You are here

Русофилите: винаги с Русия и срещу България в угода на Русия

Една фотосесия, публикувана на фейсбук страницата на руското посолство в София по повод руски празник и препубликувана в Клуб Z, ме връща към основната отличителна черта на българската специфика сред бившите съветски колонии в Европа. Това е сляпото русофилство, което не търпи осмисляне на стари и нови факти.

НА СНИМКИТЕ: Представителният оркестърът на българската полиция свири в двора на руското посолство. Някои от скъпите гости по-долу:  вицепрезидентът Илияна Йотова; съпредседателстващият (заедно с Антон Кутев от БСП) от страна на ГЕРБ групата за приятелство с Русия в НС Красимир Велчев и бившият монарх Симеон СакскобургготскиОркестър Академия МВР прием посолство Русия

 

Йотова Макаров шампанско

Макаров Красимир Велчев

Макаров Симеон Сакскобургготски Маргарита

Доколкото може да се види от гордо показаните снимки, сред множеството поканени български гости няма нито един “русофоб”.

Това е правило за руско-българската симбиоза, която не допуска различното мнение за себе си дори и от едното лицемерие да си мери демократичността със Запада.

В западните посолства, чиито приеми, коктейли, вечери и закуски съм посещавал  десетки пъти, винаги е пълно с едни другари и другарки, които биха удавили в съответните чаши шампанско своите домакини, ако можеха. За родените, раслите, възпитаните в духа на плурализма западни общества общуването с противника е задължение, породено от принципа на конкуренцията на идеите и на сблъсъка на мненията.

Дори в най-тесен формат това правило се спазва стриктно от западната дипломация. Пример?

На информативна работна закуска с френския министър по европейските въпроси, която се състоя ден преди традиционната закуска с бивши български дисиденти от времето на комунизма, бях поканен преди няколко години в компанията на само още трима българи. Един от тях беше журналистът Иво Христов, днешният русофилски гуру (още от времето на предизборната му кампания) на президента Румен Радев.

Моя милост, който се придържа към принципа  да не си сменя позицията в зависимост от аудиторитя и да пише дори в личната си електронна кореспонденция така, че тя да може да бъде публикувана без срам и страх от компрометиране, си каза отново всичко, което мисли.

Иво Христов си смени боята от яд, но не посмя да ми опонира. Зер не е прилично да си каже каквото мисли пред знатната френска дипломация, която го е уважила. Наложи му се изтърпи констатацията ми, че едва ли има бивша френска колония, която да има дисбаланс с Франция в търговията в съотношение 1 : 10 , какъвто е случаят на България с Русия – нещо, което накара министъра да се замисли, без обаче да намери пример, който да ме опровергае. 

Нищо подобно не може да се случи при руснаците и русофилите. Те са си самодостатъчни. За московците най-важното е “да ги уважаваш”, за да те припознаят за събеседник. Ако ги критикваш, значи си враг. Ето защо могат да поканят “десен” политик, като съпредседателя на групата за дружба с Русия в парламента, като гербаджията Красимир Велчев, но само защото си пада по всичко руско (вкл. и по събора край Копринка). Щом е русофил – може. И дори трябва.

Банкерът Атанас Буров, антикомунист по убеждение, е бил знаменит със своето русофилство и въпреки антикомунизма си е бил любим гост на съветското посолство в София. Съпоставяйки факти и интервюта от онова време, написах в книгата си “Течна дружба”, че най-вероятно тъкмо той внушава на премиера Константин Муравиев да покани в края на август 1944 г. неизвестния на широката публика командир на дивизия в Македония генерал Иван Маринов за министър на отбраната. Защото е искал да умилостиви Сталин с уважителен жест към зетя на комунистическия лидер Георги Киров.

Русофилството на Буров изиграва пагубна роля за България. Иван Маринов препъва решението на правителството за обявяване война на Германия с цели три дни (уж от страх от германски репресии срещу българската войска в Македония), достатъчни за концентрираната на Дунава Червена армия да получи заповед за нахлуване и окупация на България под предлог, че царството не е обявило тази война.

Не знаем също със сигурност дали външният министър Буров е бил и човекът, убедил премиера Муравиев да нареди на българската армия да не оказва съпротива на нашествениците. Но Буров със сигурност е бил “силният човек” в това правителство и е твърде вероятно неговото русофилство да е продиктувало това решение. Което не му спестява “народния съд” и репликата към комунистите, когато го отвеждат с белезници към затвора: “трябваше да оставя Багрянов да се разправи с вас, сега щяхте да сте 2 метра под земята”.

Късно се е усетил Буров. Русофилството не прощава никому, но най-вече на България. Друг пример за разликата между българските комунинсти и онези, които не са били заразени с русофилство?

Когато Сталин и Хитлер се прегръщат през агуст 1939 г. (и с това дава пример на България година и половина по-късно да се съюзи с Германия също) хиляди френски (и не само френски) комунисти напускат партията. Тя е направо разбита и не може да се съвземе за съпротива срещу германските окупатори дълго след френския разгром през юни 1940 г.

Нищо подобно не се случва с българските комунисти. Не и в мащаб, близък до френския пример. Защото българските другари на Сталин са в симбиоза с русофилството си и за тях решенията на Москва са свещени. Видяхме го и от безропотния начин, по който възприеха нареденото от Москва премахване на Тодор Живков.

Изводът, който се натрапва от историята и от днешното поредно нагаждане на русофилите към руския див капитализъм, е че русофилството наистина е форма на суеверие в България, употребявано за целите на руската антибългарска политика, както е отбелязал още през 1906 г. създадетелят на българския социализъм Димитър Благоев (и го повтаря в голяма реч пред Народното събрание през 1914 г.).

На Кремъл българското русофилство му е нужно като “слънцето и въздуха” за всяка кремълско същество. И съответно се грижи за този въздух (под налягане) и любовта към президента-слънце да не помръква. Ходещите русофилски слънчогледи това и чакат.

http://ivo.bg/2018/06/09/%D1%80%D1%83%D1%81%D0%BE%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%B...