Свобода на Славето, или как ще ни регламентират

 Рени Нешкова

За сведение тази седмица българският народ ще чества Празника на писмеността и културата. Но празнуването ще е само на 24 май, сряда. През останалото време парламентът ще се занимава с промени в изборното законодателство, както ги поиска народът. Но така или иначе, въпросът пак опира до словото и културата.

А кое е това Славе ли? Става дума за Слави Трифонов. Но „свобода на Славето“ много хубаво кореспондира със „свобода на словото“. Не толкова като звукова близост, а по същество.

Ето кратък сюжет как само един човек може да поиска нещо и да го постигне, въпреки съпротивата на държавата, нейните институции и част от народа. Да, със

Слави Трифонов е може би единственият човек в България, който има абсолютна и недосегаема свобода на изразяване. Ако мереха не медийната свобода, а него лично, той щеше да е не на 109-то място, където ни наредиха „Репортери без граница“, а на първо.

Което е правилно, защото един шоумен трябва да има свободата да си прави шоуто и да се майтапи с когото си поиска. Както и свободата да не се майтапи с когото не иска. На него например никога не му се поревна да се майтапи примерно с Цацаров и Доган.

Слави поотделно, и като цяло с шоуто си, е единственият в същата държава, който може да се идентифицира с народа напълно. Защото като индивид отговаря на условията, залегнали в Конституцията. Вярно, в Конституцията пише, че властта произтича от народа и принадлежи на народа. Но като се замисли човек – колко да произтича и колко да принадлежи? От Слави Трифонов и шоуто му може и да не произтича, но в голяма степен зависи. А с един мажоритарен вот може и да произтече, както и да му принадлежи. Не е рекъл. Засега.

Слави има не само свобода на словото, но и на действието. Той може да предизвика референдум по тема, за която си няма и хал хабер, да накара изпълнителната и законодателната власт да се съобразят с искането му като най-обикновен гражданин, да настоява допитването да бъде проведено заедно с президентските избори и накрая да го постигне. Колцина от съставляващите т.нар. народ го могат?

И така, народът български се произнесе, но не гласува достатъчно масово, за да стане референдумът задължителен. И това много обиди Слави Трифонов и цялото му шоу. Обвини ЦИК в манипулации и поиска съдът да се произнесе.

И Върховният административен съд се произнесе:

Резултатът от референдума, иницииран от „Шоуто на Слави, не е задължителен, тъй като не е преминал необходимата бариера гласове. Това е решението на ВАС.

Въпреки това съдът отмени обявените от ЦИК резултати от референдума, като увеличи действителните гласове в него с близо 500. Но въпреки това на допитването не му достигаха 11 505 гласа, за да стане задължителен.

Тогава Слави се обърна към главния прокурор. Цацаров изпрати висш прокурор да защитава референдума пред съда, а именно своя заместник Ася Петрова. Според тройна математическо-статистическа експертиза от повторно преброяване на пликове и бюлетини бе констатирано, че резултатите от референдума не са задължителни.

След такъв развой българският народ би се примирил с положението, но не и Слави Трифонов. Той поиска лична среща с главния прокурор и бе приет без забавяне. Как е успял да убеди с аргументи обвинител №1 в правотата си, не ни е съдено да знаем. Знаем само, че Цацаров обяви референдума за задължителен.

Няма да питаме защо държавното обвинение в лицето на неговия шеф се среща с гражданина Слави Трифонов. Ще се позовем на думите на самия Цацаров, че щом няма регламент за срещите, те не са „нерегламентирани“. Само ще я квалифицираме като странна, тъй като е по тема, за която ВАС вече се е произнесъл.

По-интересното е, че главният прокурор се произнася против един регламент – този за референдумите.

Е, какво да очакваме тогава от някакви писани правила за поведението на властимащите в обществото – с регламент или без регламент. Ами нищо. Ние просто няма да разберем. Ако Сашо Дончев не бе проговорил, „регламентираната“ среща между Цацаров и двамата бизнесмени щеше да си остане тайна, макар и проведена посред бял ден и в центъра на София. Така че на този етап големите във властта могат да се срещат с когото си искат, стига да не ги забележи някой.

http://www.transmedia.bg/2017/05/22/%D1%81%D0%B2%D0%BE%D0%B1%D0%BE%D0%B4...