Сиела съди ЦИК за 43,2 млн. лв. за машините. ЦИК плаща шестцифрен адвокатски хонорар

https://bird.bg/ciela-cik-gigova/?fbclid=IwAR03wf3PSYtdPemwhcyqBYiUuWMaQ...

Атанас Чобанов

 

Търговско дело 822/2022 на Софийски градски съд е образувано на 04.05.2022 г. и ще се гледа в открито заседание на 20.01.2023 г. от съдия Атанас Маджев. Близо половин година ЦИК скромно мълчи, че това е делото е за машините, внесени от „Сиела Норма“ АД, като фирмата иска да получи 42,3 млн. лв. наем за трите поредни избора през втората половина на 2021 г.

Попитана за това дело, Централната избирателна комисия отговори лаконично, без да дава подробности: „Машините за гласуване са доставени от две търговски дружества. По искова молба, подадена от едното от тях, има образувано дело в СГС. Централната избирателна комисия намира, че по висящи съдебни спорове не следва да предоставя информация.“

Претенция за 42,3 милиона с частичен иск за 26 000 лв.

„Сиела Норма“ АД не счита, че плащането на 34 126 848 лв. от ЦИК за машините /от 05.07.2021/ прехвърля тяхната собственост на Държавата и претендира, че остава собственик на всичките 9600 устройства за гласуване до изплащането на пълната сума на договора, който е за 43 198 800 лв. с ДДС.

ЦИК плаща и остатъка по договора, но в края на годината на 21.12.2021, а междувременно са проведени парламентарните избори през юли и двата тура на изборите „2 в 1“ през ноември. „Сиела“ иска от ЦИК да плати наем по 1500 лв. на машина или 14 400 000 лв.за всяко от трите изборни събития – общо 43,2 млн. лв.

Освен този главен иск са предявени още няколко иска при условия за евентуалност, с други правни основания, пише в исковата молба, с която БРРД се запозна.

Както главният иск, така и другите са предявени частично. Главният иск за 42,3 млн. лв. е предявен само за 26 000 лв. Това е направено, за да не се внася пълната държавна такса при неясен изход на делото. Тази практика почива на тълкувателно решение на ВКС, според което при спечелване на частичния иск може да се събере пълната сума.

Адвокатът на ЦИК Валя Гигова обаче ще получи хонорар върху пълната сума на иска или над 300 000 лв. Самата тя е вносител на поправка в наредбата за адвокатските хонорари, която урежда точно този въпрос – адвокатското възнаграждение да се изчислява върху пълната сума на иска, а не върху частичната.

Адвокатите са ни скъпи

„Не трябва да се пише за това!“ – категорична беше адв. Гигова, потърсена за коментар. Според нея разгласяването на делото щяло да навреди. Попитана каква е сумата на нейния хонорар, Гигова отказа да я назове, но каза, че тя е „в пъти по-ниска, отколкото законния хонорар“. Тя уточни, че не защитава ЦИК сама, а в екип, като посочи доц. Траян Конов. По делото е упълномощен и адв. Стефан Марчев, съдружник в кантората „Гигова и партньори“.

Адв. Валя Гигова. Снимка: ВАС

По неофициална информация хонорарът на адвокатите на ЦИК за това дело е над 300 000 лв.

Адв. Валя Гигова е зам.-председател на Висшия адвокатски съвет /ВАС/. И точно тя е предложила нов текст в Наредба 1 на ВАС за хонорарите върху частичните искове, с който се урежда те да се изплащат върху пълната сума на иска. Това става ясно от протокола от заседанието на ВАС:

Гигова: „Моето предложение за редакция е следното. Всъщност логиката по първия иск да се определя възнаграждението върху пълната цена на иска, а не върху частичната, е възприетото разбиране в т. 2 на тълкувателно решение № 3 от 2016 г., което каза, че по правопораждащите факти се формира сила на присъдено нещо в рамките на първия предявен иск. Казано иначе, ако един адвокат гледа първия предявен иска за 10 000 лв. от 15 млн. лв., той решава въпроса за цялото вземане. Защото ако искът бъде отхвърлен, няма да има друго дело… Затова предложението ми е следното. При частични искове възнаграждението за първия предявен частичен иск се определя върху пълния размер на вземането, независимо за каква част от него е предявен искът, а за всички следващи частични искове се определя върху размера на вземането по конкретното дело.“

Срещу това възразява адв. Петър Славов, който вижда възможност за злоупотреба.

