You are here

Руското посолство ни смята за полезни идиоти

Антидемократите по душа владеят от сърце изкуството да използват инструментите на демокрацията за антидемократични цели. Когато им беше отнета свободата да отнемат свободата на цели народи от соц(конц)лагера, те бяха първите, които се възползваха от свободата на пътуват, да изнасят капитали и да ги внасят препрани, да се сдружават за своите престъпни цели като “граждани”, да създават организирани престъпни “бизнес” групировки, да рекетират мутренски и безнаказано първите свободни “частници” и най-вече да правят всичко това в името на новия си статут на демократи под мотото: “нали искахте свобода и демокрация, на ви ги сега”.

Този текст няма претенцията да изчерпва темата. Най-много да я изчегърта леко от тинята на забравата и манипулациите. Тя си заслужава сериал със заглавие “На всеки сантиметър”. Защото всеки милиметър от скрижалите на най-новата ни история е пропит от спомена за това как демокрацията беше употребена срещу самата нея  от предрешените в нови дрехи голи царе на лъжата.

Но да не се връщаме (засега) към обзора. Да си насочим взора към един актуален зор.

От какъв зор руското посолство в София се е присетило да използва интернета, създаден от ЦРУ и поради това по дефиниция – с “русофобска” цел, (според Путин), за да започне допитване до българите с въпроси, които да бъдат отправяни към него?https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2019/02/06/3386144_koga_shte_vurnete_vzetite_prez_1944_g_arhivi_i_oshte/?ref=home_layer2

Първичната причина за това подражателство на вожда в Москва, който от години имитира пряк диалог с поданиците си по телевизора веднъж в годината. Година след година ги дави в клозета на дезинформацията (така се закани да постъпва с терористите).

За да не обидя интелигентните читатели няма да се разпростирам с обяснения за добре известния факт, че нищо, предприемано от едно посолство, не е въпрос на личен ентусиазъм. Особено, когато става дума за военизираната йерархична система на руската дипломация, която кичи посланиците си с военни мундири на официалните им снимки и до ден днешен.

Направо ги превръща в кичозни копия на съветския вожд Леонид Брежнев. Той ужасно си падаше по дрънкулките и мундирите и се беше превърнал чрез тази своя мания в посмешище за самите съветски страдалци, оцелели във войната (броят  на загиналите така и не могат да уточнят техните потомци поради липсата на надеждна статистика в държавата, в която човешкият живот не значи нищо).

Не се отклонявам от темата, ако продължа с твърдението си, че днешният следовник на Брежнев в Кремъл, макар да е негов антипод на килограми и на ръст, цели своето обезсмъртяване не точно по Брежневски, а с надеждата да бъде тачен посмъртно след толкова прераждания на върха на пирамидата на властта, колкото е възможно, за да бъде мумифициран приживе.

Брежнев беше осмиван за фараонската си мания за величие. Докато течеше ремонт на мавзолея на фараона Ленин на Червения площад през 70-те години на миналия век съветски зевзеци твърдяха, че истинската причина за суматохата с временното затваряне на мавзолея е подмяната на една буква над входа му. След ремонта вече щяло да пише Льонин (в българския превод транскрипцията е с две букви, идващи от галеното произнасяне на името Леонид).

Направо ми е неудобно да пред(по)ложа какво трябва да изпишат днешните български запалянковци на Путин чрез промяната на една буква във фамилията му  по аналогия върху бъдещия му мавзолей. Подсказвам срамежливо, че има нещо общо с червеното, но не непременно с Червения площад, а с едни фенери.

Но да се върнем от фараонската мистика във фарфаронската (нещо като “снобската” в превод от руски) реалност.

По скромното ми мнение посолството в София не просто следва примера на живия фараон от Москва с имитацията на пряка комуникация с простосмъртните. Най-вероятно са решили да си направят тук и сега собствено проучване за нивото на русофилщината в “сантиметри”. В Москва отлично знаят, че тукашните социопати от някои социологически агенции са готови да социолочат  на хранилката им и да ги подвеждат угоднически с твърдения, че за 80 на сто българи, болни генетично от русофилия.

