Сърбия трябва да свали руския товар от гърба си, пише анализатор

от Orhan Dragaš | translated by Антония Коцева

Докато е планирала агресията срещу Украйна, Русия вероятно си е направила сметката, но не е ясно какви изчисления е направил Белград, така че той продължава да действа спрямо Русия като съюзник, пише Орхан Драгаш, основател и директор на Международния институт за сигурност със седалище в Белград.

Сърбия не е решила да се присъедини към санкциите на ЕС срещу Русия вече десет месеца, вероятно смятайки, че подобно решение ще донесе повече вреда, отколкото полза. Докато се правят такива изчисления (ако изобщо се правят), се отваря цяло поле, в което Сърбия трябва да преразгледа съществуващите договорености с Русия и, както в случая със санкциите, да си зададе въпроса – наистина ли има нужда от тези сделки с Русия? Дали поддържането им живи е от полза за Сърбия или всъщност те са бреме, когато Русия е изолирана от Европа и западния свят?

Дори и без въвеждането на санкции срещу Русия, Сърбия може да се отърве от много такива тежести за кратко време, гледайки изключително собствения си интерес, преди всичко икономически, но и политически. И двете нямат нищо общо с Русия днес, ако изобщо съществуват.

Десет години от създаването си, а Сръбско-руският хуманитарен център в Ниш не е започнал да работи както трябва. Целта му никога не е била напълно ясна. Трудно е да се намери каквато и да било конкретна причина, довела до създаването му. Може би тази сграда в самия „двор” на международното летище в Ниш трябваше да бъде нещо повече от център за реакция при природни бедствия и мащабни аварии за Русия, но това не се случи, най-вече поради упорития отказ на Сърбия да приеме да признае дипломатическия статут и имунитета на руския персонал.

От друга страна, в продължение на десетилетие центърът в Ниш е източник на постоянни подозрения, че Сърбия, в сърцето на своята територия, на голямо кръстовище на международни пътища и железопътни линии и точно до второто по големина летище в страната , поддържа руски полувоенен разузнавателен пост, който при нужда може да се превърне в истинска военна база.

Безсмислието на сръбско-руския център беше потвърдено няколко пъти, например през ноември 2019 г., когато гигантски противопожарен самолет долетя да гаси мащабен пожар в Стара планина директно от Русия, а не от Ниш.

Последното доказателство за безполезността на този център и крайната причина за затварянето му е изтичането на амоняк на железопътната линия край Пирот, в непосредствена близост до Ниш, станало в нощта срещу събота (25 декември). И в този случай нямаше реакция от сръбско-руския център.

Като се има предвид, че от това никога не е имало полза, а само вреда за международния имидж на Сърбия, постоянно изложена на подозрение за сътрудничество с руските военни разузнавателни инсталации, затварянето на сръбско-руския център в Ниш остава единственият вариант, което може да се направи веднага без никакви емоции или разходи.

Най-голямата тежест, която Сърбия може да свали от гърба си и без санкции срещу Русия, е намаляването на руската собственост в сръбската петролна компания NIS под 50%. Съществува постоянна „опасност“ компанията да бъде засегната от някой нов цикъл от европейски санкции и дейността й да бъде блокирана, тъй като все още е мажоритарна собственост на руски държавни гиганти. Сръбският президент Александър Вучич говори пред „Файненшъл Таймс“ през ноември за възможността за национализиране на част от собствеността в NIS, ако компанията е в опасност от европейски санкции.

Бяха споменати и някои големи европейски петролни компании, които биха поели рискована руска собственост, плюс азербайджанската държавна SOCAR. Най-малко рисковано е Сърбия да свърши тази работа веднага, превантивно, без да чака на прага й да дойде нов европейски пакет от санкции срещу Русия и да спре производството.

Също така, без каквито и да било санкции срещу Русия, е възможно да се напредне в пренасочването на оборудването на сръбските въоръжени сили от предимно руски/съветски към западни производители.

Това е сферата, в която Русия традиционно има най-голямо влияние върху Сърбия, следвана от политическата подкрепа за сръбската позиция по отношение на Косово. При обстоятелствата, когато Русия нахлу в първия си суверенен съсед и е под тежки санкции от Запада, сръбското разчитане на руското оръжие се превръща в голямо бреме и риск – не само за политическата позиция, но и за нейната сигурност.

В този смисъл за Белград би било особено ефективно да договори възможно най-бързо придобиването на бойни самолети от западни производители.

Самолетите МиГ-29, с които Сърбия модернизира през последното десетилетие чрез споразумения с Русия и Беларус, осигуряват сигурност само до 2025-2026 г. Съобщенията на Вучич от април, че Сърбия иска да купи 12 нови самолета „Рафал“ от Франция и още 12 употребявани изтребителя от някоя друга страна (той спомена и Великобритания и Typhoon), вече нямат много причини за отлагане. По-ранните съобщения, че преговорите с френската Dassault за закупуването на „Рафал“ могат да започнат в началото на 2023 г., трябва да бъдат потвърдени и ускорени, доколкото е възможно.

Преходът на Сърбия от руски към западни оръжия може да означава премахване на съществено и непродуктивно бреме от гърба й и, разбира се, доказателство, че защитава своите политически интереси и интереси в областта на сигурността.

Остава още една връзка между Сърбия и Русия, която по същество симулира развитите икономически отношения между двете страни, тъй като нито по отношение на търговията, нито по инвестиции тези отношения са дори близо до върха на баланса на Сърбия, да не говорим за Русия. Става въпрос за руския заем и въз основа на него участието на руски компании в изграждането и модернизацията на железниците в Сърбия.

Никога не напълно прозрачен, с постоянна въпросителна относно доходността му, това споразумение бе направено през 2013 г. с 800 милиона долара, а шест години по-късно беше увеличено със 172 милиона долара. Имайки предвид пълната блокада на руската финансова система и нейното изтласкване от световния финансов пазар, Сърбия трябва да проучи начини да се отърве от този заем. Дори и да претърпи финансова загуба в краткосрочен план, Сърбия ще бъде освободена от значителното бреме да прави бизнес с изключително рисков партньор, който със сигурност няма да има достъп до международната финансова система в продължение на много години. Сърбия няма нужда от такъв партньор.

Нито един от тези ходове не е свързан с необходимостта Сърбия да налага санкции на Русия. Тя може да направи всичко това и е длъжна да го направи, защото е в най-добър интерес за страната.

https://euractiv.bg/section/%d0%b3%d0%b5%d0%be%d0%bf%d0%be%d0%bb%d0%b8%d...