Счетоводните трикове на КЕВР и Булгаргаз нямат никакво отношение към пазарните реалности и най-накрая някой ще трябва да плати сметката

Илиян Василев, енергиен експерт и бивш посланик на България в Русия, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”

Водещ: Очаква се цената на природния газ за октомври да бъде с около 20% по-ниска в сравнение с усреднената цена на европейските газови борси, по която общественият доставчик ще продава природен газ на крайните снабдители и на лицата, на които е издадена лицензия за производство и пренос на топлинна енергия, съобщават от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Според тях след анализ, изготвен  въз основа на представените от „Булгаргаз“ данни и документи и след направени изчисления съгласно ценовия модел, в доклада им се предлага цената на природния газ от 1 октомври да бъде в размер на 80.28 лева без цени за достъп, пренос, акциз и ДДС. За предходния месец септември утвърдената от регулаторът цена беше 69.40 лева. Въпросът е: тази цена ще успеят ли да я удържат КЕВР и Булгаргаз и дали няма да се получи ефектът на пружината: да я натиснат заради изборите, а след това тя да отхвръкне нагоре непосилно за българските потребители? Обърнах се за анализ към Илиян Василев, който освен че е бивш посланик на България в Русия, е и известен енергиен експерт. Какви са очакваните ценови нива на поредния газ в началото на отоплителния сезон? В предишен разговор допуснахте, че цените на газа през октомври могат да достигнат 90 лева, което означава повишение спрямо септември с над 25%, а не 20, както твърдят от КЕВР. Валиден ли е този ваш анализ?

Илиян Василев: Абсолютно. При това също отчитах способността на КЕВР и на правителството по някакъв начин да отложат, за да изпълнят социалната си функция и да защитят потребителите, но те не отчитат, че пазарът е неумолима работа. КЕВР обикновено играе с едни „открити“ надвзети приходи, счетоводни трикове, които нямат никакво отношение към пазарните реалности, и най-накрая някой ще трябва да плати сметката. По принцип тези социални функции се изпълняват от енергийните дружества, но тях ги декапитализираха тотално. В момента, ако  трябва да приложим изискванията на Търговския закон, една част от тях трябваше да бъдат в несъстоятелност. Но понеже са държавни и зад тях стои държавата, все се очаква, че в някакъв бъдещ момент ако БЕХ не може да помогне на „Булгаргаз“ и на „Булгартрансгаз“, то тогава държавата ще увеличи капитала на БЕХ, ще налее едни пари. Да, тези пък пари по-нататък ще отидат да покрият разходите, но това не е икономика. Това е политика. Това са някакви упражнения по прехвърляне на едни държавни пари от данъкоплатците, за да покрият дефицитите от политика на правителствата.

Водещ: Кои обективни дадености показват, че цените на природния газ ще продължат да се катерят нагоре?

Илиян Василев: Шокът от зелените политики, климатичните политики, които доведоха до това, че отказаха големите компании практически да инвестират в горива, особено в Европа, пък и не само в Европа. Това доведе до липсата на гъвкавост, на буферни капацитети в случай на криза, които досега винаги ги е имало, и когато примерно настъпят някакви неблагоприятни събития на пазара, веднага компаниите мобилизират ресурси и довеждат до пазара допълнителни количества. Сега най-големият производител на газ в света – САЩ, ако видите дори при тези стратосферни цени, броят на платформите, в които произвеждат шистов газ, и дори конвенционалните платформи не се увеличава толкова бързо, колкото би трябвало да предполагат пазарните сигнали. От друга страна пък в Русия има съчетание също на липса на достатъчно инвестиции. И тъй като голяма част от находищата също не са разработени и експлоатирани като хората, и там капацитетът на Русия в кратък период да даде по-големи количества също е компрометиран. Да не говорим, че най-големият „проблем“ беше възстановяването на Китай, който спрямо потреблението от миналата година изведнъж поиска да дръпне 160 милиарда от глобалния пазар – това е огромно количество. Общо взето целият експорт на Русия за Европейския съюз е 187-190 милиарда. Представяте ли си, това е едно просто невъзможно за покриване количество. Като сложим към това и цените на електроенергията, защото една голяма част от този природен газ отива за произвеждане на електроенергия, в които се намеси и цената на емисиите. 

