You are here

Р. Гълъбинов за Фрог: Дългът на Бай Тошо е 10 млрд. долара, а сегашният - 12 млрд. евро

Управленската програма на кабинета Борисов 3 продължава инерцията на управленските програми в предишните 4 години. Тя оставя на заден план мисълта за привличане на частен капитал. Това коментира пред Фрог нюз финансистът Румен Гълъбинов.

Сегашното държавно управление пак се опитва да вкара нещата в стария коловоз. Казва си: „Ако можем да вземем още еврофинансиране за периода 2014-2020 г., е добре”. А какво правим тогава след 2020?! В годините 2022, 2023, 2024 имаме големи падежи по външни дългове. Ако няма приток на частни инвестиции, ще трябва да финансираме тези плащания с нови дългове. Между другото Тодор Живков в годините 1988 - 1989 г. остави на България над 10 милиарда долара държавен дълг. Сега по статистика общият ни държавен дълг към 2017 г. е малко над 12 милиарда евро. Парите, които взимаме на заем, ги вземаме, за да плащаме външни дългове.

 

У нас се извършва аутсорсинг в сферата на услугите. То е много хубаво нещо, но не създава достатъчно капитал в икономиката. Той се натрупва с индустриален аутсорсинг.

 

В момента една от малкото възможности за натрупване на капитал са еврофондовете, част от които усвояваме, а друга може да се натрупва като някакъв капитал под формата на инфраструктура, производства и т.н.

 

Има механизми за осъществяване на плана Юнкер, но не се възползваме от тях. Колко проекта имаме по него? Не можем да се похвалим с нито един. ЕК за следващия бюджетен период 2021-2026 година обръща внимание на една сравнително нова терминология - европейска добавена стойност. Когато се отпускат пари по европейските програми, проектът да не бъде само с местно значение. Той трябва да бъде трансграничен.

 

Бих препоръчал управляващите да наблегнат на инвестициите, а не на субсидиите. Иначе ще се върнем във времето на Бай Тошо и следващото управление ще трябва да се занимава с натрупаните нови дългове.