СКАНДАЛЪТ С КРИСТАЛИНА ГЕОРГИЕВА - продължение от част първа
Grigor Lilov
СКАНДАЛЪТ С КРИСТАЛИНА ГЕОРГИЕВА...
Давам и откъс за нея от „Политиците. Парите им. Мръсните им тайни” (2013)
КРИСТАЛИНА ИВАНОВА ГЕОРГИЕВА
ВИЗИТКА
13 август 1953 г. – родена в София. Хоби – пътувания, китарата, танци, готвене на екзотични ястия.
Семейство
Баща – Иван Стефанов Георгиев, строителен техник, ръководител на „Пътно строителство” в строителни войски.
Майка – Маринка Георгиева, отговорник за магазин „Нармаг” за сувенири до Софийските хали.
Брат – Стефан. Предприемач с фирма за офисконсумативи.
Съпруг – Кино (Кинчо) Дулев Кинов. Инженер промишлено и гражданско строителство, оценител на имоти. До 1997 г. е имал фирма за строителни материали, която е закрита.
Дъщеря – Десислава, 34-годишна. Мениджърка в туризма. Омъжена за Иван Табаков – мениджър в „Кауфланд”.
ОБРАЗОВАНИЕ
1971 г. – средно образование в 7-а гимназия в столицата.
1976 г. – дипломира се като висшист. Специалност политикономия с профил социология във ВИИ „Карл Маркс” (сега УНСС).
1986 г. – кандидат на науките (днес доктор) с дисертация на тема „Екологични политики и икономически растеж в САЩ“
1987-1988 г. – специализация в „London school of economics”
1991-1992 г. – стипендиант със стипендия „Фурбрайт” по специална програма в Градски изследвания в MTI (Масачузетски технологичен институт, САЩ)
1997 г. – сертификат по корпоративни финанси програма от „Harvard Business School”
Владее отлично английски и руски и се справя с френския
ПРОФЕСИОНАЛЕН ПЪТ
1977-1993 г. – асистент/доцент в УНСС
1987-1988 г. – научен сътрудник, Министерство на икономиката
1991 г. – гост-професор в Университета на Южния Пасифик, Фиджи и Australian
National University.
1992 г. – консултант по околната среда за Централна и Източна Европа в „Environomics and Merser Management Consulting”Inc. Компанията има 20 500 служители по целия свят и е изцяло притежавано дъщерно дружество на Marsh & McLennan компании (NYSE: MMC) – специализирани в застраховането, инвестициите, здравни услуги и др.
1993-1997 г. – икономист-еколог и страши икономист-еколог в Световната банка.
1997-1998 г. – ръководител на сектора за охрана на околнота среда в Далечния Изток и типоокеанския регион в Световната банка.
1998-1999 г. – директор за същия регион в департамента по екология
2000-2004 г. – директор на департамента по опазване на околната среда на Световната банка
2004-2007 г. – ръководител на представителството на Световната банка в Русия
2007-2008 г. – директор по стратегиите и операциите в Световната банка
2008-2010 г. – вицепрезидент и корпоративен секретар на Световната банка
2010-2016 г. – еврокомисар по международното сътрудничество, хуманитарната помощ и реакцията при кризи (Еврокомсия Барозу), заместник-председател, комисар по бюджет и човешки ресурси (Еврокомисия Юнкер)
2017-2019 – президент на Световната банка
2019 - управляващ директор на МВФ
ЩРИХИ
Кристалина Георгиева е сред богатите жени у нас.
Възнаграждението за пост като нейния в Световната банка се колебае около половин милион годишно. Заплащането й като еврокомисар е 20 278 евро месечно или близо четвърт милион годишно. За година комисарите имат право и на 35 837 евро за жилищни разходи и на 7 284 евро за „разходи за забавления”. При напускане на поста им бившите еврокомисари никак не са за ожалване – всеки от тях ще получи над 1,2 млн. евро като „преходни” плащания, компенсации за „преустройване” и пенсия. Цифрите са от проучване на евроскептичната британска организация „Open Europe”. Освен това, екскомисарите имат право на едномесечна заплата, за да се пригодят към „живота след Брюксел”.
