С коронавирус вкъщи – всеки се спасява поединично

Петя Попова

 

Всички новини за логистични центрове, буферни зони, сайтове с информация и т.н. са само и единствено информация, която по никакъв начин не помага на болния, който трябва да е изолиран и на практика лишен от лечение.

„Дневник“ публикува разказа на комуникационния експерт Петя Попова за нейния личен опит как е преминала през изпитанието COVID-19 в домашни условия и с какви проблеми се е сблъскала. Заглавието е на редакцията.

Симптомите на COVID-19 и начина на протичането му вече са ясни на почти всички. За мен е важно да споделя обаче малко повече информация за справянето с болестта при т.нар. домашно лечение, което се оказва голямо предизвикателство и от гледна точка на организация на отговорно поведение спрямо административните изисквания.

Моята история:

Съвсем банално офисно заразяване на петима колеги, затваряне на офиса за две седмици и три дни по – късно шестата с позитивен тест бях аз. Няма да коментирам в детайли симптомите – температура, лека кашлица, запушен нос, болки в корем, синуси, очи и където още вируса реши. Усещането е, че той се разхожда из тялото ти и се чуди кое слабо място да атакува. Съспенс в цялата ситуация добавяше факта, че съм с дългогодишна астма, която лятото бях оставила на слънцето и кортикостероидите за нейната поддръжка бяха във ваканция.

Тест и лечение:

В деня, в който вдигнах температура, отидох в лаборатория, редих се на опашка час и половина, направиха ми тест и започнах самолечение с авирон. Познавам лекарството и ме е спасявало от усложнения при грипоподобни вируси и миналата зима. В следващите 24 часа оставих температурата да се развива сама без да се опитвам да я свалям.

Това беше най-трудната част. След позитивния резултат на следващия ден говорих с личната лекарка, която ми каза да взимам бързо един антибиотик Азакс след като имам температура и да започвам да го пия 7 дни, за да не стане евентуално пневмония. Денят беше неделя, така че нямаше време за детайли като преглед, писане на рецепти и т.н. Честно казано не бих го причинила и на лекарката при риск да я заразя и да стоя часове на опашка в коридор, пълен с други болни хора.

Тук за първи път се замислих за процеса: зараза – позитивен тест – личен лекар – лечение по телефон – карантина вкъщи и ако нещо стане, викаш линейка. Какво става с хората, добрали се до линейка, виждаме по новините. При всички положения не е желан сценарий. Всички новини за логистични центрове, буферни зони, сайтове с информация и т.н. са само и единствено информация, която по никакъв начин не помага на болния, който трябва да е изолиран и на практика лишен от лечение.

В нормална нековид година имаш възможност да преглед, евентуално направление за специалист, изследвания, рентген. В 2020 година опцията е да стоиш вкъщи или да викнеш линейка, ако се влошиш. Липсва междинно звено, в което в безопасна среда да има преглед и насоки за адекватно домашно лечение. Всеки се спасява поединично. Такова е и лечението. 

Всеки сам събира информация и преценява какво да прави. Личните лекари имат ограничен капацитет, обслужват огромни опашки пред кабинетите си и не могат да провеждат дълги разговори с болните с коронавирус. А нюансите на вируса са много и фактът, че не си за болница, не означава, че преминаваш през болестта леко.

Когато се разболях преди три седмици, РЗИ не бяха толкова натоварени и ми звъннаха веднага в деня след позитивния тест с информация, че ще ме карантинират, но им трябва време да дойдат и да ми дадат официален документ за карантината. На четвъртия ден дойдоха и ми връчиха документа. РЗИ обаче е здравна администрация, те не лекуват, не могат да помогнат и единствено могат да ви посъветват да звъннете на 112, ако ви стане зле.

По време на разговора от РЗИ се информираха за контактните ми лица, но и много държаха на протокол с какви препарати е дезинфекциран офисът, в който работя след позитивния ми тест. Той беше дезинфекциран и затворен дни преди това, но здравната инспектора си държеше на документите и ги получи от колегите.

Другата времеотнемаща процедура беше комуникацията с училищата на децата и преминаването им в онлайн форма. И там е параграф 22, защото от едното училище ми искаха документ за здравното ми състояние и карантината, както и декларация за преминаване в онлайн обучение. 

Първите два документа нямаше как да ги имам след лечение по телефона и отчитайки невъзможността на РЗИ да обиколи адресите на всички заразени. С добра комуникация и търпение нещата се подредиха. Но е натоварващо за болен човек с температура и вирус, който си търси нови цели в тялото ти.

Информацията от болни познати от тази седмица е, че вече РЗИ е в тотална невъзможност да ходи и карантинира документално хората. Така че изолацията е изцяло въпрос на самопреценка. В същото време заразно болни хора със симптоми може се разхождат и разпространяват вируса.

Цената на коронавируса:

Накратко и за разходите – около 300 лева е първоначалната вноска за посрещането на коронавируса. Средно 100 лв. е ПСР теста, останалото е за вече известния почти на всички списък с лекарства и добавки – антибиотик (ако личен лекар назначи), витамин Д, витамин С, цинк, селен, кверцетин, Клопидогрел – лекарство за разреждане на кръвта, аспирин протект (със същата функция), авирон рапид – противовирусно, пробиотик, геломиртол форте за синуси и други спрямо симптоматиката. Всички вече знаят, че все още няма възможност личните лекари да дават направление за тест за COVID.

Пост ковид реалност:

С приключването на 14 -дневната карантина симптомите не си отиват напълно. Усещането за отпадналост, остатъчната кашлица и лесно идващата умора остават. При някои болни е по-трайна и загубата на вкус и обоняние. Липсва и голяма яснота какво трябва да се направи като проследяване. Броят на новозаразените се увеличава и е нормално опазването на техния живот да остане на фокус.

Моята препоръка е да са направи консултация с пулмолог, максимално подробни кръвни и изследвания и по възможност скенер на белите дробове. За съжаление, самите пулмолози не са чели учебник как се лекува COVID-19, но в момента всички разчитаме на техния опит не само за преодоляването на острата фаза на вируса, но и борбата с последствията от него.

Публичната комуникация:

Като експерт в областта на комуникациите не мога да не отбележа информационната пандемия и загубата на доверие у хората вследствие на говоренето с военна терминология. Генерал Мутафчийски се справи отлично като говорител на кризата в началото, но думите му щяха да се възприемат по друг начин, ако беше облечен в лекарска престилка, а не военна униформа. Личеше си, че няма подкрепа и от опитен експерт в комуникациите и това доведе до обратен ефект сред аудиторията.

В момента е отчайваща нуждата някой да каже на хората в България, че всичко ще бъде наред и уязвимите ще бъдат подкрепени. В криза най-дефицитната стока е надеждата.