Руският военен престиж се крепи единствено върху наследения от Съветския съюз ядрен арсенал

Анализатори търсят отговор на въпроса: Следващия път Путин ще се реши ли да влезе в конфликт с „аркадаша” Ердоган или отново ще подвие опашка?

Алекс Кулманов

Преди повече от 30 години, когато имперска Русия бе по-голяма и се наричаше Съветски съюз, руските (съветските) въоръжени сили деляха първото място в световните класации със Съединените щати. САЩ залагаха на по-високото качество, докато СССР се кипреше с по-голям брой войници, самолети, танкове и оръдия. С общи усили бе постигнат паритет както в стратегическите ядрени сили, така и в конвенционалните оръжия. 
Днес паритетът е запазен само при ядрените сили. В областта на конвенционалните оръжия министърът на отбраната Шойгу коментира ситуацията така: „70 % от военната техника в армията на Руската федерация е нова”. За да бъде постигната заветната цел 70 % от руското въоръжение да бъде смятано за ново, бяха претопени маса оръжейни системи, танкове и самолети, така че САЩ се оказаха първи и по количество на оръжие и военна техника. Което в Русия засега се премълчава.

Днешната Руска армия е бледа сянка на съветската 

И може да мери сили само с бързо растящата мощ на Народната освободителна армия на Китай (НОАК) и с държавите от НАТО, заемащи места след Въоръжените сили на САЩ. Като Турция например.
Когато анализират днешните възможности на Руските въоръжени сили, експертите често споменават започналата преди 10 години военна реформа. Със или без кавички. Мнозина правителствени експерти сочат положителните промени във видовете въоръжени сили, които са им придали „съвременен облик, който ги приравнява с напредналите държави от НАТО”. Подобни мнения срещаме и в западните медии. 
Според Майкъл Кофман от Центъра за военноморски анализи във Вирджиния, военните разходи на Руската федерация (включително и секретните пера в бюджета) достигат сумата от 150-180 млрд. долара, при което са отчетени корекциите за покупателната способност в Русия. По-голямата част от военния бюджет се изразходва за покупката на нови образци оръжие.  
Джулиън Купър от Бирмингамския университет твърди, че през последните 10 години Русия е построила 600 нови самолета и 800 вертолета.  71 % от наличните руски летателни апарати са смятани за съвременни. Ако през 2007 г. 99 % от танковия парк е бил записван в графата „остарял”, днес 27 % от руската бронирана техника е смятана за модерна.
Появиха се значителни  високоточни ракети като "Искандер", "Калибър" и Х-101. Британското издание „Икономист” прави извода, че се е подобрил обменът на разузнавателна информация между елементите от бойното построение на Руските въоръжени сили.
Специалистите смятат, че до 30 дни Русия е в състояние да изпрати на западните си граници до 100 000 души личен състав и съответното количество тежки бронирани машини. Докато за същия срок НАТО може да извърши оперативно прехвърляне на не повече от 50 000 души лека пехота.

Руските генерали се хвалят и с широкамащабните военни маневри 

които поддържат и издигат тонуса на Руската армия. Началникът на британското военно разузнаване генерал-лейтенант Джим Хокенхол прави сравнение между бойните възможности на РФ и Китай, като убедено твърди, че по полева натренираност и боен опит руските войски значително изпреварват китайските. Според британския генерал, в Сирия руските офицери са показали, че се отказват от съветското наследство за твърда централизация и директно командване от най-високите равнища до тактическите звена, като са допускали все повече командирска самостоятелност и инициативност.
„Икономист” не пропуска и скърцането в руската военна машина: бавно се извършва строителството на нови бойни кораби; няма яснота колко и какви тежки дронове ще бъдат приети на въоръжение; производството на новите, доста рекламирани оръжия като танка Т-14 „Армата” и тежкия изтребител Су-57 закъснява с цяла петилетка.
Британските анализатори посочват и чувствителното съкращаване на руските разузнавателни спътници, чиято модернизация е затруднена поради западните санкции срещу Русия. 
Майкъл Кофман смята, че най-сериозният проблем произтича от падналите възможности на руската военна промишленост, настъпили заради дефицита на висококвалифицирани кадри, на качествени металообработващи машини и на комплектуващи детайли.
Правят впечатление и ниското заплащане в руските войски: в мирновременна обстановка командир на танк получава около 500 американски долара.

rus_su_57.jpg

 

Су-57 ПАК ФА (Перспективен авиационен комплекс за фронтовата авиация) – съвършен като за снимка в Уикипедия. Вече 5 години няма средства и технически ресурси за производството му