Социолочещите докарват тук по желание на клиента от Москва с пачките (нямам предвид “пачка” в балетния смисъл на думата) данните по начин, който напомня на преброяваните на последните парламентарни избори в самата Русия. Гласувалите там, оповестено без да му мигне камерата на най-гледания канал на тв пропагандата, се оказаха близо150 на сто от гражданите с право на глас.

Дори и в най-задръстените години на комунистическата диктатура военното ръководство на СССР се нуждаеше от верни данни за воденето на своите военни кампании. Наследниците на Съветския съюз имат нужда от подобни засекретени реалности за ползване от командирите на хибридната им война срещу нас в наши дни. Те май отчитат все по-ясно голям балкански провал и започват да се тревожат какво да предприемат срещу тази тенденция.

Иначе казано, възможността български неблагодарници да се появят на радарите на руско допитване е начин за истинска проверка докъде е стигнало нивото на българската неблагодарност за вероломните добрини, които са ни сторили руско -съветските окупатори и техните пост колониални наследници.

Сред неудобните въпроси, които са се появили на руските радари в сайта на посолството, е: кога Русия ще ни върне откраднатия от съветските окупатори държавен архив на България.

Във форум в интернет ми попадна опит на читател да сложи знак на равенство между руската и турската мотивация да не споделят с нас архивните си тайни.  Турция, която не искала да знаем защо е обесен Левски, не ни връщала архивите точно както и Русия.

Интересно, какви български архиви е имало? Нали сме били роби на османците?

Аналогията е абсурдна. Защото османците няма какво да крият (поне по този казус). Те са поели официално отговорността за съдебното убийство на Апостола. Днешна Турция, както и вчерашната, не си прави илюзии, че може да спечели приятели в България чрез различен, предполагаемо “смекчен” прочит на османския тормоз над българите. Анкара не се и опитва да върши подобни глупости.

Само превъзбудените от собствената си неадекватност проруски патриоти у нас съзират “туркофилство” в сънародниците си, които обясняват, че злодействата  на османлиите не подлежат нито на съмнение, нито на оправдаване, но това не пречи да си кажем какво са сторили едни други новодошли на тяхно място евразийци, носещи ни ново иго (по израза на Иван Вазов, заклеймил руското нашествие в Добруджа през 1916 г.).

Днешна Турция няма какво да ни разкрива, освен данни за подлата руска роля при умъртвяването на един неудобен и на двете империи бунтовник, какъвто е бил Левски – а със сигурност не само и на тази голяма личност сред осъзнаващите се по онова време български възрожденци. И на двете империи  той е бил неудобен с идеята си да не допускаме ново заробване. Османлиите с основание са го смятали за враг, бунтовник, гяур и както щете още го нарече от тяхно име със задна дата. Тук няма заровена тайна, няма причина днешна Турция да ни убеждава, че е имала друго отношение.

За какъв обаче са смятали Левски в официална Русия, че мълчи като наакана Матушка и до днес? Да сте чували поне веднъж, поне един официален представител на москва да е промълвил дума по въпроса? Щяха страхотно да му се радват местните слуги пък ако ще и само с намеци и двусмислия да беше приписал някаква руска положителна роля за спасяването на Апостола.

Защо на цели 843 страници в записките на Н.Игнатиев, издадени на български по времето на комунизма в България, за Дякона няма нито дума? При положение, че други руски преки свидетели – честни хора, като военните  кореспонденти  Данченко и Утин, които съм цитирал обилно в “Измамата “Стефано”, пишат за Васил Иван Кунчев като за български национален герой, признат за такъв от неговите съвременници, с които те са разговаряли.

Подписвам се под това твърдение с името си защото прегледах буквално под лупа  мъчителните за четене многословни брътвежи на Николай Игнатиев, гузния руски разпоредител с българската съдба по онова време.

Русия, която е заела позата на закрилник на “славяните и православните” с цел да ги употреби за имперските си цели, има какво да крие. По тази причина Москва държи в своя дрънголник арестуваната срамна истина за ролята си на подстрекател и съучастник в обесването на Левски.

В килията на обесения трябва да говорим за въжето, което се опитват да ни продадат от руското посолство, смятайки ни за полезни идиоти, които молят руския ботуш да ни ритне отново столчето под краката, докато висим с примката им на шията.

http://ivo.bg/2019/02/06/%D1%80%D1%83%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%...