You are here

Сидеров се оправдава за реверанса на Борисов към Ердоган

Премиерът Борисов се върна към ролята си на топла връзка с Турция в ситуация, когато тя е смразила отношенията си с ЕС до една от най – ниските точки на зазимяването им от десетилетия насам. http://clubz.bg/62595-borisov_podkrepqm_erdogan_prevratadjiite_iskaha_da_go_ubiqt

В интервю за Анадолската агенция Борисов на практика реагира за пръв път на критиките в турския печат от края на годината, според които България е изоставила опитите си да използва ролята си на председател на Съвета на министрите на ЕС през тази година в полза на евентуално подобрени шансове на Турция за размразяване на преговорния процес между Анкара и Турция. http://epicenter.bg/article/Hyuriet–Balgariya-ignorira-Turtsiya-po-patya—kam-ES/143865/2/0

Когато острата статия на “Хюриет” ( подкрепяна от други подобни критики в турските медии) се появи след коледните празници , Борисов премълча “коледно”. Сега обаче “вдига мизата”. Обвинява ЕС в лицемерие заради отказа да преговаря ефективно с Турция за нейно членство в организацията, продължаващ десетки години и препоръчва специално споразумение на ЕС с южната ни съседка. В прав текст Борисов надгражда позицията си в подкрепа на Ердоган с аргумента, че е застанал на негова стрна не за друго, а защото превратаджии са искали да го убият. Каквото и да значи тази декларативна солидарност ( интересно е дали това твърдение се базира на нещо повече от твърденията на смия Ердоган?).

Повече от ясно е, че Борисов едва ли говори за необходмостта от отваряне на “достлука” с Турция на Ердоган без (поне) да се е консултирал (поне) с ключовите държави в ЕС. “Борисов срещу европейското лицемерие” в навечерието на толкова скъпото му на сърцето председателство е не просто фалшива нова, а  е направо приспивна песен за наивници или за хора с увреден от аплодисменти към вожда слух.

Впросът обаче остава открит за въпросителни относно коалиционните интриги в София. Сидеров, който изгради поне половината от физиономията си на проруски патриот на антитурска основа, съгласувано пристъпи към замазване на положението в очите на онези избиратели, които са на неговия акъл и от години му гарантират парламентарното присъствие на антитурска основа. Специално за тях Сидеров обясни, че би водил “друга политика” ( спрямо Турция), но – какво да се прави- намира се в малцинство в рамките на това управление. Иначе казано, ако антитурските гласове бяха ( още ) по-силни, той би могъл да постъпи иначе, но избирателите не са му дали тази възможност – виновни са си те…

 

А дали Сидеров би водил “друга политика”, различна от приятелската политика на Путин спрямо Ердоган  , с когото се срещна 7 пъти лично миналата година, е въпрос с повишена чудност, който обаче никой не задава на нашия нашист.

Опортюнизмът е само един от специалитетите на тукашините патриоты. Веднъж изкласили на вкусна позиция като мишка на чело, нямат проблем да жонглират в тази позиция дори с цената на упреци към онези, на които все пак дължат благоденствието си на управляващи.

Колкото до Борисов, той със сигурност няма нищо против Сидеров и компания да се разграничават от него. Даже му е добре дошло като бонус в навечерието на председателството, създавайки впечатлението, че се различава от неудобните по европейски параметри свои партнори във властта. Едва ли не е започнало обратното (б)роене на съюза между Гражданите за евразийско развитие на България и техните колеги от чисто евразийското крило във властта.

Не че врелите в подобни ( че и кипели в по-сложни схеми) европейци ще се хванат лесно на такива номера, но ще се направят, че не разбират дебелия намек за тънката игра на нашенските въжеиграчи. На това му се казва “голяма политика” за сметка на т.н. малък човек, който се чуди как така гласува за един борец срещу турската опасност, а получава съглшател със съгласния с Ердоган негов български адвокат Борисов.

http://ivo.bg/2018/01/06/%D1%81%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%B2-%D1%...