You are here

Светла Петрова: Първанов, Борисов и Доган играеха заедно

Светла Петрова: Първанов, Борисов и Доган играеха заедно Светла Петрова е една от най-известните журналистки.От април 2001г. започва да води политическото предаване „Сеизмограф“ по Би Ти Ви. Напусна го неотдавна след скандални обвинения към медията за упражняване на цензура и манипулации под различна форма.

-Какво правите в момента, г-жо Петрова?

-Като безработна се оказва, че на моменти съм свръхзаета с битова и обществена дейност. Опитвам се и да си почина от медийния стрес. И защото през последните години понатрупах доста умора.

-Реално само две опции ли имахме на втория тур на президентските избори една партия да вземе цялата власт, или да дадем трети мандат на Първанов?

-На практика това беше тежкият избор, който трябваше да направим. Калфин е бивш съветник на все още действащия президент и при всички свои качества не можа да заличи усещането, че чрез него Първанов кандидатства за трети мандат. Съсредоточаването на всички важни държавни позиции, на цялата власт в една партия не е толкова страшно само по себе си. Лошото е, че

ГЕРБ е силовашка партия,

която по милиционерски консумира властта. Бруталното погазване на закона на тези избори е още пред очите ни. Подчиниха и медиите - или ги купиха, или ги шантажират.

-Каква беше ролята на ДПС в тези избори?

-Една от най-противните измами на тази кампания беше, че ДПС работи против ГЕРБ; че дилемата е ни повече, ни по-малко „Борисов-Доган“. Как става това, при условие че многобройните медии на депутата от ДПС Делян Пеевски не спират да венцехвалят премиера и правителството; че подеха и проведоха изключително очерняща кампания против Меглена Кунева, докато Плевнелиев и Калфин бяха пощадени. Колкото и да ни убеждават в противното, това издава общата игра на БСП и ГЕРБ, че и на ДПС. Или може би по-вярно е да се каже - на Първанов, Борисов и Доган. Подаваха си отлично топката. БСП беше удобният опонент. В соцпартията знаят, че обществото се е преситило от Първанов като президент. Затова едва ли толкова са вярвали, че ще овладеят тази институция отново. Може би в последните дни им придойде увереност, но за тях кампанията беше важна, за да се легитимират като най-голяма и почти единствена опозиция. А Плевнелиев получи в замяна сигурна победа на втория тур. При друг противник се съмнявам, че щеше да му е така лесно. Но всички други бяха елиминирани служебно, така да се каже.

-Смятате ли, че Стефан Данаилов беше използван заради по-ниската популярност на Ивайло Калфин?

-Определено да. Имаше индикации, че Калфин трудно успява да привлече дори твърдия електорат на БСП, затова му „пришиха“ за вице Стефан Данаилов. Моята прогноза беше, че който и да е кандидатът на БСП, той не може да се пребори с ГЕРБ, защото ще му тежат двата президентски мандата на Първанов.

Като избиратели бяхме тотално лишени от сблъсък на визии, на концепции, на идеи, на платформи; от дебати изобщо.

-Ако „Сеизмограф“ се излъчваше в момента, какви въпроси бихте задали на Росен Плевнелиев?

-Много въпроси бих му задала, но най-вече защо се отметна от публичния, от категоричния си отказ да става президент, кмет и въобще нещо различно от министър на регионалното развитие, където се справяше отлично. В момента, в който прие да се кандидатира, той загуби моето уважение. Няма как преди няколко месеца да твърдиш убедено, че не искаш да бъдеш президент, а после изведнъж да го заискаш горещо. Дано Плевнелиев ме опровергае, но засега изборът му само укрепва устойчивата национална традиция в България всеки да работи това, от което не разбира и което не му е работа.

- Вярно ли е твърдението, че колкото повече те дават по телевизията, толкова по-голям е шансът да спечелиш?

