Седем извода от трагифарса с Навални

Леонид Гозман

 

Униформени и цивилни полицаи разгонват събрали се да посрещнат Навални при завръщането му от Германия

Леонид Гозман е руски политик и председател на саморазпусналата се през 2008 г. коалиция Съюз на десните сили, президент е на фонд „Перспектива“ и преподава в Московския държавен университет. Известен критик на Владимир Путин, той смята, че неговият режим е в стагнация, идейно безсилие и е попаднал в ръцете на твърдолинейни хора от спецслужбите. Това се случва при невъзможност недоволството да се заглушава с хвърляне на пари и отсъствието на вътрешна алтернатива като тази, която Михаил Горбачов представляваше в КПСС. Поради това расте вероятността всичко да рухне в хаос и кръв, започвайки от сблъсъци с недоволното население по места и различни поводи.

След вчерашните събития не само той смята, че вече противопоставянето е директно между Навални и Путин. Ето какво написа Гозман по повод арестуването на Алексей Навални на 17 януари при завръщането му в Русия.

Всичко това е смешно, но не е весело.

Човек, оцелял по чудо, е тикнат в затвора от същите хора, които са се опитали, но не са успели, да го убият. Той, разбира се, беше психически готов за това, но вероятно се нуждае от някои специални лекарства или просто от нормални условия. Очевидно е, че го задържаха незаконно.

В същото време не им пука за безопасността и в крайна сметка за удобството на стотици и хиляди хора. Нека експертите кажат колко рисковано бе да се затвори летището, но всеки може да си представи колко е хубаво да седите на грешното място при такъв студ. Но да говорим за изводите:

1. Властта не само потвърди нашите представи за нея, но и демонстрира нещо ново

Тя потвърди: плюя на закона и хората, може да се лъже колкото искаме – всичко е Божия роса (изразът е от поговорката „Ти плюеш глупака в очите, а той го мисли за Божия роса“ – бел. ред.). Новото: степента на страхливост – защо ги беше страх, да не би Навални да превземе Кремъл, ако ги бяха оставили да пристигне нормално? Във всеки случай това няма да се случи днес. Но основната новост е степента на глупост, некомпетентност и непоследователност. Един пример: ако са решили да го арестуват на „Шереметиево“, защо устроиха всичко това на „Внуково“? Тоест чудели са се до последната секунда.

2. Системата е ирационална

По-точно цялата му рационалност се свежда до рационалността на един човек. И той, както всички видяхме, в някои ситуации, по-специално, когато става въпрос за Навални, изпада в странно състояние – страхува се да произнесе името му, започва да се смее истерично и да казва нещата, меко казано, не съвсем адекватно, като „ако искахме да го отровим, щяхме да го отровим“.

3. Със Запада всичко приключи

В рамките на час след ареста на Навални американски сенатори, висши европейски служители, бъдещият помощник на Джо Байдън по сигурността и много други се произнесоха по този въпрос. В САЩ има нов президент, скоро и нов канцлер в Германия – взимат се стратегически решения по отношение на политиката спрямо Русия.

Отдавна няма илюзии, но ако все пак са останали някои варианти, то сега удари часът на истината. Мисля, че със „Северен поток“ е приключено – той и без това висеше на косъм – но това е само върхът на айсберга. Предстоят нови санкции, „прекъсване на кислорода“ за нашите началници (но нормалните хора също ще попаднат под разплатата) и – най-важното – нов кръг от надпреварата във въоръжаването.

Не с анимации, а в истинската надпревара, на която СССР не издържа. Впрочем смешно е, че Кремъл отново се вкара в задънена улица. Да кажем, че Меркел се обади и каже „Пуснете го“. Но не могат да го пуснат – хората ще кажат, че са се уплашили от Меркел или Байдън, или, още по-лошо, от протестите в Русия. Юнаците няма да ги уважават!

4. Отговорът от Кремъл е ясен

Обиждат ни, което означава, че ще се борим с петата колона и чуждестранните агенти, ще се опитаме да затворим максимално границите, в идеологията ще изпаднем в крайно безсилие, все още останалите медии ще бъдат задушени и ще се обкръжим с насочени към врага ракети. Ще има повече бедни хора, по-често ще вкарват в затвора.

5. Всичко това няма да удължи живота на режима

Не знам как точно ще се срути – никога не се знае предварително. Тунизийската полиция например не подозираше до какво ще доведе обичайният тормоз на дребен търговец (той извърши самозапалване и така преди 10 години започна арабската пролет).

Но е малко вероятно дълго да просъществува не чак толкова престъпна сила – имало е и по-престъпни от нея, но не и такава некомпетентна, страхлива и презирана власт. Олицетворяващите режима отдавна са подобни на зомби – погледнете лицата им, те са мъртви отдавна, а може би никога не са били живи. Но сега, изглежда, петелът пропя.

6. Режимът няма да рухне на избори

На тях гражданите щели да решат за кого да гласуват – за Путин, Навални или Някойси? Подобен сценарий е непостижима мечта. Ще бъдем принудени да преминем през период без законност – дай Боже, да не бъде много кървав. И през този период, когато се създаде нещо като преходно правителство за национално спасение със задача да поддържа някакъв ред, да подготвя избори и да свиква Конституционното събрание, ще е необходим човек, чието председателство в този орган ще изглежда естествено. Няма да е изненадващо кой да бъде този човек.

Тъпотията на Кремъл, съчетана със смелостта и отдадеността на главния му враг, даде на този човек име – това е Навални. Както по света, така и в онази част от Русия, която иска промяна, той вече се възприема като единствената алтернатива на Путин.

7. Режимът ще рухне под ударите на гражданите или сам ще изгние

Борбата срещу него не толкова съкращава времето, когато ще слезе от сцената, колкото подготвя изграждането на нова държава върху руините. Е, и осигуряване на самоуважение. А на Навални, за да бъде успешно реализиран сценарият за идването му на власт, се нуждае от едно – да остане такъв, какъвто е, да се държи по същия начин както сега (тоест да продължи да създава максимални проблеми на режима).

И – необходимото условие – да оцелее, а не да бъде убит.