Тя е собственик на градска къща в Потомак, щата Мериленд и на два апартамента в София. Проверка в публичните регистри на щата Мериленд показа, че данъчната оценка на имота е 587 800 долара. Георгиева я притежава от 1999 г. Тази година за нея трябва да се плати налог от 6798 долара.
Тя е милионерка, но за разлика от много други у нас богаташи може да докаже честния и почтен начин на произхода на парите си. Те са заработени с къртовски труд и тежки отговорности в Световната банка за програми на стойност около 20 милиарда долара в помощ на държавите и народите по света. Тя е била най-високопоставения българин в структурата на световния финансов свят – в самия връх на неговите висоти.
- Какво е за вас провалът?
- Хм, приемам го като възможност за нещо ново и по-добро. Един-единствен път загубих на конкурс – връщайки се от Фиджи, кандидатствах за преподавателско място в австралийски университет и предпочетоха един поляк, чието предимство беше австралийското гражданство. На пръв поглед провал, нали? Не ми остана време обаче да съжалявам, след половин година заминах за Масачузетския технологичен университет, един от най-престижните в света.
Името й днес, след избирането й за еврокомисар е нашумяло, но преди повече от десетилетие, когато я включих в книгата си „Най-богатите българи”, беше абсолютно неизвестно на обществеността у нас. Тогава дори и като човек с големи за българската реалност доходи, Кристалина в никакъв случай не се нареждаше сред списъка на мултимилионерите у нас. Питаха ме – коя е тази и защо е в книгата? Нареди се в онези страници на енциклопедията заради прогнозата ми – като бъдеща фигура в политическия и обществен живот на България. Точно така, както включих и други имена – например на напълно непознатия тогава адвокат и преподавател Борис Велчев, станал години по-късно главен прокурор, а днес съдия в Конституционния съд...
Еврокомисарката ни обаче тепърва започва своята голяма обществена кариера на родна земя. С пълна доза увереност може да се твърди, че тя е бъдещ премиер още в близкото бъдеще на страната. И може би и някога и президентка на България.
Ето защо е толкова важно да знаем коя е тя в действителност. Например останало е нещо в нея от младежките й години? Онова, за което прописва стихове още в девети клас. Като този куплет например от стихотворението й „Научи се”:
„Научи се човешката болка да чувстваш
и да измисляш лек срещу нея.
Само тогава ти нещо ще струваш.
Само тогава ти ще живееш!”
Тези, които я позвават, твърдят, че не се големее, че си е останала обикновен човек. Такава е и дъщеря й. Фолкпевецът Константин е бил нейно гадже цели шест години. Когато се запознали, ВИП-гаджето на Константин пазела в тайна „знатния си произход”. “Деси имаше маратонки “Найк” и с тях тичаше, за да си хване трамвая. После обаче баща ми ми подари жигула и с нея обикаляхме. Деси ми даваше 20-30 лв. и зареждахме колата. Това са приятни детски емоции. Помня, че като бях в казармата, тя ме чакаше да изляза. Говореше с лейтенанта да ме пусне за един час, за да се видим с нея.”
- Всичко звучи много добре. Защо тогава се разделихте?
- Ами все пак бяхме 6 г. заедно и ми се видяха много. Благодарение на майка й отидохме в САЩ, видяхме Ниагарския водопад и се разходихме из Ню Йорк и Манхатън. Иначе нямаше да ме пуснат – аз бях потенциален емигрант, човек без доходи, без нищо. Кристалина е страхотен човек, много темпераментна и 2 седмици обикаля с нас. Толкова е лъчезарна, че дори и да нямаш настроение, щом застанеш до нея, се усмихваш. Тя свиреше на китара и винаги беше весело.
- Ти разбираше ли се с нея? Появиха се информации, че не те искала за зет.
- Естествено, че се разбирахме. Другото е поредното безумие на жълтата преса. Това са глупости! Ние дори не сме говорили за сватба с Деси, просто се обичахме и ни беше много добре така.
С дъщерята на еврокомисарката се имат и до днес, споделя той пред „Блиц” и „Шоу”: сега сме много близки, общуваме си, тя има прекрасно момиченце, Ивана се казва. Жена ми Надя също я познава. Дори сега сме по-близки като приятели, защото като си гадже понякога гледаш да скриеш нещо, а сега всичко е чисто и възвишено!, казва с умиление чалга певецът.
