С въпроса дали Пеевски (случайно) не беше депутат, Гешев се подигра и на парламента

Иво Инджев

Историята е пълна с доказателства, че гениалните хора си записват имената в нейните анали чрез запомнящи се кратки реплики, превърнали се в афоризми, произнесени наистина или не, но приписвани на тях.

И главният ни прокурор Иван Гешев се разписа в тези (б)анали, но с обратен знак. Чрез една (поредна) подигравка.

“Мисля, че е депутат Делян Пеевски, нали така, не греша?…

По своя подигравателен цинизъм този “афоризъм” под формата на въпрос за нещо, което наистина всички знаят, напомня на казаното от Путин преди 20 години в отговор на въпроса на Лари Кинг от СиЕнЕн какво се е случило с подводницата “Курск”. “Потъна”, отвърна руският самодържец. 

Гешев подхвърли вчера своя саркастичен и риторичен въпрос от трибуната на Народното събрание по адрес на наистина най-оскандаления със скандирания на името му по българските площади като символична антитеза на демокрацията в България български депутат от 7 години насам.

Да подпитваш точно това по адрес на депутатът с голямото Д, което вече се споменава и от чужди евродепутати, не само не е смешно, а е направо трагично поредно доказателство за самочувствието на главния прокурор като самостоятелна и недосегаема величина и за убеждението му, че може да се надсмива над законодателната власт в България, която е висша по конституция. За всички, но не и за н.в. Иван.

Да се майтапиш саркастично пред депутатите с въпрос дали Пеевски (случайно не) е депутат не и форма критика срещу неговото печално известно отсъствие от работата му в парламента.

Можеше да бъде възприета като такава, ако Гешев беше пожелал да бъде схваната по този начин. Защото на практика Пеевски действително е депутат само по документи и се крие не само от колегите си депутати, но и от публичността изобщо. Нормален човек наистина би се усъмнил дали този фантом може да бъде наречен депутат. Само че Гешев не влага такъв смисъл в подигравателния въпрос дали Пеевски (случайно) не беше депутат.

Гешев на практика доказа и за най – незапознатите с профила на неговия нагъл анфас, че е непоправим, подобно на началника си Борисов, комуто в най-голяма степен дължи комфорта да се яви сам като единствен кандидат без конкуренция да ни обвинява върховно за каквото си иска.  Или каквото му поръчат онези, които си го избраха (едва ли не против волята му) след като месеци по-рано почти се беше заклел, че нямало да се кандидатира за поста.