Силвия Великова: „Доказахме, че дори опасност не може да ни обедини“

„Изпращаме годината така, както и влязохме в нея – разделени. Доказахме, че дори опасност не може да ни обедини. Тази поляризация ще ни убие“, казва журналистката Силвия Великова в интервю за Дойче Веле.

ДВ: Изпращаме една трудна и необичайна година. Кое беше най-голямото предизвикателство за журналистиката през 2020 и кое беше най-голямото ѝ преимущество? 

Силвия Великова: Най-голямото предизвикателство беше да правиш журналистика при почти липсващи събития в голяма част от годината. А най-голямото предимство на журналистите беше в една сравнително равна ситуация да надграждаш, да можеш да говориш всеки ден за коронавирус, но да успяваш да намериш нещо повече или да дадеш думата на различен експерт. За мен беше много приятна изненада да видя колко хора от медицинските среди в България наистина разбират от тази тема и се пречупиха да говорят.

ДВ: От една страна пандемията подсили разпространението на фалшиви новини и дезинформация, от друга сякаш отново обърна прожекторите към традиционните медии. Ще се запазят ли тези тенденции, според Вас?  

Силвия Великова: Нямам еднозначен отговор, защото фалшивите новини се разпространяваха и от хора, които би трябвало да знаят, че не е редно да се говори така. Под съмнение се поставяше съществуването на вируса, под съмнение се поставяха и мерките – от събеседници и в традиционните, и в печатните, и в онлайн изданията. Когато не знаехме нищо за този вирус, ни обясняваха, че е просто грипче. Включително хора от щаба. Далеч не само Мангъров е виновен.

За момент медиите спряха да бъдат медии. Те бяха микрофоните, през които информацията, с всичките безумни въпроси, които понякога се задаваха, стигаше до аудиторията. Задаването на тези въпроси, между другото, беше доста разобличаващо за нас като журналисти. Ежедневно предавахме пресконференции – на щаба, на Министерския съвет, на отделни министри.

Това не беше много журналистика в един момент, поне докато не започнаха да разреждат пресконференциите, за да може човек да смели това, което е чул. Не мога да кажа, че е имало специален ренесанс на обществените медии. Да, хората ни вярваха, слушаха ни, но трябва да признаем, че и ние не ги опазихме от това да пускаме коментари, които поставят под съмнение мерките и болестта, но пък звучат атрактивно и разнообразяват пейзажа.

ДВ: По-обединени или по-разединени изпращаме тази година? 

Силвия Великова: Според мен, изпращаме я по същия начин, както и влязохме в нея – разделени. Доказахме, че дори опасност не може да ни обедини. Продължаваме да се делим на либерали и консерватори, на хора, които вярват, че има коронавирус, и такива, които не вярват. На хора, които ще се ваксинират, и такива, които няма. Всички социологически проучвания показват, че колкото хора вярват, че има коронавирус, толкова и не вярват. Протестът също допринесе за това разделение, тъй като отдели протестиращите от останалите.

Макар да беше извънредна и необичайна, тази година не успя да ни консолидира като общество. Не просто защото ние сме си такива, а защото институциите, които трябва да взимат решения, един ден бяха на една позиция, на другия – на различна. Това тотално разколеба хората и всеки си избираше да вярва на това, което му отърва. Този, който искаше да ходи на кръчма и на море, прие да вярва, че няма вирус и ограниченията са излишни. Тези, които виждаха покрай себе си болни хора или пък загубиха близки, казваха, че това разхлабване, този флирт с болестта на фона на предстоящите избори е недопустимо. 

ДВ: Тази година с Петър Волгин стартирахте ново предаване по програма “Хоризонт” на БНР. Защо на аудиторията ѝ е нужно едно „политически НЕкоректно“ предаване?