- Разбира се, когато става дума за облъчване и манипулиране на аудиторията. В крайна сметка всичко, което се случва у нас, е логичен резултат от порочното нещо, наречено български преход към демокрация. Най-абсурдното и ужасяващото е, че накрая бяхме докарани дотам да избираме между БСП и, да кажем, БСП ултраси. Защото ГЕРБ се изявява много повече като не-оболшевишка, отколкото като дясна формация; като една хард версия на столетницата. В това двуединство БСП го играе демократичната алтернатива. И трябва да признаем, че добре го играе! Май ударихме дъното на българското демократично развитие. Кръговете от БКП и ДС, извели ни в това „светло бъдеще“, могат с основание да тържествуват. Техният преход успя!

-Не използвате ли прекалено тъмни бои, като описвате тези избори?

-Не мисля. Ужасена съм от това, което става в България 22 г. след 10 ноември. Вървим с ускорена стъпка към авторитарен режим. Държава без свободни избори и без свободни медии не е демократична държава. В изборната нощ от кохортата мастити и не дотам  медийни коментатори на станалото чух един-единствен човек да казва смело истината - Нешка Робева по Нова телевизия. Другите се гънеха, гърчеха и шикалкавеха. Докато българите се правим на слепи за тази опасност, ще става все по-зле. Ще дойде време съвсем да не може да се говори свободно, а примерите как ти съсипват бизнеса и ти почернят живота, ако си имал неблагоразумието да не пристанеш на властимащите, изобилстват и сега.

И сега, ако надигнеш глас, трябва да си готов за някаква репресия срещу себе си. Най-лесната е да те „поръчат“ за окепазяване в някой жълт парцал.

Известно е, че съм голям фен на ЦСКА. Но онзи ден след мача ЦСКА - „Левски“ страшно ми стана жал за момчетата от агитката на „Левски“, като гледах как полицаите ги млатеха на стадиона. Никога не бих защитила разбеснели се лумпени или вандали. Но шефът на агитката, без да е направил нищо, беше проснат по лице и задържан с белезници. После се оправдали, че пернишките полицаи не го разпознали. Обяснение за наивници! Убедена съм, че това беше

„наказание“ за левскарската агитка

заради едни нейни възгласи по адрес на Бойко Борисов, когато се откриваше новият стадион в Разград. Прошка няма!

-Спрямо вас също имаше персонални атаки заради сина и съпруга ви.

-И още как! Имаше цяла кампания в зависими или поръчкови медии с безобразни лъжи, манипулации и внушения. Оставям ги на съвестта на добре платените им автори. Рано или късно и те ще плащат прескъпо - убедена съм в това - за гадориите си! А лъжите не докосват изобщо същината ми, тъй като имам своя стабилна житейска философия и тя е да следвам неотклонно истината и любовта-любовта към всичко и към всички, особено към враговете. Това ми дава страхотна сила.

-А какво се постига чрез взривовете срещу журналисти?

-Убедена съм, че колата на Сашо Диков беше взривена за сплашване, защото неговата телевизия и най-вече той самият продължават геройски да правят честна журналистика. Знам, че като се случи нещо такова, няма

как да не се стъписаш.

Възхищавам му се, че той се държи. В такъв момент мислиш обаче не само за себе си, но и за децата си. Това беше предупреждение и за всеки друг, който би се осмелил да критикува управляващите.

-Оттук накъде ще продължите?

-Все още не знам. На практика не мога да упражнявам професията си. В България няма свободна и независима от властта журналистика с изключение на 3-4 медии, които се надявам да не бъдат потопени като острови на свободното слово. В известен смисъл съм щастлива, че в момента не съм в активната журналистика, защото голяма част от представителите й се опозориха. Дори да бях останала в Би Ти Ви, щеше да е невъзможно да работя в такива условия. През тези 20 години опитахме вкуса на свободата и аз съм от тези, които страдат, ако им я отнемат.

Интервю на Владимир НИКОЛОВ

в. „Галерия“