характер. Либералните механизми бързо биха отслабили властовия централизъм и империята би започнала да се разпада. Авторитарната власт разчита на конкретни личности, делегира им част от пълномощията си, а те на свой ред управляват практически самоволно, а институциите подпомагат тази власт.
Империята е политическият връх на ерата на феодалната аграрна селска икономика, докато националната държава е отражение на градската индустриална икономика. Съвременният национализъм е градски феномен, за него е необходима концентрация на хора, защото само когато хората са събрани в големи общности могат да почувстват национална солидарност и да изискват самостоятелност.
Затова и империите отслабват след края на аграрната епоха и вече не са в състояние да конкурират по ефективност неголемите индустриални национални държави. 

Московската централна власт

Ерата на големите империи завършва в началото, максимум в средата на 20 век. Заогубата в Първата световна война през 1918 година слага край на Хабсбургскатка и Османскатка империи. Втората световна война приближава разпада на такива колониални империи като Великобритания и Франция, а също и на неголемите колониални играчи Италия, Испания и Португалия. 
И само една европейска империя – царска Русия – е заобиколена от този процес благодарение на болшевишката революция, която създава толкова силен репресивен централизъм, че надминава царския режим.
Болшевишкият режим отстранява националните и либералните сили, които подкопават европейските империи и, с помощта на жестока диктатура консервират царската империя до наши дни.
Ако тогава относително либералното петроградско правителство беше удържало връх над болшевиките, в следващите десетилетия нямаше да успее да се справи с центробежните сили в Далечния Изток, Средна Азия, Кавказ – точно както не успяват европейските империи.
Сталин директивно индустриализира страната, а в началото този процес се провежда централизирано. Сталин постига временен икономически ръст, от който се възползва за укрепване на военната мощ на СССР, защото неговата империя е преживяла нападение отвън.
Национализмът, който съпровожда урбанизацията и индустриализацията и, който представлява смъртоносна заплаха за многонационалните империи, Сталин заменя с интернационалния марксизъм, служещ като идеологическа платформа за ликвидирането на всяка опозиция и заплаха вътре в страната. Русия, преименувана на СССР, запазва всички атрибути на империята и, на първо място, силинят централизъм на Москва, контролираща огромните и разнородни части на периферията. Целостта на руската империя зависи от московската централна власт и всяко нейно отслабване засилва центробежните тенденции на периферията.
Това се случва след болшевишката революция от 1917 до 1921 годинао, а също и след краха на комунизма при Михаил Горбачов и Борис Елцин. През 90-те години Русия загуби буферната зона за сигурност на сателитите си и външния пояс на собствените си територии: Прибалтика, Белорусия, Украйна, Закавказието и средноазиатските републики.
Идването на власт на авторитарния Владимир Путин беше закономерен и необходим за запазването на целостта на остатъците от империята. Без неговото управление Руската федерация щеше да продължи да се раздробява.

Делото срещу Ходорковски

Делото срещу Ходорковски доказва необходимостта от икономическа централизация на империята. Въпросът не е в това как руският олигарх е спечелирл състоянието си и дали е плащал данъците си. Главното в този казус е фактът, че той е сибирски магнат, който се опитва да излезе от влиянието на Москва, построявайки нефтопровод до Китай.
Но междувременно и държавната «Транснефт» планира строитерство на тръбопровод до пристанището Находка, откъдето да доставя нефт в Китай, Северна Корея и Япония.
Проектът на Ходорковски би донесъл огромни пари и власт. Става ясно, че огромните региони на Централен Сибир също имат свои икономически интереси, които са в конфликт с Москва. И става ясно защо държавата държи посредством едно-единствено монополно предприятие да контролира всеки нефто и газопроводи, а също така и железопътната инфраструктура.
Цялата икономическа, политическа и военна сила на Русия зависи от износа на полезни изкопаеми. Друго тя не може да предложи. Затова тръбопроводите играят огромна роля за Русия и контролът на Москва над тях и гарантират запазването на империята.
Ако Москва престане да ги контролира то тутакси ще се лиши от властта си и тогава Руската федерация ще се разпадне на три типа региони. Към първата група спадат регионите с големи залежи на полезни изкопаеми. Тези региони биха забогатели силно от добива и износа, но ресурсите биха се продавали на цени определяни по критерии, различни от сегашните кремълски принципи.
Втората група са тези със стратегическо разположение и Москва би имала изгода за транзитните такси от доставките на тези полезни изкопаеми. Разрешението за транзит би се използвало като инструмент за натиск при преговорите за цените на тези ресурси. Третата група не притежава тези предимства и ще трябва да купува ползни изкопаеми по пазарни цени. Към тази група спада и Москва, днешният център на империята.
Контролът над полезните изкопаеми има за Кремъл базисно значение, затова и се наложи да бъде отстранен Ходорковски, който се опита да наруши този монопол. Тогава режимът на Путин все още не държеше всички икономически лостове под свой контрол, но неговата система за сигурност и правораздаване вече беше консолидирана и затова Кремъл се осмели на силово решение.
Затова и той беше арестуван, осъден и пратен в затвора. «Юкос» беше поделен между държавните компании, а вместо неговият проект беше построен нефтопровод до Находка.

