С армия от Миталовци национално правосъдие не се изгражда – потъпква се

Димитър Бочев, специално за Faktor.bg

Морал и аморал под господството на царица Монета или ново петно върху нашата вече многократно себеопетняващата се съдебна система

Магистратите ни скочиха като един срещу наложените от САЩ санкции срещу съдебната ни система и играта загрубя. Фактологията е общоизвестна и аз ще я спомена само мимоходом: Вашингтон забрани на корумпирания според тях съдия Андон Миталов да посещава САЩ. В световен мащаб подобни мерки не са прецедент, но към нашата страна те се предприемат за пръв път. Мерките срещу един браншовик са мерки и срещу целия бранш, а името на санкционирания не е избрано на случаен принцип – мярката е подплатена с конкретни доказателства: Миталов е съдията, разрешил на уличения в шпионаж в полза на Русия (анти)български гражданин Николай Малинов да напусне страната и да избяга от правосъдието чак в Кремъл. Така, вместо да въдворява по силата на служебния си дълг правосъдие, съдия 

Миталов предотвратява правосъдие

 Досието на Малинов е досие на агент на влияние от кариерата – той е председател на Национално дружество „Русофили”, официален представител е на редица руски медии в София, а тези му официални представителства се съчетават хармонично с функциите му на ръководен кадър на БСП и издател на партийния официоз в. „Дума”. Всичките му тези антибългарски активи, които намират своето естествено продължение в дейността му в полза на Русия, са подобаващо оценени от Кремъл, който щедро го отрупва с държавни отличия. Междувременно лично Путин му връчва наскоро церемониално поредния орден за заслуги – една безпрецедентна демонстрация на арогантност и към Република България, и към евроатлантическите ни партньори, доколкото шпионажът срещу нас е шпионаж и срещу НАТО. (Всъщност Кремъл вече би могъл да го декорира и с ордена „Ленин” – премахнат с разпадането на СССР, но възстановен преди седем години от бащица Путин. А че възстановяването на орден „Ленин” вещае възстановяване и на ленинизма, е близко до ума.)
Та тъкмо този обявен от САЩ за корумпиран и проруски и антибългарски настроен свой колега тръгват да бранят българските магистрати. Една съдебна система, която вместо да противодейства на корупцията със силата на законността, сама се превръща в нейно убежище, една съдебна система, която е негодна да обезпечи справедливост, се изправя срещу първите опити на една външна сила да се справи с вътрешноведомствената негодност на родното правораздаване. По-естествено, по-логично, по-подобаващо би било, след като не могат да опазят със собствени усилия и личната си професионална чест, и законността, магистратите ни сами да потърсят съдействието на страна с богат опит в това поприще като САЩ. Вместо това те отхвърлят подадената им приятелска ръка. Ако правораздаващите ни институции бяха така задружни, така солидарни в противодействието срещу престъпността, те отдавна щяха сами да изхвърлят от собствените си редици и съдия Миталов, и  миталовщината. Или по-скоро да не ги допуснат изобщо.
Не е трудно да пресметнем какви ще бъдат ефектите от позицията на магистратите ни. Първо, тази позиция хвърля 

ново петно върху нашата вече многократно себеопетняващата се съдебна система, 

превръщайки я в трайно и сигурно убежище на корупцията и разврата. А корумпираността на съдебната система насърчава корумпираността и във всички останали сфери на гражданската действителност. Второ, с тази си стъпка магистратите ни забиват нож в гърба на органите ни за сигурност, подкопават и обезценяват нелеката работа на онези наши контраразузнавачи, които с много усилия и рискове проследиха и разобличиха един отявлен враг на отечеството. Трето, чрез ясно послание към многобройните настоящи и предстоящи руски шпиони на родна земя, че те няма от какво да се боят, че са неуязвими за закона, че дори, което и без това се случва от рядко по-рядко, нашето контраразузнаване да ги залови, все ще се намери един Миталов да им обезпечи закрила. Четвърто, поведението на магистратите ни подхранва политическите ни конфликти с евроатлантическите ни партньори, без чиято солидарност обезпечаването и поддържането на националната ни сигурност е немислимо. Пето, така магистратите ни 

насърчават руските имперски апетити,

 насочени преди всичко към нашата страна. На шесто, но не и последно, място публичното солидаризиране с Миталов петни и без това разклатения ни престиж на международния паркет, укрепва дългогодишната и незавидна роля на България като русоидката на НАТО, вбиваща чрез политическото си поведение клин между нас и целия цивилизован свят, между нерадостното ни балканско и поскомунистическо битие и колебливите надежди за пълномерното ни европеизиране.
Любимец и жертва на най-корумпирания римски император, Гай Пентроний, документира в „Сатирикон” най-достоверно съотношението между действие и бездействие в правораздавателната практика:
„Ако царува царица Монета, какъв е законът?
Ето какво е съдът: съдиите седят и съдят.
Ако ги купиш, не съдят, а просто седят.”
Как скоропостижно унаследихме порока, а добродетелта не унаследихме, как ни споходиха изневиделица чак от древността, с каква учудваща лекота прехвръкнаха през хилядолетията от античен Рим чак до нашия новодемократизиран делник най-развратните обществени нрави на древен Рим, помели без остатък от гражданската сцена съпротивата на сатирика!   
Всъщност не съдия Миталов бранят с такъв монолитен отпор магистратите ни и техните институции – те бранят себе си, собствената си корумпираност. Явно подвластни на подозрението, че всеки от тях може утре да се окаже в ролята на подкупния съдия Матилов, чрез колективните си протести магистратите ни целят своевременно да се погрижат за спокойствието си в тази така присъща на бранша им роля. Обезпечавайки единодушно служебен имунитет на колегата си, те колегиално си себеобезпечават и собствен имунитет, себепоставят се и над морала, и над закона, и над нарастващото родно обществено недоволство, и над международните усилия да се сложи край на тази порочна практика. Не личността Матилов – феноменът Матилов е тяхна първа грижа. Защото в една или друга степен и форма Матилов е всеки от тях. Но с армия от Матиловци национално правосъдие не се изгражда – потъпква се национално правосъдие. За благото на хиляди съдии в центъра и по места. И за наше общо злощастие. В центъра. И по места.

https://faktor.bg/bg/articles/mneniya-lacheni-tsarvuli-s-armiya-ot-mitalovtsi-natsionalno-pravosadie-ne-se-izgrazhda-potapkva-se