„Някои хора се гордеят с богатство и пари, а ние сме горди с родовете си” – е откровението на майка й Маринка.
Кристалина Георгиева се пада правнучка на Иван Попхристов Кършовски – най-видния представител на възрожденска фамилия от гр. Елена. Някои чертаят пътека към далечното и непрогледно минало на България – чак до падането под турско робство, като свързат името му като потомък на Кършо войводата – бивш болярин, избягал по този край от турците.
Иван Кършовски е първородният син в многолюдното семейство на възрожденския учител и свещеник Христо Иванов Кършов и племенницата на Иларион Макариополски – Юрдана Симидова. Петимата братя – Иван, Сава, Юрдан, Кръстьо, Антон, и една от двете дъщери – Андоничка, се посвещават на национално-освободителната борба. Те са четници, революционери, организатори на съпротивата срещу турското робство.
Революционната дейност на прадядото на кандидатката за еврокомисар започва след пристигането му в Букурещ от Одеса. Тя е свързана с участието му в четата на капитан дядо Никола, в легиите, с дружбата с Георги Раковски и Христо Ботев. Бил е писар на четата на Панайот Хитов. Сподвижник е на Любен Каравелов покрай общата им работа в Българския революционен централен комитет и с Васил Левски. Нему Апостола е написал през 1871 г. знаменитите думи: “За отечеството работим, байо, кажи ми моите и аз твоите кривици, па да се поправиме и все едно да вървим, ако ще бъдем хора.”
Иван Попхристов Кършовски се нарежда сред най-изтъкнатите в интелектуално отношение български възрожденци и е сред учредителите на Българското книжовно дружество (днешната БАН). От 1881 г. Кършовски е със семейството си в София, където е адвокат, занимава се и с журналистическа дейност. По време на емиграцията му във Влашко се жени за румънката Мандика Димитреску. Тя му ражда шест деца – Борис, Крум, Боян, Александър, Райна и Анка.
Кристалина е потомък на Анка. Тя се омъжва за офицера Стефан Георгиев, стигнал до чин полковник в инженерните войски. Синът им Иван е бащата на еврокомисарката ни, а леля й Екатерина е майка на композитора проф. Стефан Драгостинов, дългогодишен диригент и ръководител на ансамбъл „Филип Кутев”.
След Освобождението е сред членовете на Учредителното събрание, народен представител в Първото Велико народно събрание, секретар на бюрото на Народното събрание. Славил се е като безукорно честен човек, заради което в онези мътни времена попада и в затвора. Търсейки причините, той пише в дневника си: „За да не им мътиш водата, да не им пречиш в плановете, да не им придирваш сметките, да не им уловиш кражбите. Нечистата им съвест не им позволява да търпят край себе си ония, които не искат нищо за себе си. От такива те се боят като от чума. И имат право”.
Следващото поколение Кършовски също избират като своя кауза борбата – този път на пролетариата срещу капитализма. Биографиите им са вписани в аналите не само на родното, но и световно комунистическо движение. Синът на Иван Кършовски – Крум е депутат в Работническата партия (легалната организация на тогавашното БКП). Неговият син Боян е виден активист на Коминтерна и участва като интербригадист в Испанската гражданска война. След завръщането си България, през 40-те години е сред първите партизани в страната.
Внукът на Иван Кършовски, заслужилият художник Преслав Кършовски, е един от основателите на дружеството на художниците, създател на Софийската градска художествена галерия, както и на Националната художествена галерия, чийто пръв директор е в периода 1950–1957 г.
Майката на Кристалина е родена на 3 февруари 1921 г. в с. Любимец (днес град). „На мен това не ми харесва – по-добре да си глава на котка, отколкото опашка на лъв“, казва тя. Кръщелното й име е Маринка, но всички й викали Минка.