„Искам да кажа, това дава възможност за злоупотреба с право, защото един, как да кажа, по-иновативно мислещ колега може да реши вместо да завежда дело за цялата сума едно, а да заведе 10 като частични, по първото да си взема цялата сума веднъж и останалите 9 ще си взема съобразно материалния интерес по процента…“

В хода на дебата позицията на Гигова е твърда и ясна:

при частични искове възнаграждението за първия предявен частичен иск се определя върху пълния размер на вземането, независимо за каква част от него е предявен искът и слагаме точка.“

Не помагат и аргументите на Славов, че такъв текст може да доведе до източване на държавни институции за огромни хонорари:

„А я си представете, че това дело примерно е заведено срещу някой държавен орган и, не дай си Боже, там някакъв … са спретнали, примерно този … колега с представляващия държавния орган и…“.

Многоточието на Славов всъщност отговаря донякъде на ситуацията с държавния орган ЦИК, частичния иск на „Сиела Норма“ АД и адв. Валя Гигова, която /заедно с нейния екип/ са „спретнали“ над 300 000 лв. хонорар, вместо скромното възнаграждение върху 26 000 лв., каквото е било дължимо по старата наредба, преди поправката „Гигова“.

Конфликт на интереси?

Проблемът е, че адв. Гигова е договорила този хонорар преди да се гласува новата наредба. Така в нейното предложение и в пламенната защита на промяната на наредбата прозира сериозен конфликт на интереси.

Друг потенциален проблем е, че адв. Валя Гигова определено има афинитет към специализирания правен портал LEX.BG, който е свързан със „Сиела“. Гигова брани пред ВАС договора за 3000 лв. на месец с фирмата-издател ЛЕКС.БГ ЕАД.

„Нека да се концентрираме върху това, нека изберем LEX.BG, които аз не знам дали те въобще имат нужда от представяне, но наистина според мен са най-…, и не само защото са го правили, те са най-близко до темата. И на тях ще им възложим да координират не само регистъра, ами да координират и всички други, свързани с регистъра неща, защото ние имаме сайт, имаме…“ – лобира Гигова пред колегите си.

LEX.BG е исторически партньор на „Сиела“ и на сайта се предлагат нейните правноинформационни услуги.

Собственик на ЛЕКС.БГ ЕАД до 2019 г. е американската фирма „Софтуер Пойнт“ ЛЛС, която няма ясен собственик. След като възникна задължение за фирмите да декларират крайния си собственик, собствеността е прехвърлена от офшорката на Дилян Николаев Вичев.

В миналото в борда на ЛЕКС.БГ стои фирмата „Правен Свят“ ЕАД, която до 2017 г. е била собственост на адв. Иван Тодоров, мажоритарен акционер в „Сиела Норма“ АД.

Проф. Иван Тодоров е считан за близък с депутата от ДПС Делян Пеевски. Това се обсъжда в изтеклите разговори на съдия Владимира Янева, съдия Румяна Ченалова и адв. Момчил Мондешки, известни като „Двете каки“: „Ходи горе постоянно, при Делян, Делян“, казва Мондешки и цитира конкретно дело за БТК, по което Тодоров обслужил интересите на депутата от ДПС. „Аз съм говорила с Делян знам, че се познават“ – съгласява се Янева. Самият Иван Тодоров отрича категорично да има връзка с Пеевски.

Водеща снимка: БГНЕС