Мотивацията и бойният дух на наборните военнослужещи са твърде ниски 

а късите срокове за подготовката им не позволяват да бъде постигнато високо равнище на бойните умения. Наборните военнослужещи все още представляват 55 % от личния състав на Сухопътните войски. Корупцията от десетилетия разлага руската армия отвътре и не позволява да бъдат извършени качествени и необратими реформи.
Хвалебствените отзиви в западни издания за „качествения скок на руския войник” най-често се обясняват със стремежа да бъде стреснат средният данъкоплатец, а военните бюджети да получат исканото от правителствата и от военно-промишления комплекс увеличение на разходите за отбрана и за превъоръжаване.
Редно е да припомня, че т. нар. нови руски бойни самолети, въведени в строя през последните 10 години, всъщност са модернизирани стари съветски машини от 80-те години. В НАТО също модернизират някои по-стари бойни платформи. Но проблемът при руската военна техника е 

сериозното изоставане в средствата за поразяване 

Твърде скромен е процентът на управляеми високоточни оръжия, при които изоставането от НАТО постоянно расте. Например, ако американски изтребител F-16, произведен през 90-те години, разполага с най-богата номенклатура от модерни високоточни оръжия, руският Су-35, произведен през  2010 г., може да излети, въоръжен единствено с ракети и бомби от образци, създадени преди 35-40 години.
Подобна драстична разлика в средствата за поразяване съществува във всички тактически платформи на Сухопътните войски, ВВС и ВМФ.
В системите за разузнаване и за обмен на информация в хода на бойните действия вече се е отворила такава пропаст, която едва ли някога ще може да бъде запълнена. 
27 % от съвременната руска бронирана техника представляват модернизирани изделия като танк Т-72Б3, който е бюджетно по-изгодна, но качествено несъстаятелна алтернатива на танка Т-90А. 

rus_armada.jpg

Големи кораби за борба с подводници (всъщност леки крайцери), ескадрени миноносци и стражеви кораби, повечето от „чудесата” на съветското корабостроене бяха наричани от екипажите си „беззъби красавци”

Военният флот на РФ изглежда величествен и страшен

само на рекламните телевизионни клипове. Но през последните 30 години руският ВМФ единствено реже стари и не толкова стари кораби, сваля от мачтите и праща в музея военноморски флагове и чества годишнини от славни сражения през ХVIII или XIX век. 
По брой и по тонаж военната марина на Русия бързо се топи. В близките 10 години не се очертава перспектива отрицателната тенденция да бъде спряна.
Така наречената модернизация на Руската армия ликвидира по-голямата част от съветското наследство, но не успя да предостави достатъчно на брой и качествено нови образци оръжие и техника. Новото оръжейно производство в Русия твърде малко се различава от изделията на съветската военна промишленост от последните години на СССР.

Турция стана член на НАТО преди близо 70 години

От 18 февруари 1952 г. до днес Турските въоръжени сили упорито и целенасочено се готвят да водят широкомащабни, съвременни и решителни бойни действия.
Турция получаваше от НАТО и предимно от САЩ модерни технологии и нови образци оръжие и бойна техника. След разпада на СССР глобалната заплаха за Турция изчезна и развитието на въоръжените й сили се измести към подготовката за антитерористични операции и локални военни конфликти. Бяха формирани сухопътни бригади, предназначени да водят бой срещу въстанически формирования, предимно от кюрдски бойци. Военнопромишленият комплекс на Република Турция започна да произвежда собствени образци бронирани машини, катери и корвети, безпилотни летателни апарати (БПЛА), боеприпаси и стрелково оръжие.
През последното десетилетия порасналите амбиции на турската държава се отразиха върху военно-техническото и оперативно-тактическото развитие на Турските въоръжени сили. Външнополитическите амбиции на президента Реджеп Ердоган неколкократно се сблъскаха с интересите на съюзниците от НАТО.
За да отговори на държавните намерения, турският военно-промишлен комплекс се стреми към все по-голяма самостоятелност и размах. Още от 2008 г. турската компания Otokar разработва танк Altay, с който да бъдат заменени сегашните американски танкове М60 и германските Leopard. Разработката се осъществява в кооперация с фирми от Южна Корея, откъдето Турция внася най-нови технологии. В Германия е поръчано производството на 250 дизелни двигателя за първата серия от новия образец турски танк.
Електрониката на танка и системата за огнево управление са изцяло турска разработка. Турция се нарежда сред тесния кръг държави, чийто танкове притежават комплекси за активна защита (КАЗ). В Русия се наслушахме на всякакви реклами за различни видове КАЗ като "Арена" и "Афганита", но засега нито една система не е взета на въоръжение.
Американският F-16C block50 остава основен турски изтребител.  В Русия (и не само там – бел. ред.) обичат да философстват, че F-16 били „стари самолети още от 70-те години”. Турецките F-16, строени през 90-е години, може и да отстъпват по някои единични характеристики на новите руски Су-35, без да изостават по бойните си възможности. Защото Турция разполага с целия арсенал от натовски средства за поразяване, който е далеч по-богат от руския.
Турция се стреми да си осигури и самолети от най-ново поколение. Засега участието й в програмата за получаване на F-35 бе замразено заради сделката за руските зенитно-ракетни комплекси С-400. Страната се стреми да компенсира американските ограничения с разработването на собствен изтребител TF-X, в който да бъдат внедрени редица елементи от самолетите от пето поколение. Засега турската промишленост не е в състояние да създаде модерен турбореактивен двигател и води продължителни и безплодни преговори с британската компания Rolls-Royce.