От заможен род е – преди социалистическата революция баща й държал и хотел-ресторант „Родопи“ в центъра на Любимец, където Маринка-Минка шетала. На една вечеринка в семейния хотел през лятото на 1943 г. тя се запознала с бъдещия си съпруг. „Той беше мобилизиран в Любимец, а аз – неговият трофей. Седеше на другия край на масата, но по едно време стана, измарширува до мен, козирува и каза: „Фелдфебел-школник Иван Стефанов Георгиев, кандидат за женитба.” Веднага си казах наум: „Колко ли деца имаш, а се пишеш за ерген?“ Но пък отговорила: „Минка Петрова Михайлова Гачева – госпожица, кандидатка за женитба“.
След Втората световна война се установяват първо в Пасарел, а после в София. Иван започва да строи пътя „София-Самоков”. Тогава се ражда Стефан, а чак 8 години по-късно на бял свят проплаква и Кристалина. „Мъжът ми не беше съгласен да имаме второ дете, тъй като имах болно сърце и беше опасно за живота ми. Аз плачех и му повтарях: „Аз няма да умра, ще ти родя второ дете“, спомня си майката и го ражда в „Шейново“.
Животът й не е лесен.
„Иван беше техник строител, но заемаше висока длъжност, защото много работеше и хората го ценяха”, разказва Минка. Веднъж Кристалина дори я попитала дали баща им живее с тях. След утвърдителния отговор на майка й тя се учудила защо тогава не го вижда. „Той излизаше за работа преди детето да се събуди и се прибираше, след като си е легнало.”
Трудовият стаж на майката на Кристалина не е голям: „Бях пазена жена – офицерска съпруга. Мъжът ми не ми даваше да работя!”. Клюката твърди, че щерката първоначално е била кръстена Сталинка – на името на съветския диктатор. Ако се доверим на родата обаче, Кристалина се е казвала Кръстина – по името на бабата, но сестрите на майката се намесили и го променили на сегашното.
Но дори и тези подробни родови и биографични детайли не са пълната истина за еврокомисарката ни. За нея е писано и говорено немалко – по медиите, пред микрофоните или телевизионните камери. На този фон е странна гробната тишина, която цари около мъжа й. Той отказва интервютата, не се появява в общественото пространство, не се знае с какво се занимава и какво ги свързва двамата. Дори за брат й Стефан се знае повече – като първия фирмаджия у нас в далечните седемдесет години на миналия век, когато се пробваше поредния икономически механизъм на презрелия вече социализъм.
- Къде са се запознали с мъжа й?
- Кино е от Орешак и негов приятел живееше в нашия вход. В съседния имахме приятели с дъщеря. Покрай Кристалина момичето и нашият съсед се запознали и решиха да се женят. На тяхната сватба се харесаха Кристалина и Кино.
„Най-много ми хареса, че не беше кресльо, а спокоен човек. Много приятен за компания, човек, на когото можеш да се довериш да те заведе до дома ти в 5 сутринта. Дори и да няма пари за такси и да трябва да върви пеша, както често се случваше”, разказва Кристалина за първите им срещи. Съпругът й буди у нея възхищение в много отношения: „Той също вади приятно чувство за хумор. Внимателен е. И такъв си остава до ден-днешен. Много свестен мъж!”
И само толкова. Не става дума нито за любов, нито за чувства. – внимателен, грижовен... Изглежда, че една решителна жена, която се изявява наравно със силната половина от човечеството, има нужда от точно такъв спътник в живота. „На този въпрос много преди мен са отговорили неможещите мъже и можещите жени”, репликира многозначително самата Кристалина темата за успелите жени в големия свят на финансите и политиката.
- Имам много добър съпруг, добър и скромен човек. За много неща той е правил възможни моите стъпки. Като се е грижил, да кажем, за нашата дъщеря. Без неговото чувство за солидарност на мен щеше да ми е много трудно да постигна това, което съм. За мен рецептата за успеха е всеки да поема тези отговорности, които най му прилягат. Това е формулата и за успешен брак. – споделя тя пред сп. „Ева”.