Природата на руската държава не е на съвременна национална държава

Тя, по-скоро, е слепена от разнородни територии, култури и народи, обединени насилствено от московския център през XVI-XX веках. И можем да кажем, че Русия е европейска колониална държава, която и до днес владее обширни слабонаселени колонии в Сибир и Далечния Изток. Тя си поставя амбициозната цел да обединява разнородни части без да им предлага нищо в замяна.
Не е трудно да си представим как биха завършили честни избори в Чечня, например. А такива райони в Русия има много. В мюсюлманските Дагестан и Татарстан вече има сепаратистка традиция, но мощната тенденция към емапнципация отдавна се проявява и в 
тези региони, където етническите реснаци са мнозинство-например, в големите градове на Западен и Южен Сибир.
Регионите на Владивосток имат повече общи интереси с Япония, Корея и Китай, а полуостров Камчатка е по-заинтересован от терминала за износ на нефт в Япония и дори в САЩ, отколкото от Москва, която се намира на 8 000 километра. Санкт-Петербург зависи от търговията със Скандинавието и Северо-западна Европа, така че азиатската ориентация на Кремъл е пречка за региона.
Москва не може да допусне създаването на либерална система, ако иска да остане център на империята.

Цар, генерален секретар, авторитарнен президент  

Авторитарната централизация на властта е остаряла и освен външната обвивка в нея нищо не може да бъде променено. Реален носител на властта е кланът на авторитарният управник, който постепенно взема под свой контрол всички институции. Когато на върха на пирамидата се е намирал царят, той се е обкръжавал с аристокрация, на която раздавал длъжности, търговски монополи, земи, крепостни.  При комунизма и при Путин архитектурата на властта по същество остава същата. Генералният секретар на комунистическата партия и авторитарният президент се обкръжават с лоялни хора, които използват, за да управляват. Лоялността на придворните властникът може да заслужи само раздавайки награди или със страх. 
При Путин във властта се намират няколко десетки души, които притежават собственост за милиони и милиарди – наградата им за лоялността към президента. Но при авторитарните режими тяхното положение не зависи от законите, а то волята на лидера, затова и путинският елит постоянно мисли как да спаси собствеността си в случай, че изпаднат в немилост.
Този проблем може да има само едно решение: собствеността да бъде изнесена от страната, там, където действат законите, тоест, в либералния Запад. Там отиват и тези, които са влезли в конфликт с Путин, там тайно пазят имуществото си тези, които все още се ползват с неговата благосклонност, защото не знаят колко дълго ще продължи тя.

Трите мотива

Руската имперска външна политика, която е агресивно експанзионистична има три основни мотива: военен, икономически, вътрешно-политически.
Военният мотив се състои в това, че европейскто ядро на руската империя няма естествени географски граници. От Москва равнините се простират чак до Германия. Единствена защита е достатъчно голямата отдалеченост и създаването на буферна зона за сигурност, максимално отдалечена от западната и южната граници на РФ. Кремъл не смята, че е задължително да завзема територии в този регион. 
Той има и други възможности да ги превърне в сигурен военен плацдарм. Това засяга, както зависимата от Москва Белорусия, така и относително независими страни, деклариращи своя неутралитет, в частност Финландия. Кремъл също така иска насилствено да превърне Украйна в свой плацдарм. Но този геополитически принцип губи своята актуалност и руските генерали, както изглежда, вече не страхуват толкова много от мащабен и продължителен военен поход от Европа към Москва, както по времето на Наполеон и Хитлер.
Икономическият мотив се състои в това Москва да вземе под контрол пазарите и да диктува условията и цените при продажбата на полезни изкопаеми. Когато руската държава е монополен продавач на тези природни богатства, то се държи както и всеки друг частен монополист, който не иска конкуренция и се стреми към доминиращо влияние, да диктува цените и по този начин да извлече максимална изгода, както и да гарантира бъдещето си.
Основният икономически интерес на Русия е износът на полезни изкопаеми за богатия Запад, затова на Кремъл му е необходима раздробена Европа. Тогава, в отнашенията си с всяка отделна страна Москва ще заема позицията на по-силния. Икономическият мотив е по-важен от военния, защото притокът на пари към центъра на властта е по-важен за стабилността на режима отколкото някакви абстрактни военни заплахи.
Вътрешнополитическият мотив се състои в това в съседните държави да управляват режими лоялни към централизирания авторитаризъм на Москва, за да се поддържа вътрешната стабилност на империята. Успешна демократична система в близост до руските граници е опасна за руския авторитарен режим. Затова идеалното оръжие е пояс от нестабилни и още по-бедни държави, сред които Русия да изглежда стабилна и процъфтяваща. Този мотив на руската външна политика е по-важен от другите два, защото така наречените цветни революции могат да изместят Русия.
Геополитическите сили на Руската империя винаги ще бъдат заплаха или, в най-добрия случай, проблем за съседите и, включително за Централна и Източна Европа. Тези сили действат в ущърб на интересите на малките държави разположени между Русия и Германия. Руската империя винаги се е стремила в името на собствената си вътрешна сигурност да държи под контрол с военни средства пояса от източноевропейски държави.
Кремъл винаги е предпочитал белоруския вариант, тоест, всички тези държави да са включени във военно-политическо обединение, ръководено от Москва. Затова и Москва винаги е принуждавала тези страни към политическа система, която да не се различава и икономически не е по-успешна отколкото руската.
Кога Русия би могла да създаде продължително и честно сътрудничество с Европа, без да представлява потенциална заплаха?  Само тогава, когато Москва няма да се нуждае от централизма, който да 

удържа империята от разпад

Това е жестоко, но закономерно. Русия ще престане да бъде заплаха, само когато се разпадне на по-малки формации, а мнозина анализатори твърдят, че след края на управлението на Путин Руската федерация ще започне да се раздробява. 
Според Джордж Фридман това ще се случи около 2020 година.

Превод:Faktor.bg

 http://www.faktor.bg