rus_dronove.jpg

Украйна подписа договор и вече получава турски ударни дронове „Байрактар”, които смята да използва в Донбас срещу руските агресори

Турската военна промишленост среща подобни трудности и с производството на щурмовия хеликоптер TAI/AgustaWestland T129 ATAK. С повечето си компоненти Т129 изглежда като напълно успешна разработка, изпреварваща европейския модел Tiger. Турският хеликоптер е създаден на базата на италианския модел A129 Mangusta, с електроника от турския концерн Aselsan. Но американско-британският холдинг LHTEC наложи ембарго върху продажбата на хеликоптера извън границите на Турция. А и двигателят на бъдещия ударен хеликоптер още не е готов.
Турската военна промишленост 

постигна значителни успехи в производството на дронове

Турските разузнавателни и щурмови безпилотни апарати, както и боеприпаси за тях, се доказаха в редица локални военни конфликти и стават все по-търсени на световния военен пазар.

rus_bairaktar.jpg

През последните години интересите на Русия и на Турция все по-често се сблъскват в различни локални военни конфликти: Сирия, Либия, Нагорни Карабах. Особено ярко пролича разликата в класите, във философията и в манталитета на военните ръководители в боевете в Карабах. Всъщност се състоя челен сблъсък между военните системи на Турция и на Русия. Между модернизираната днешна руска войска и калената в близкоизточните конфликти турска военна машина.
Резултатите са очевидни. Русия не успя да предотврати конфликта в регион, където доскоро бе безпрекословен хегемон. След поражението на Армения руската дипломация се опитва да представи като успех изпращането на миротворци. Но стара руска пословица твърди, че „После драки кулаками не машут”.
Докато воюваше в Сирия (включително и срещу турски войски), Русия изгуби политически и военни позиции и в Армения, и в Азербайджан. Да не говорим за Грузия. 
През последните десетилетия Азербайджан активно се бе готвил за предстоящата война: закупил бе ново оръжие и техника, изградил бе здрави връзки с новия стратегически съюзник Турция, подготвил бе личния и командния си състав за реални, активни и победоносни бойни действия. Без да отричаме приноса на политическото и военното ръководство на Азербайджан, главна роля за победата срещу Армения изигра турската военна мощ.
Още преди за загърмят оръдията Азербайджан бе постигнал значително военно превъзходство над противника. Армения започна и завърши войната със стари образци съветско оръжие, със стари възгледи и начини за водене на военните действия.
Днес Русия все още е световна военна сила 

единствено заради наследеното от СССР ядрено оръжие 

Арсенал, който стои дълбоко в шахтите на стратегическите ракети, загърнат с камуфлажа на най-строга секретност. Какво е истинското състояние на руското ядрено оръжие е най-строга държавна и военна тайна. Може би това е най-важната военна тайна на сегашна Русия.
Докато конвенционалната руска армия е представяна и възхвалявана като постижение на Путин и на най-близките му съратници. Но тази руска военна система се бои като дявол от тамян и не смее да влезе в открит сблъсък с американски войски. А вече претърпя поражение и от турските низами.   
Пред стратези и анализатори остава открит въпросът: „Следващия път Путин ще се реши ли да влезе в конфликт с „аркадаша” Ердоган или отново ще подвие опашка?”

„Каспаров.ру”
Превод: Васил Данов

https://faktor.bg/bg/articles/petak-13-ruskiyat-voenen-prestizh-se-krepi...