Уж Зелената сделка тогава, когато страните от Европейския съюз я приемаха, включително ние, ни уверяваха че начина, по който тя се реализира, да бъде като преструктуриране на електрогенерацията, като преходни политики, като нови технологии, но всичко това не трябваше да разрушава или да компрометира възможността на правителствата да правят социални политики, а пък на компаниите да доставят енергия на поносими цени, на допустими цени. А вместо това цените на тези емисии се изстреляха, и то поради злоумишлена политика на Европейската комисия, която изтегли от пазара различни разрешителни за емисии, тоест, създаде изкуствен дефицит от една страна, натрупаха се 1.5 милиарда разрешителни в резерва, които бяха изтеглени. И като издърпате от пазара тези разрешителни, цената върви нагоре. Нещо повече, те допуснаха нещо, което е абсолютно недопустимо – на пазара на емисии трябваше да играят, тоест, да търгуват и продават само заинтересовани лица, с пряко отношение към проблематиката емитенти, и тези, които спестяват емисии. А Европейската комисия допусна на пазара да играят хедж фондове и всякакъв род финансови спекуланти, които купуваха, препродаваха, особено държаха на къси позиции, които са най-спекулативни, и нещата се изстреляха в 62 евро на тон. На вашите слушатели да кажа, че емисиите, които трябва да плаща на годишна база България, са някъде около 40 млн. т – умножете тези 40 млн. т по 60 евро, и ще видите, за каква сума става реч. И което е най-лошо, което малцина разбират, е, че тези политики не са надградени върху екологичната осъзнатост на мнозиноството хора, които искат да видят околната среда по-чиста, въздуха по-чист, водите, почвите, всичко да бъде по-чисто и да се справяме с проблемите на реалното замърсяване. Климатичните политики не надградиха тези естествени стремежи да си изчистим средата, а ги превърнаха в огромна финансова спекулация, с което този ресурс от емисиите като се изтегли, представяте си 40 милиона по 60 евро – това са близо 5 млрд. лева годишно, които ние трябва да плащаме. Тези пари обаче не отиват в защита на околната среда, не отиват да почистват, да си построим пречиствателни станции, да си изчистим всичко, а те отиват за едни финансови спекулации, за форсирано налагане на нови технологии. И разбира се, за да покриват субсидии и всякакви преходи да се правят. И това нещо доведе до liability, както се казва на английски, проблем или недостиг, свиване на пазара в Европа, който пък доведе до глобален недостиг. И цените в Америка растат, цените в Китай растат. И така си стана една глобална криза.

Водещ: Тоест, Зелената сделка и стремежът към към чист свят е превърнат в голяма далавера, така ли?

Илиян Василев: Искам да кажа, че стремежът към чист свят от гледна точка на света около нас, това, което е екологията, обозримата, тази, която може да я видим, към нея да допринесем да си изчистим околната среда около нас, около града, квартала, в страната ни, тя пострада най-много, защото изведнъж нещата отидоха на ниво финансови спекулации. И сега вероятно кризата нямаше да бъде толкова драматична, ако не беше пандемията, защото пандемията създаде резки движения от свиване на потребления, след това пък рязко покачване на търсене, след това пак в момента, в което някъде тръгнат новините за повишена заболеваемост, потреблението пада. Но най-лошото е, че се индуцира, провокира, една първична и вторична инфлация, която просто ще доведе до много сериозни удари върху благосъстоянието и жизнения стандарт на много хора и в Европа, и в света.

Водещ: Посланик Василев, защо не се вземат от договорените количества от 3 пъти по-евтиния азерски газ? 

