София отговаря с проучвания и обучения на критиките на ЕК за върховенството на закона

EURACTIV BULGARIA

https://euractiv.bg/section/%d0%bf%d0%be%d0%bb%d0%b8%d1%82%d0%b8%d0%ba%d...

България отговаря с анализи, проучване на общественото мнение и обучение на забележките на Европейската комисия от първия доклад за върховенството на закона, огласен в края на септември. Това се вижда от правителствения план за изпълнение на мерки в отговор на доклада на ЕК.

Безотчетния и безконтролен главен прокурор, корупцията и медийната свобода бяха очертани от ЕК като основните проблеми на България.

От плана става ясно, че правителството смята до 2 години, тоест извън мандата си, да елиминира проблема с липсата на прозрачност на медийната собственост, разпространението на печатните медии и раздаването на публични средства на определени медии.

Сред мерките в плана, свързани с медиите, са “засилване на прозрачността в изразходването на публични средства за комуникационни инструменти (“държавна реклама”), както и “мерки за защита на журналистите от посегателства, тормоз и намеса. Повишена прозрачност и отчетност на разследванията в подобни случаи”.

Осигуряването на пазарно-базирано разпространение на печатните медии също трябва да се случи до 2 години. Това е и срокът за засилване на контрола върху декларирането на собствеността на медиите.

Макар и разделението на властите да не предполага прокуратурата да има законодателна инициатива, особено по кодексите, свързани с основната й работа, в плана на правителството е заложено точно държавното обвинение да подготви промени в Наказателно-процесуалния кодекс и в Наказателния кодекс.

Мярката със срок до 6 месеца гласи: “Изготвяне на експертни предложения за законодателни промени в НК и НПК, включващи: декриминализиране на провокацията към подкуп; детайлно регламентиране на процедура по осъществяване на подобна дейност от служители под прикритие в съответствие с решения по дела на Европейския съд по правата на човека, изискващи даване на гаранции за липса на принуда по отношение на длъжностното лице и безспорно доказване, изключващо възможността за злоупотреба; предвиждане на по-тежки санкции при установен конфликт на интереси; предвиждането на мерки за защита на лицата, подали сигнали за корупция; отпадане на прекаления формализъм на българския наказателен процес”.

До 6 месеца е заложено да приключи реформата на фигурата на главния прокурор, свързана с неговата отчетност и наказателна отговорност. От плана разбираме, че ще се търси и становище на Венецианската комисия, с чиито препоръки по правило властите в София не се съобразяват.

Много от мерките в плана са свързани с независимостта на съдебната власт, но изглеждат със съмнителна ефективност. Така например до април 2021 г. Висшият съдебен съвет ще трябва да направи на сайта си публичен регистър на случаите на посегателство срещу независимостта на съдебната власт.

Проучване на общественото мнение за измерване усещането за независимост на съдебната власт сред вътрешните и външни целеви групи, както и степента на доверие в съдебната власт е друга мярка, която според правителството трябва да реши проблема.

Ще има и конференции за съдебната независимост, които Висшият съдебен съвет трябва да организира. На него е отредена задачата да събере съдебните шефове от цялата страна на съвещание по темата.

Изготвяне на Програма от ВСС за обучение на журналисти в областта на правото и етичните правила на магистратите, е друга от мерките със срок април догодина.

До октомври 2022 г. ще има информационни кампании сред гражданите, а ВСС ще инициира промени в учебните програми на училищата и университетите с цел осигуряване на възможност за запознаване на учениците и студентите с функциите и дейността на съдебната власт.

Ще се обсъжда и необходимостта от независим консултативен орган, с участието на представители на медиите и съдебната власт, който да се занимава с “въпроси, свързани с отразяване на съдебния процес в средствата за масово осведомяване или с трудности за журналистите при изпълнение на задачата им да информират обществото”.