Надали обаче съпругът е точно такъв, за какъвто го представят и то толкова немногословно. Практически за него нищо не се знае. Покрай пиар кампанията медиите надълго и нашироко го „обсъждаха” – но само като като „онзи човек”, чийто брат е Васил Кинов. Васил, споминал се през 2010 г., е известен наш белетрист-писател. Автор е на 25 белетристични книги и десетки сценарии. Бил е редактор в БНТ, завеждал е отдел „Култура” във в. „Земеделско знаме”, работил е в Българската кинематография. В средата на 90-те години го назначиха за аташе по културата в посолството ни във Варшава. Неизвестното е, че е бил много близък до масона Стоян Денчев – бивш главен секретар на кабинета по времето на премиера Любен Беров и като такъв – шеф на бившата еврокомисарка Меглена Кунева. Денчев е един от ключовите фактори навремето в „Мултигруп” като неин вицепрезидент, бивш посланик и едър предприемач.
Но и тези неизвестни факти са само част от истината. Понеже и книжовникът Васил, и „онзи” еврокомисарски съпруг – брат му Кино са от далеч по-звезден род от Кристалининия. Ала колкото се говори за рода Кършовски по майчина линия, толкова не се говори, дори не се шушука за рода по линия на мъжа на Кристалина. Мълчи се, сякаш е забранено от някаква негласна цензура, от някаква скрита, но прекалено могъща сила.
Кино (Кънчо) Дулев Кинов е от Орешака, на хвърлей от самия град Троян, непосредствено до портите на Троянския манастир. Семейството има наследствен имот на това място. Съпругът й си идвал по-честичко.
Местните твърдят, че се пада рода на починалия партриарх Максим, който също е родом от Троян. Ала не е само това – висшият служител на Бога не е най-голямата „звезда” в хрониките на потомците. Защото едно разгръщане на архиви с прашясали документи и на протоколи, справки и пр. бумащина в партийни и секретни регистри подсказва: и защо обикновеният свещеник Максим е станал патриарх, и защо родата преуспява винаги. Както в обществото, където според идеологията му всички са били „равни”, макар и някои по-равни от другите, така и в новото общество, където неравенството се представя за „естествен продукт”.
Родът Кинови е много известен комунистически род, с здрави и неизкореними червени корени и многобройни филизи на ръководни места и при социализма, и днес – при капитализма
Най-видната фигура на този втори, звезден род е генерал полковник проф. Иван Кинов. Съпругът на Кристалина е от него, най-близък роднина е и затова така здраво се мълчи.
Генералът е член на комунистическата партия от 1911 г. (тогава БРСДП). Активен участник е в Септемврийското възстание през 1923 г. Емигрира, после се завръща като нелегален деец на Коминтерна у нас. Впоследствие е в Москва и тясно работи тясно с Георги Димитров. Завършва тяхната военна академия „Михаил Фрунзе“ (1929 г.) и Висшата военна академия на Генералния щаб на Съветската армия (1938 г). Като генерал от Червената армия участва в отбраната на Москва и по многобройните фронтове на войната.
„Българската армия е малка за такъв генерал като Иван Кинов” – фразата се преписва на самия Сталин. Сигурно е прав – Кинов е най-известния ни теоретик на военното дело от нови времена, много свестен човек, както считат работилите с него, голям организатор и войн.
Той е бил началник на Генералния щаб на Българската народна армия, председател на организацията за съдействие на отбраната, началник на нашата военна академия „Георги Раковски“, първи зам.министър на отбраната, посланик.
Женен е за рускинята Ирина, която по всеобщи впечатления е била най-сексапилната красавица на тогавашния партиен хайлайф. Партиен, понеже „другарят Кинов” е сред дългогодишните членове на ЦК на БКП и човекът на Москва в тогавашните ръководни органи на социализма. Интересната му биография сочи, че е имал очи за дефектите на системата и си е позволявал да ги споделя дори официално. Той е кавалер на много родни и съветски награди и ордени, вкл. и на Златна звезда на герой. Погребението му е белязано с присъствието на Тодор Живков. На негово име са кръщавани площади, улици и заводи.
Но се ла ви – това е животът, казват французите. Само тези обстоятелства могат да обяснят специализациите на Кристалина Георгиева в прогнилия Запад по онези тоталитарни времена, както и темата на кандидатската й работа, в която идеологията е малко, критиките към „порочната американска икономика” – единствено минимално задължителните и без капка плам, но е допусната за защита и успешно й е присъдена научната титла. На всеки друг това не би се простило, всеки друг незабавно би се сбогувал с последвалото веднага след това обучение в един от най-елитните ВУЗ по света – „London school of economics”.
