Страната на спрелите часовници

В часа на лустрационната мъгла

Михал Мишкоед
Стършел

Парламентът прие промени в закона за досиетата – вече и кандидатите за кметове и за съдебни заседатели трябва да са с чисто минало и да не са принадлежали към агентите на ДС.

Поправката добре звучи, но какво от това? Положението е като в оная вечна епиграма на сатирика Турхан Расиев:

Погледнато формално,
всичко е нормално.
Погледнато нормално,
всичко е формално.

И нашето е лустрация, ама не съвсем.

Самата дума лустрация означава прозрачност – да се осветлят агентите на комунистическите тайни служби.

В бившите соцстрани доста отдавна извадиха досиетата, осветлиха агентите и приключиха случая. Там старите „куки” са далеч от новите държавни служби.

А у нас – бавно и полека процесът се проточи повече от четвърт века.

За да докараме до „българския модел” – типично наш и абсурден: прозрачност има, лустрация – не!

Знаем много добре имената на доносници и ченгета – и какво от това? Те си стоят кротко в парламента, заемат депутатските банки и не им пука.

Въпреки, че е човек на службите, Каракачанов може да стане и президент.

Че защо да не стане – нали вече имахме един – и то два мандата, с псевдоним Гоце. Който сега е в бойна готовност и за трети.

Значи президенти-агенти може, а кметове – не! Висши магистрати с тъмно минало може, съдебни заседатели – не!

Ето, това е нашият абсурд – на затъмнената лустрация. Или на лустрационната мъгла – уж се знае кой кой е, но няма сила, която да го извади от властта. Закони на хартия са приети, приложение – йок! И агентите си действат без срам – както на държавната ясла, така и по медиите. 

Бившият началник на Шесто, наричан с любов от народа Митьо Гестапото, освен, че има собствен вестник, е и чест гост в телевизионните студия.

Друго парламентарно ченге, Велизар Енчев, има личен зъб на Комисията по досиетата – нали тя го осветли като агент на ДС. Затова откакто се намърдал в парламента иска да я закрие.

А Комисията по досиетата е единствената държавна структура, която действително работи. Откакто съществува, свърши доста работа и извади на светло доста от тайните на бившата ДС. И има още много да върши – папките и имената на доносниците нямат край.

Затова са є вдигнали мерника – не само независимият депутат Енчев, но и групата на БСП. Те пък предложиха на мястото є да се създава някакъв Институт за историческа памет – пак абсурд. Закриваш комисия, уж заради икономия на средства от бюджета, откриваш институт, което предполага нови стотина щатни бройки. 

И нова мъгла към миналото, подобна на оная в Музея на социалистическото изкуство, където липсват истината и оценката за тоталитарния модел, а има само струпани каменни грамади - паметници на вождовете, без обяснителни коментари за младите поколения.

Добре, че предложенията на опозицията бяха отхвърлени от мнозинството.Засега.

Но утре – в някой хубав парламентарен ден, след задкулисна сделка – „аз на теб- ти на мен”, мнозинството може да промени решението си и да удари катинара на Комисията по досиетата.

За да си останем Страната на спрелите часовници – блокирали в Часа на лустрационната мъгла.

http://kafene.net/