Силвия Великова: Не мога да кажа какво е необходимо на аудиторията, защото изводите, които формирам за разделението, до голяма степен минават и през това, което виждам да се случва на страницата на предаването. Това, че то се казва „Политически НЕкоректно“, не означава, че ние самоцелно ще се държим некоректно или че събеседниците, които каним, непременно трябва да са явни опозиционери. Правя това уточнение, защото виждам какво очаква аудиторията, която следи предаването.

Това е един формат, който позволява малко по-свободен и задълбочен разговор. Дава възможност за разговор и с аудиторията, която, слава богу, когато стигне до ефир, се държи по по-различен начин, отколкото на страницата на предаването, където положението е отчайващо. Последният случай, който се завъртя покрай мен с участието на Александър Йорданов, беше много показателен, защото преди и по време на самото интервю основният упрек на слушателите беше, че съм поканила този човек. Включително имаше подозрения, че съм някакъв скрит „гербер“, който кани само определени хора. При развитието на ситуацията, за която заслуга има самият Александър Йорданов, хората тотално се обърнаха и започна един хейт, насочен към него, а към мен – поздравления, включително от тези, които преди това ми бяха обяснили “каква съм”, понеже го каня.

Много са притеснителни отношението и очакванията към нас. От една страна ние се борим срещу опита на политиците да ни казват какво да питаме, какво да правим и кого да каним. Сега се оказва, че и аудиторията има претенция кого да каним. Моята теза е, че всеки един човек, който заема публична позиция и е някакъв фактор в тази държава, трябва да говори, да дава обяснения и да бъде питан. Аз не приемам диктата на аудиторията, че някой няма нужда да бъде канен, защото ти не го харесваш. Това е същото като поведението на политиците към нас, които ни смятат за частна собственост.

ДВ: В тази ситуация на поляризация и парадоксални очаквания, която очертавате, откъде черпите мотивация за работата си? 

Силвия Великова: Сигурно ще прозвучи наивно, но на мен ми е интересно това, което правя. Всяко предаване или събитие, на което отида, ме учи на нещо. Не се налага да се убеждавам, че това ми се работи. Опитвам се да си направя изводи от всяко интервю, репортаж или новина. Но наистина тази поляризация ще ни убие. Сещам се за разговора ви с Мария Цънцарова. Аз не можех да повярвам, че едни и същи хора могат да я поздравяват, че кани някого, но да не ѝ дават право да кани друг. Да я въздигат на пиедестал и да я свалят на земята, само защото събеседникът, когото е поканила и с когото се е държала по същия начин, както и с всички останали, защото това е нейният стил на настъпателен и много добре подготвен млад човек, е да кажем от тяхната партия или не.

ДВ: От коя история или интервю си извлякохте най-много поуки тази година? 

Силвия Великова: Със сигурност поука си извлякох от тази абсолютно безпрецедентна случка в моята кариера – интервюто с Александър Йорданов. Знаете ли каква ми е поуката? Аз имах аргументи да го поканя. Това е най-високопоставеният политик, представител в Европейския парламент, на някогашната десница. Бих искала да знам защо и как се случва така, че той е там като представител на партия със спорна дясна идентификация. Само че когато свърши това интервю, преди да започне цялата последваща сага, си казах: ти защо не се замисли защо този човек не е канен в предавания? И си пуснах със задна дата едно-две негови интервюта. Те не включваха чак такива обидни квалификации, но си бяха монолози. Научила съм се да чета много за събеседниците, за да се ориентирам кой е срещу мен. Този път неясно защо не го направих. Такава ми е поуката. Няма да го правя повече – пускам интервюта, слушам събеседника и решавам дали ефирът би имал полза от този човек.

ДВ: И накрая: какво пожелавате през Новата година на себе си, на България и на света? 

Силвия Великова: Няма да съм много оригинална – пожелавам здраве на всички и се надявам онова клише, че това ще е най-големият ни урок, да се сбъдне. Наистина да сме разбрали какво сме имали, през какво сме минали и да ценим всичко, което ни се случва.