„До ден днешен аз след работа не съм ходила. Работата е идвала при мен.” – твърди самата Кристалина. Може би е права. „Едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто – да го направиш!”, както пишеше Николай Хайтов. „Даденостите” предполагат и дават, но само моженето и амбицията създават.
- Произходът има значение дотолкова, доколкото дава по-добър или по-лош старт. – е нейното обяснение. – Но всеки сам си пише биографията. И в нея има и епизоди като на студентската бригада в консервната фабрика в Ловеч, където бяхме заедно с Ренета Инджова, да ни накажат и да изпуснем концерт на Лили Иванова. След тази бригада се записах в университетския отбор по хандбал, за да ходя на спортни лагери през лятото, вместо на бригади. Играех в турнирите с номер 8 на фланелката, скоро го казах на Христо Стоичков.
Лидерството! Изглежда това е алфата и омегата на живота й. Още от детските й години.
Защото еврокомисарката много четяла – още от малка. Баба й дори се притеснила, че може „детето да чалдиса” от книгите. Обаче познаващите я твърдят, че Кристалина като ученичка не се вписва въобще в образа на наизустяващия зубър, а в този на палава девойка – душа на компаниите. Свирела на китара, организирала купоните. От онова време е първата й лобов – с лошото момче на класа. Той е Стефан – син на Стоян Орманджиев, легенда на футболния клуб „Локомотив”. Една пожълтяла от времето черно-бяла фотография ги показва прегърнати. Точно по онова време прописва поезия, но сърдечната трепет завършва с разлъка. Заради бягство на класа (в което активно участва и Кристалина) Стефан е мъмрен, порицан и преместен в друго училище.
Бъдещата световна финансистка избрала пътя си в живота сама. Изборът й не бил много одобряван от близките й. Ето какво разказва майка й:
- Веднъж в училище трябваше да декламира думите на Кочо от „Защитата на Перущица” на Вазов. Като я чули, учителите й казали, че трябва да кандидатства във ВИТИЗ. Тогава ме попита: „Какво ще кажеш, ако реша да уча за актриса? Татко дали ще се съгласи?”. Отговорих й: „Щом искаш, кандидатствай. Той няма да има нищо против.” По едно време каза: „Няма да кандидатствам – харесвам театъра като изкуство, не като професия.” До 10-и клас всички мислехме, че ще кандидатства литература или журналистика. Тя изведнъж каза, че иска да учи политикономия. Баща й, учителите й не бяха съгласни. Там се искаше най-висок успех и тя го имаше, но изнесоха списъците и в тях бяха само деца с по-нисък успех, но с привилегии. И така три пъти. На четвъртия в списъка се появи момиче с по-нисък резултат от нейния и без привилегии. Кристалина беше болна и аз отидох да проверя. Беше в събота и в канцеларията едно момиче, като чу за кой кандидат питам, каза: „Тя е приета, запомних я, защото името ми направи впечатление.” Била пропусната в списъка от машинопистката.
Каква игра на съдбата у нас – за малко да задраска от списъка на успелите в световен мащаб бъдещият глобален финансист.
- Постигнах целите си и ако се върне назад времето, пак бих избрала тази съдба, но не ми се обръща езикът да кажа, че си е струвало. Няма цена пропуснатото време с тези, които най-много обичаме.
Времето не е стигало, за да бъде край подрастващата си дъщеря, край съпруга си. Сватбата им е на неговия рожден ден. Умишлен избор като двоен празник. Сполучлив в годините на шеметната кариера – пестящ цъкането на часовника, отмерващ недостигащиге часове.
В Икономическия институт тя учи заедно в един випуск с бъдещия премиер Иван Костов, бъдещата служебна премиерка Ренета Инджова, бъдещия вицепремиер Димитър Луджев... Още от онова време са нещо повече от познати, нещо като пхриятели. Всички направиха голямата кариера у нас, но тя ги надскочи на световната сцена.
