You are here

Смъртта на дебата

Антидебатът Йончева-Габриел - скука и наизустени реплики

Александър Петров 

За който не е разбрал, Нова телевизия успя да събере водещите кандидати на двете най-големи партии - ГЕРБ и БСП - съответно Мария Габриел, евродепутат и еврокомисар по цифрова икономика и цифрово общество, и Елена Йончева - журналист и депутат в Народното събрание на България.

Ако не сте го гледали, честно казано - не сте изпуснали много. Защото това, което у нас очевидно минава за предизборен дебат "на върха", може да се приеме само за бюджетна версия на истинското нещо.

И ако трябва да използваме по-остри думи по случая, пародия на дебат би звучало много на място.

Но да започнем още от самото начало.

Някъде някога, в зората на сутрешните блокове в България някой си е решил, че политиката е удачно занимание за 8 часа сутринта и е настоял, че именно тогава трябва да се канят важните политически събеседници, защото вечерният праймтайм, разбира се, е посветен на турски сериали и риалити шоута.

Елементарната политическа логика е, че за дебати от такъв ранг (все пак става въпрос за водачите на листите на двете най-големи партии в страната), ще има достатъчно реклама, която да привлече зрителски интерес, ще има повече подготовка, и ще се даде часови пояс, към който повече хора ще обърнат внимание.

Каквото и да си говорим, голяма част от целевите избиратели, които биха имали интерес да гледат подобен дебат, или пътуват за работа, или точно са стигнали. Сутрин е време за подготовка за работния ден, за изпращане на децата на училище или на детска градина, за пиене на първо кафе и разглеждане на социалните мрежи. Голям и важен политически дебат от 43 минути трудно би могъл да се вмъкне във всичко това и да му бъде обърнато дължимото внимание.

Тук идва обаче и вторият въпрос - а заслужава ли да му се обърне внимание?

На теория - да. Както казахме вече - това са лицата на двете най-големи партии в страната в предизборна ситуация. Същевременно за пръв път от над десетилетие социолозите дават преднина за БСП пред ГЕРБ.

Това, което Мария Габриел и Елена Йончева представиха като предизборен дебат, беше откровено скучно и лишено от по-сериозен смисъл. Да, двете кандидатки бяха там, относително спазваха правилата и дори говореха по актуалните теми.

Но то не беше нищо по-различно от добре познатите опорни точки, които двете партии вече са пуснали в обращение: от вмешателството в кампаниите от страна на премиера и президента, през корупцията в България и схемите с еврофонодве, до общата сигурност на Европа.

И може би в това е проблемът - Йончева и Габриел не произведоха абсолютно нищо ново, важно и значимо, което да убеди някой разколебан във вота си човек.

Ако политическият дебат е изкуството да се фехтоваш с думи, то сблъсъкът между двете изглеждаше като първи урок за начинаещи - сблъсък на наизустени фрази, наизустени аргументи и дори наизустен нервен смях, пускан на уж правилните места. С други думи - много празни приказки уж по актуални теми.

Йончева и Габриел се надпреварваха в дисциплините по излишно сложно говорене, цитиране на никому известни членове от закони и демонстриране на суховата оригиналност в нападките срещу опонента. Крайният резултат - усещане за изкуственост и дървеност в целия този "спектакъл".

Разбира се, тук вече и от двете партии вероятно ще са скочили с критики към казаното по-горе, вярвайки, че тяхната представителка е съкрушила с аргументация и представяне опонентката си, а авторът на този текст абсолютно нищо не е разбрал. Може и така да е.

Въпросът е, че този "дебат" беше всичко, което един истински дебат не трябва да бъде - кара те да превключиш канала.

Отегчително до болка представяне и изпитание за сетивата на зрителя, което приключва веднага щом той си спомни, че животът му е твърде кратък, за да го пилее за подобно нещо.

Това, което трябва да е върхът в шоуто на политиката, е обърнато наопаки с надеждата да се разбягат максимален брой хора и накрая да си останат само нашите. А това е смъртта на дебата.

https://www.webcafe.bg/webcafe/caffeine/id_1933038989_Smartta_na_debata