You are here

Светът за България: Европа да не я загърбва в такъв ужасен момент

Шести март беше ден на национален траур в България, след като 36-годишният Пламен Горанов се самозапали, за да протестира срещу корупцията в родния му град Варна.

 

Три дни преди това вътрешният министър на Германия Ханс-Петер Фридрих заяви пред сп. „Шпигел“, че ако трябва страната му ще наложи вето на кандидатурата на България и Румъния за Шенген. Членството в Шенгенската зона е силно желано от София и Букурещ, които принципно отдавна са изпълнили критериите за това. Много българи съзират символична връзка в съвпадението на тези две събития.

Острите думи от Германия идват след седмици на спорове дали румънци и българи ще злоепотребят с британската социална система, след като отпаднат трудовите ограничения за гражданите на двете страни. Притесненията в Обединеното кралство от очаквания скорошен прилив на бедни балканци, които ще изсмучат пари от щедрите и наивни британци бяха дублирани от подобни медийни страхове и в Холандия и Франция.

24 години след падането на комунизма явно вече има твърде малко от солидарността, обещана някога на онези, които имаха нещастието да се озоват от погрешната страна на Желязната завеса и които едва сега излизат ва светло, примигвайки на слънчева светлина.

Англо-германската непреклонност, независимио, че е условна и объркана, идва в лош момент за българите. Страната им премина през две мъчителни десетилетия на посткомунистически преход, през които на два пъти банкрутира и поради това мнозина българи възприеха европейското членство през 2007 г., постигнато след 18 самотни години, като награда за техните мъки.

Нещо повече. По примера на Европейската централна банка, която е включила на кризисна скорост, дясноцентристкото правителство на България наложи строг режим на икономии. Това едва не задуши икономиката, увеличи безработицата и доведе до рязък спад в доходите на населението.

Същевременно на българите бе казвано, че трябва да се гордеят с това, че страната им е с най-ниският бюджетен дефицит в ЕС и че фискалното здраве на държавата е първостепенен пан-европейски приоритет.

Сега българите трябва да преживеят двойно унижение – катастрофален спад в жизнения им стандарт, като същевременно им се казва, че те в крайна сметка не са част от Европа.

Нима е чудно тогава, че това, което започна като протест срещу високите цени на електроенергията бързо прерасна във взривоопасна смес от искания - за пряка, а не представителна демокрация, за мажоритарна избирателна система, за нова конституция, за разбиване на монополите, които контролират различни сфери на икономиката. Ширещата в страната бедност и неприятното усещане, че си гражданин втора ръка довведе до най-големите антиправителствени протести от 1997 г. насам, когато инфлацията достигаше 300% и спестяванията на хората се стопиха за една нощ.

Правителството на премиера –популист Бойко Борисов подаде оставка, хвърляйки България в политическа и икономическа криза. Неприлично- прибързаното отстъпление на Борисов накара някои да подозират участието на Москва, тъй като Русия е мощен играч на енергийния пазар в региона. Други насочиха обвинителен пръст към Съединените щати. Сред протестиращите цари объркване – обикновени хора и фалшиви месии се хващат за идеологически и конспиративни спасителни сламки.

Иронично е, че тази политическа активност, независимо че е хаотична, засенчи всякакви дискусии за емиграция. Българите искат да реформират своята държава и да подобрят своето положение. Те могат да научат и Европа на това-онова когато стане дума колко опасен може да бъде популизмът.

Саможертвата на Пламен Горанов може би няма да има същия отзвук на Запад, какъвто имаше смъртта на Ян Палах по време на Пражката пролет преди 40 г.. Но за българите тя е катарзис. Големите играчи в ЕС може би трябва да вдигнат глави и да се заслушат. Защото вероятно си струва, за доброто на всички, да бъде преоткрито колко ценна е пан-европейската солидарност.

Явор Сидеров

Гардиън