- С Кристалина бяхме женени за двама братя. Аз предпочетох да бъда майка на три деца. Криси избра пътя нагоре, кариерата... Децата ни си общуват. Нали са първи братовчеди. Дъщерята на Кристалина, Деси, ги покани на сватбата си в Арбанаси. Когато сме се събирали, е било винаги по повод семейни събития – рождени дни, раждания на деца, на маса, на гости. Общували сме си, смяли сме се, пяли сме... Тя свиреше на китара. Много е готина! Сърдечен и гостоприемен човек, умее да те посрещне, да те изпрати. Мъжът й Кинчо е качествен и почтен човек, инженер, но може да мине за темерут. Просто е мълчалив. Когато Кристалина беше студентка, играеше хандбал, обичаше купоните. После станахме майки. Винаги съм казвала, че тя е боец! Абсолютно сама се е издигнала. Не е парашутистка. Благодарение на качествата и потенциала й е всичко. Тя беше отдадена на това, което прави.
- Какъв тип жена е?
- Умница! Външно не беше от лъскавите, които се забелязват от пръв поглед. Но на втори план изпъкваше именно с това. Всяка дума й беше на място. От млада си инфилтрираше всичко не през емоциите и страстите, а през разума. От сержантите е, които носят в раницата си маршалски жезъл.
- Има една приказка, че когато си махате лепенка, пластир от рана, по-малко боли, когато я махате бързо. И в духа на тази приказка аз ще кажа – взех много бързо решение... В три през нощта във Вашингтон телефонът ми звънна и Бойко Борисов ми каза: положението е много сериозно, трябва да помагаш. За пет минути разговор ми се промени животът – от един континент на друг... В 8 часа на следващия ден казах на президента на Световната банка Роберт Зелик, че до дни трябва да напусна. Не му стана приятно. В 8:30 влязохме с Боб Зелик на среща с ръководството на банката и публично обявих решението си. И нито за момент не съм съжалила. Макар че там останаха приятелите ми, голяма част от живота ми... Но в оня момент ставаше въпрос за достойнството на България, не съм си и помисляла да откажа.
Но на тези високи международни равнища в Световната банка (а и в Еврокомисията) никога нещата не се правят експромт – ей, на реших, както ни го представя Кристалина. Обикновено всяко кадрово назначение или напускане е плод на продължителни консултации, анализи и обсъждания, на сложни съгласувания, на сондаж за международните реакции и този на борсовите и финансови пазари...
Постъпването на Кристалина Георгиева в Световната банка също няма нищо общо с носещите се легенди.
„По това време време интересът към нашия регион в международните организации беше много голям. Поканиха ме да говоря в Световната банка за опазването на околната среда в България. Отидох, говорих час и половина, след което ми предложиха да остана за няколко месеца. Като отидох там, на третия-четвъртия ден ми предложиха и постоянна работа в банката. Оттам нататък е много просто – всичко е работа... Моето сравнително предимство в такава организация е, че познавам двата свята много добре и мога да разпозная това, което ще проработи, да кажем, не само в източноевропейските страни, а във всички държави, които са на по-ниско ниво на развитие”, разказва тя в интервю за в. „Капитал” през 1999 г.
Всъщност България е член на международната организация, участва със свои пари в капитала й съответно има право на предложения за свои служители в тези структури. Голямата кариера в тях обаче не се решава по тези „канали”. Пример е роднината на Кристалина в МВФ – ексфинансовия министър Симеон Дянков. Той не дорастна до нито една от високите длъжности в структурата му.
Самата Кристалина разказва, че в Световната банка имали периодични оценки – наричали ги „360 градуса”. При тях, всеки получавал четири вида мнения, които формират крайната оценка. Най-напред – той самият си дава бележка на себе си, после подчинените му за него, след това – колегите, равни по ранг или йерархия в други звена и накрая началниците. „Редовно съм в Топ 10”, изнася една от фирмената тайна лидерката. Но веднага добавя, че се старае не да се засяга от критични мнения, а да се фокусира върху това какво може да научи от чуждото мнение за себе си.
Обяснява, че обикновено „като преспи, приема обективната критика”. Необходимо уточнение – приятелите й у нас от млади години я знаят като непримирима в споровете.
Кариерата й тръгва стремглаво нагоре, но все пак тя е един чиновник. Вярно – сред високопоставените, но иначе обикновен служител. Преминаването на прага, през който се влиза във „върховете” е с назначението й в руския офис на международната финансова институция. Годината е 2004-а. По онова време отношенията между Москва от една страна, и МФ и Световната банка не са от най-топлите.