Илиян Василев: За голямо съжаление трябваше да вземем за 9 месеца 225, но за 8-те месеца по данни на Азерския митнически комитет сме взели 150 млн. куб. м. Тоест, ние сме недовзели 550 милиона от договорените количества от 1 милиардния договор. Разбирате ли, 550 милиона, който природен газ на цена от 148 долара за 1000 куб. м при текущи цени на другия, руския газ над 650, вие си представете какъв огромен ресурс за натискане надолу на цените сме имали, и ние сме се лишили от него.

Водещ: Е, добре, защо сега не го ползваме този ресурс? Защо се лишаваме от него?

Илиян Василев: Защото има наслагване на геополитика. В България целият истаблишмънт, който е в енергетиката, особено в природния газ, той друго освен „Газпром“ не знае, и ги подозирам, и то това е от подозренията, в което като видиш класиката – патицата, която ходи като патица, кудкудяка като патица, значи е патица, тоест това е подозрение, което е сигурност. Зная, че този договор с азерите беше подписан с голям натиск върху ръководството на „Булгаргаз“, който така и не го прие като възможност, а го прие като досадна необходимост, тъй като необходимостите на „Булгаргаз“ бяха така или иначе обезпечени с договор и субсидии. Сега изведнъж се появи още 1 милиард, тоест, те започват да мислят, че към задължителните количества по руския договор от 2.5 милиарда, като им се добави 1 милиард, и те вече няма какво да го правят.

Водещ: Ами ще го продадат, и ще го продадат изгодно – защо да не го правят?

Илиян Василев: Да де, но вие мислите така. За тях търговията не им първото нещо, защото колкото повече газ купуват от Русия, всъщност, ние нивата на диверсификация в момента тази година ще ни бъдат много по-ниски от нивата на диверсификация от 2019-2020 година. Зависимостта ни от руски газ на нас е просто стратосферна. И това е геополитиката – хората, които са поели ангажименти, не само по „Турски поток“, но и по закупуването на този газ, и по недопускането азерски газ да прави излишъци на българския пазар, които след това може да се реализират в Румъния, тоест, ефектът на азерския газ да бъде за сметка на руския газ. И ние сме си изпълнили тази задача. Сега, ако беше 1 милиард купен, ефектът щеше да бъде доста голям и за нас. Вероятно тук може да се подозира и корупционен елемент, защото вие сами си направете сметка – тези 550 милиона недовзети, продадени на борсови цени в Италия, които в момента са 1000 долара, направете разликата между 150 и 1000 долара, умножете ги по 250 милиона средно, ще видите  какъв потенциал. Не казвам, че всичко е корупция, просто потенциален интерес е за всякакви изяви, и това разбира се, става за сметка на българския потребител. Безумието в тази стъпка е в това, че „Булгаргаз“ си влоши рязко положението, както и всички други енергийни компании, не само „Булгаргаз“, има компании, които са фалирали в Германия, и в Холандия, защото при тези нива на цените те не могат да купят газ и да го препродават на клиентите, защото тези клиенти, примерно вие произвеждате някаква част, и в тази част имате примерно 30% цена на природния газ, с което си греете метала, например, обаче ако вие купите и платите този газ по 1000 долара, тази част става непродаваема. Тоест, вие не можете да купите този газ, нямате никакъв смисъл. Затова вие спирате да купувате, компанията спира да продава, обаче вече го е взела този газ, и понеже той е купен, той е вече бреме този газ, той виси върху баланса като платен по висока цена, който не може да намери реализация на пазара. А в българския случай „Булгаргаз“ не може да си постигне пазарната цена, в смисъл онова, което той е купил дори без печалба да работи, понеже от другата страна са КЕВР и правителството, те по никакъв начин не могат да си получат обратно парите. И какво се получава – „Булгаргаз“ затъва, затъва, затъва, и най-накрая, както цялата енергетика, ще остане опцията да се чудим като с Авиокомпания „Балкан“ – бяха хубави компании, ама най-накрая за 1 лев ги продадохме.

Водещ: Налага ли се намеса на държавата в момента и каква?

