Спасението на икономиката все още е възможно

© Цветелина Белутова, Капитал

Евгений Кънев

 

Силно засегната индустрия е туризмът, който се движи вероятно към нулев сезон.

 

Евгений Кънев е доктор по икономика. Коментарът му е от профила му във „Фейсбук“.

Свидетели сме на невиждана здравна, икономическа и социално-психологическа криза след Втората световна война. Тя надхвърля като мащаб предишните заради глобализацията, която направи епидемията пандемия, а икономическият срив световен катаклизъм. В рамките на дни икономиките на развитите държави в Европа и САЩ почти спряха. Защото без потребители и човешки капитал – озовал се в задължителна или доброволна карантина – няма икономика.

Световната финансова криза през 2008 г., която прерасна в икономическа, все пак не представляваше заплаха за живота на хората. Затова и финансовата базука, която извадиха централните банки на САЩ, Япония и Великобритания, а две години по-късно и Европа, все пак подействаха. Но докато финансовият риск беше овладян с финансови инструменти, сега дори по-мощни базуки е съмнително дали ще овладеят положението. Просто защото никакви финанси не могат да изведат потребителите от карантината и сривът в съвкупното търсене не може да бъде лесно възстановен. Ето защо важно е не просто изваждането на базука, а накъде ще стреля тя, т.е. какви точно икономически мерки трябва да бъдат взети.

Най-засегнатите

Най-силно засегнати са глобалните вериги на доставки за нехранителната индустрия, особено тези свързани с Китай. Например, автомобилната индустрия почти спря и като домино затвориха всички заводи по веригата. Макар България няма да понесе същите удари като Румъния, Словакия, Унгария и др. страни в Източна Европа, у нас има близо 50 заводи за авточасти из цялата страна, които е вероятно да преустановят работа. Друга силно засегната индустрия е туризмът, който се движи вероятно към нулев сезон. Това е сектор, който произвежда съществена част от БВП и дава заетост и доходи на стотици хиляди хора.

Изключително силно е засегната търговията на дребно, където става контактът с крайния потребител – там почти всички освен аптеки и хранителни магазини практически затвориха. Свързан с туризма и търговията, тежък удар ще понесе и транспортният сектор – също силно развит. Най-засегнатите отрасли от преработвателната индустрия, туризма и търговията произвеждат около 40% от БВП. А са засегнати и много други отрасли, най-вече доставчици на тези сектори.

Бизнесът е жив организъм. Когато някой основен орган в човешкото тяло откаже да функционира се предприемат веднага животоспасяващи мерки, защото закъснението е често фатално. Точно по същият начин

закъснението в държавната подкрепа може да доведе до верижни фалити,

освобождаване на работна сила и безработица, погубване на стойност за милиарди левове, вероятно засилване на емиграцията. Частният сектор е гръбнакът на пазарната икономика и неговото спасяване трябва да е топ приоритет на всяка държава. В криза като сегашната, която е класически форсмажор по неикономически причини, има три ключови фактора за спасението на задъхващата се икономика.

Първият фактор е бързината на прилагане на помощните мерки. Ако перифразираме известна наша поговорка, то „който дава помощ бързо, дава два пъти“. Финансовата помощ трябваше да бъде част от специфичното законодателство във връзка с извънредното положение. Вместо това сме свидетели на крайно недостатъчни мерки и оправдания на управляващите за стабилността на държавата? Нали когато няма кой да плаща данъци и осигуровки ще настъпи сривът! Напомняме, че се повтаря ужасната грешка от 2009 г. когато тогавашният финансов министър в стремеж да запазим макроикономическата стабилност задържа възстановяването на ДДС и доведе до фалити и срив на БВП от 5%. Дано сме си научили урока!

Вторият фактор е запазването на работните места. Първо да отбележим острия дефицит на човешки капитал в страната. Много бизнеси, които се разделят сега с персонала си ще срещнат невероятни трудности да намерят нов, ако въобще оцелеят. Трябва да се направи всичко възможно да не се допуска разбиването на тези бизнеси в условията на временно липсващо търсене. В това именно е разликата с бизнесите с изчезващо търсене поради слаба конкурентоспособност. По тази причина първата цел на мерките следва да е помощ за запазване на работните места на най-засегнатите сектори. Шокът върху потребителското търсене ще изисква дълго време да се възстановят продажбите. При липса или недостатъчни приходи, единственият начин да се запази поне частично заетостта е пряко или косвено държавно финансиране.

Третият фактор е финансова помощ за всички фирми от най-засегнатите сектори по облекчени, но законодателно дефинирани, а не субективно приложени чиновнически критерии.

Помощта може да бъде както през бюджета на държавата, така и чрез БНБ. Предвид валутния борд, БНБ има ограничени правомощия спрямо други централни банки, а и вече предложи някои мерки за увеличаване на ликвидността в банковата система. Сега разбираме разликата между това да сме в борд и да сме членки на еврозоната – не можем да разчитаме на помощта на ЕЦБ, както другите членки. А от цялата финансова помощ в САЩ и 4те най-големи европейски икономики в размер на около 7.4 трилиона, около ¾ идва от централните банки.

Предвид този структурен недостатък пропорционално нараства значението на правителствените мерки. И не само като обем, а и като съдържание, и като бързина на тяхното прилагане. Те са основно четири вида: заеми, гаранции за заеми, отложени данъци и директни субсидии.

Трябва да се помни, че така държавата спасява не само фирмите – спасява най-вече себе си!