„Световната банка заговори на руски” например е заглавието, с което я посреща влиятелния тамошен всекидневник „Время новостей”. Изданието посочва, че най-сериозната задача пред българката е да завърши процеса на възстановяване на отношенията между Русия и банката, след като миналата есен правителството „сензационно опитало да се откаже от поредица проекти”. През януари 2004 г. на среща между Владимир Путин и президента на международната институция Джеймз Улфенсон е взето решение да се уточнят стратегическите цели на сътрудничество и приоритетните проблеми и сътрудничеството да се „изглади”.
Кристалина е настанена в един от правителствените апартаменти – онзи, в който навремето е живял Георги Димитров. Този период от кариерата й я превръща в истински политик – тя е един от „контактите” и съответно участник в сложната тъкан на сътрудничеството и противоборството между Москва и Вашингтон.
Две и половина години по-късно, на 22 октомври 2007 г. приносът й е оценен. Вицепремиерът на Русия, министърът на финансите Алексей Кудрин й връчи президенска награда заради развитието на сътрудничеството с международните финансови организации и провеждането на срещата на „Голямата осморка” в Санкт-Петербург през 2006 г. Кристалина получи ордена „Дружба между народите”, а медали „За заслуги пред Родината” взеха изпълнителния директор на Световната банка от Русия Алексей Квасов, и заместник-изпълнителния директор от Русия в МВФ Андрей Лушин.
Българката заяви, че получената от нея награда е символ на „промяната в Световната банка от работа с Русия като клиент в работа с Русия като акционер”. От онази година тя е назначена като ключов директор по стратегиите и операциите, а през следващата – и за вицепрезидент на институцията.
Но къде е България в сложните схеми на международната политика и световни финанси.
Къде е тогава – тя, Кристалина, в погледа на глобалния ексфинансист, на настоящия еврокомисар, на човека, който след приключване на проекта „Борисов” може да бъде родния премиер?
Българка е, която обича и тачи страната си. Ето какво сподели навремето майка й:
- Както добре говори английски, така вероятно много е свикнала и с начина на живот в САЩ?
- Да, но не пропуска българските празници. С приятелката си празнуват два пъти Великден и Коледа – и американските, и българските.
- Може ли да меси питки, да свива сарми?
- Да, тя винаги държеше да си идва в България за празниците, но се е налагало да остава и там. И тогава за Коледа прави питка, баница, сарми. Знае как. Ние цялото семейство много държим на традициите. Здрава, болна на Бъдни вечер всичко трябва да е направено, както си е редът.
Патриотизъм? Да!
Но доколко?
Пред „Дневник” – на 17 март 2008 г.:
„Спомням си, че отидох на един денонощен пазар (в Корея, бел.ред.) и с когото и да разговарях, всеки казваше:много ни е трудно, но най-важното е да вдигнем Корея на крака. Южна Корея е страната на мобилизирането на малкия човек за големи дела. Веднъж ме попитаха как да направим България като Корея? Казах – като изнесем 7 милиона българи и внесем 7 милиона корейци.”
Страшно и нерадостно заключение. Но с премълчана, още по-грозна истина. Защото не би ли трябвало обаче преди всичко да си внесем нови, кадърни и морални управители на страната, преди да се внася нов народ?!
Тя може ли да е от тях?
- Има ли място, където не сте била, но ви се иска да отидете?
- Да, Бутан, страната, в която мярката за богатството на обществото е „брутното национално щастие“.
Това кралство в Тибет, асоциирано с Индия е най-щастливото в света. И едно от най-бедните.
А за бъдещето, за за вероятните виражи пред кариерата й – утре, другиден, някога, тя отговаря така:
- Айнщайн, мисля, беше казал: „Аз за бъдещето не мисля, то и без това много бързо идва.“ Така че не умувам какво съм могла да направя вчера, не мисля какво ще направя утре, гледам си работата днес. Отговорно.
Това е като ходене по дълъг път. Но пътят е и посока. Не може да е път, без тя да се избере.
**** На снимката: Кристалина Георгиева и дъщерята на Тръмп - Иванка
Фейсбук