Илиян Василев: Абсолютно. Първо се налага намеса в това да има физически газ, защото в Чирен нивата на съхранение са 17% под нивата от миналата година. Тоест, при една дълга зима може да се окаже, че през март ние няма да имаме достатъчно количество в Чирен да покрием пиково потребление. А „Булгаргаз“ не води преговори с азерите да вземе допълнителните количества, напротив, тези ограничения, за които говорихме с вас, те подписаха удължения на тези ограничения до юни месец следващата година, тоест, ние ще вземем още дори по-малко количество. Това е безумие. Не правят никакви други договори да вземат втечнен природен газ, при това не на хъб базирани, защото в Европа хъбовете са местата на най-високите цени в света, а за индексирани към нефт или на друг продукт към американски хъбове, обаче те нищо не правят. И при това положение като дойде март и няма достатъчно газ в Чирен, а тръбопроводите от Русия, те са за базови товари, те не могат да покрият пикови потребления, какво става?

Водещ: Ще има ли азерската компания финансови претенции към България? Изобщо известно ли е какво се случва с тези 550 млн. кубика азерски газ, който не го взимаме?

Илиян Василев: Не мога да ви кажа. Предполагам, че при всички положения претенцията на „Булгаргаз“, ако има такава, че не е взел цялото количество заради липсата на интерконектор, азерската страна по никакъв начин не я приема, защото има доказано и в договора, че може да бъде доставен на друга точка, на Трансадриатическия тръбопровод, а Неа Месемврия е друга точка. Самият факт, че през  Неа Месемврия минават количества за България опровергава твърдение, че не е можело да се постигне доставка от друга точка. Второто твърдение, че количествата били недостатъчни, също се опровергават, защото в различни периоди „Булгаргаз“ е ползвал и по-големи капацитети и достатъчно капацитети са останали незаети, тоест, е било въпрос на умишлено нежелание на „Булгаргаз“ да вземат тези капацитети, за да трансферират газ в България. И много още може да се говори, но за голямо съжаление бедата вече е направена, и на  азерите им е по-лесно да го продадат природния газ в Италия и да си консумират печалбите, всъщност, онези ползи, които можеха да бъдат прехвърлени в България като по-ниски цени на природния газ.

Водещ: Държавата какво трябва да направи?

Илиян Василев: Коя държава?

Водещ: Българската.

Илиян Василев: Държавата трябваше отдавна да уволни тези хора, защото те не работят нито за интереса на „Булгаргаз“, нито за интереса на българските потребители, нито за интереса на държавата. Но тя не го прави. Защото това е една верига, забележете: служебно правителство, при което противопоставянето на ГЕРБ е демонстративно и страхотно на думи, но по отношение на енергетиката никой нищо не е пипнал. Никой. Което означава, че назначените шефове от ГЕРБ, те продължават да си управляват, има някакво предаване, един контрол – сега, не мога да кажа дали е по линия на ГЕРБ, дали е по линия на някакви организации, които са извън политиката, защото виждате, че в България и в съда, и в енергетиката много се появиха разни такива принадлежности към тайни организации и т.н., говоря за масонството. Но да избягаме от тази тема, да говорим само за видимите неща. А пък който иска, променя. Очевидно параметрите на кризата са такива, че изискват друг тип ръководители. Сега, в добри времена почти всеки можеше да бъде шеф на „Булгаргаз“, защото „Булгаргаз“ осчетоводява – тя получава фактури от „Газпром“, които ги разпределя в много фактури за клиенти. Това е. Тя не търгува, не управлява, не инвестира, не прави баланси, не складира, изобщо не се развива. Работата й е да направи няколко доклада за КЕВР и това е. В тези времена обаче трябват съвършено други хора със съвършено други умения и знания, но няма политика, няма политици, няма ни правителство, ни президент да се намеси в тази история. И сега това, което могат да направят, което не е зле разбира се, е, че ще налеят едни пари от данъкоплатците, за да потушат пожара, но отдолу проблемът си остава.„

Цоня Събчева

https://altanalyses.org/2021/09/30/%d1%81%d1%87%d0%b5%d1%82%d0%be%d0%b2%...