Срамната история на дружбата между СССР и фашистка Италия

Иво Инджев

Въпреки десетилетното съветско промиване на мозъците любознателните българи вече вероятно са разбрали разликата между германския националсоциализъм и италианския фашизъм, удобно заместил на терминологично ниво истината за националсоциализма, крайно неудобна като аналогия за фалшификатора на историята Сталин и днешните му националистическо – социалистически мутанти.

Италианските фашисти от най-чиста проба също са били добре дошли в СССР както и германските националсоциалисти малко по-късно по силата на тайните клаузи на сговора между Хитлер и Сталин, маскиран с названието на договора “Молотов-Рибентроп” сякаш някакви министри от двете тоталитарни държави са си общували лично, а не по заповед на техните диктатори.

Такъв е случаят с амбицията на болшевиките да си имат и те дирижабъл, модерен в онзи години в развитите държави, като Германия, САЩ и Италия. Само че в СССР нямали специалисти. И без да се гнусят от италианския фашизъм, поканили през 1931 година изтъкнатия фашист Умберто Нобиле (на снимката) да им построи такъв за прослава на съветския строй. С благословията на дучето той кацнал в СССР на следващата година.

Умберто Нобиле не е бил какъв да е фашист, а изобретател и голям експерт по строителството на дирижабли, носител на званието “почетен фашист”, връчено му лично от изобретателя на фашизма Мусолини.

Под вещото ръководство на видния фашист и специалист по дирижаблите генерал Умберто Нобиле СССР се сдобил с престижния продукт на авиационното строене в специално създадения за целта завод в близкото до Москва градче Долгопрудний. 

Както и в други области на отгладуваната от безправните роби в СССР индустриализация, осъществена от скъпо платените за целта западни специалисти, Съветският съюз постига временно голям успех. Дългият 104 метра съветски дирижабъл, построен от италианския фашист край Москва, поставил световен рекорд по продължителен полет, макар да не бил чак толкова голям като аналогичните летателни апарати в Германия и САЩ.

Но както и при други, “взаимствани” от капиталистите технологични чудеса, мърлящината на съветските другари довела до катастрофа рожбата на болшевишко-фашистката дружба.

Поради неверни карти управляваният от съветски екипаж апарат “СССР В – 6” се натъкнал през февруари 1938 година при полет от Москва за Мурманск  на 400 метрово възвишение, отбелязано на картите на пилотите като 200 метрово. https://vikond65.livejournal.com/1191501.html

Така, заедно с петгодишния договор на “почетния фашист”, съветската програма за производство на дирижабли приключила завинаги. Или по-точно, била е пренастроена за производство на подобните на дирижабли балони против вражески самолети в небето на Москва, която се готвела за война в края на 30 години.

Останал за историята само срамният, упорито крит и в днешна Русия спомен за отличното сътрудничество между СССР и фашистка Италия, както и с националсоциалистическа Германия по същото време.