С МИЛИОНИТЕ НА БКП (БСП) КОМСОМОЛЦИТЕ ПРАВЯТ БИЗНЕС

С МИЛИОНИТЕ  НА  БКП (БСП)  КОМСОМОЛЦИТЕ ПРАВЯТ БИЗНЕСДОСИЕТАТА  НА  "БИВШИТЕ"  КОМСОМОЛЦИ

Бащите партийци, а  децата им бизнесмени  - „Шефовете на комсомола - все милионери“

Когато един филм в Холивуд се превърне в хит, създателите му веднага снимат негово продължение, понякога дори и трето и четвърто. Има една любопитна закономерност в развитието на кадрите на ДКМС и наследника му БДМ. Комсомолците правят предимно партийна кариера, „бадемите“ - бизнес кариера. Някои кадри и от двата вида от партийния възход скачат направо в капитализма. Които не го направиха, набутаха в него синове, дъщери, зетьове, снахи и внуци.

А по комсомолска линия е имало предостатъчно средства, за да налеят основите на капитализма. Всяка година ДКМС е получавала от държавата между 120-150 млн. лева за различни дейности.

Само за 1984 г. за харчлък са били отпуснати 6,5 млн. лв., а след 1980 г. са давани по 20 млн. за строителство. За последните четири години - от 1986 до 1990 г. ДКМС (БДМ) е получил от държавата 553 млн. лв.

През 1964 г. Тодор Живков доста се колебае кого да сложи начело на Комсомола -

Георги Атанасов или Александър Лилов. Накрая избира историка пред философа.

Георги Атанасов е първи секретар на ЦК на ДКМС от 1965 до 1968 г.

После партийният му летеж нагоре е забележителен - шеф на отделите "Наука и образование" и "Деловодство" в ЦК на БКП, секретар на ЦК, зам.-председател на Държавния съвет, председател на Комитета за държавен и народен контрол, два мандата премиер на България.

След 1989 г. не влезе в бизнеса, но даде връзките и контактите си на своя зет Петър Терзиев, женен за дъщеря му Весела. По образование Терзиев е актьор, игра главната роля във филма "Ако те има", партнира си с Ирен Кривошиева. Петър Терзиев и друг червен зет - Георги Цветански (тъст му беше Николай Дюлгеров, първи секретар на ОК на БКП - София), създават "Балканфарма".

Фирмата е изкупена от Дойчебанк малко преди приватизирането на фармацевтичните заводи в Дупница, Троян и Разград. По-късно ги препродават на "Актавис".

Терзиев остава изпълнителен директор на "Балканфарма" до септември 2001 г. Напуска я и става консултант, а след това и председател на Надзорния съвет на швейцарската фирма "Ефектен унд финанц", приватизирала "Ален мак" през 2002 г. за 5,5 млн. долара.

В края на 2003 г. Терзиев води в България инвестиционния фонд "Екуест" и няколко години е негов управляващ партньор.

През 2010 г. предприятието "Ален мак" бе обявено във фалит. Оказа се, че е останало без най-ценната си собственост - запазените марки, с които продуктите му са продавани в Русия и Украйна.

Кредиторите  с изненада научават,  че дружеството се е разделило с правата да ползва най-ценните си 10 марки и не е получавало никакви приходи от продуктите, които са се продавали в Русия, Украйна и ЕС.

На 29 юли 2011 г. в. "Капитал" написа: "Има и заподозрян кой стои зад измъкнатите права.

Кредитори на дружеството предполагат, че офшорната компания VVPP Investment Anstalt, която има правата върху марките за чужбина, в крайна сметка е собственост на бившия директор на "Ален мак" Петър Терзиев. Възможно е дори схемата, която е лишила "Ален мак" от приходи през 2009-2010 г., да е една от причините за фалита му." Пак според "Капитал" сега Петър Терзиев управлява проекти за хотелски и индустриални площи.

Петър Младенов е секретар на ЦК на ДКМС през 1966-1969 г.

Оттам е изпратен да оглави ОК на БКП във Видин, но през 1971 г. излита скорострелно до министър на външните работи и член на Политбюро. Ръководи външното министерство цели 18 години.

На 10 ноември 1989 г. наследи Тодор Живков и стана първият президент (председател) на България. После другарите и съратниците му го пуснаха по пързалката и той беше принуден да подаде оставка.

Георги Танев

"Скучен човек", е най-кратката характеристика за него, казана  от бивш зав.отдел на ЦК на ДКМС. Танев често разговарял надълго с него и се интересувал за клюките и интригите в комсомолското ръководство и тогавашния млад елит на държавата.

Георги Танев е технократ, завършил е Техническия университет в Дрезден. Той оглавява комсомола 36-годишен, тоест надхвърлил е комсомолската възраст от 35 години.

Идва със завидна партийна кариера, стигнала до поста първи секретар на ГК на БКП в Пазарджик. През 1981 г. става член на ЦК на БКП и е назначен за първи секретар на ОК на БКП в Кърджали. Той остава на този пост по време на т. нар. възродителен процес. Смяната на имената там е проведена бързо и образцово и Живков го удостоява с най-високото отличие "Герой на НРБ", но указът за това не е публикуван в "Държавен вестник". Има твърдения, че Танев е един от главните идеолози на преименуването на българските турци.

През 1987 г. става председател на новосъздадения Областен народен съвет в Хасково. През април 1988 г. е назначен за зав.-отдел в ЦК на БКП, през септември - за министър на транспорта, а през декември - за министър на вътрешните работи. Заради тези бързи рокади Танев е наречен "французкият ключ на Живков". Тоест става за всичко.

През 1989 г. Георги Танев е отстранен от правителството, през 1990 е изключен от БКП като човек от "най-близкото обкръжение на Живков". Заминава за Москва, където започва общ бизнес с Бойчо Щерянов. Продължава да се занимава с бизнес вече в България, но е сменил фамилното си име Танев с бащиното Сотиров.

Константин Кутев дълги години работи в ДКМС и в ТНТМ (Техническо и научно творчество на младежта). Той е баща на

Антон Кутев - едно от остриетата на БСП

Емилия Масларова му е кума, а композиторът Филип Кутев - чичо.

Антон Кутев е роден през 1968 г. Завършил е изкуствознание в Художествената академия. Учил е икономика на киното и телевизията в Московския киноинститут.

През 2003-2007 г. следва европейска публична администрация в СУ. Няма нито един ден трудов стаж като изкуствовед. През април м. г. столичен вестник написа за Антон Кутев: "Както мнозина в прехода пробва късмета си с различни начинания. Работи като брокер и бизнесмен. Търгува с пирони от Румъния, парочистачки от Сърбия, тоалетна хартия от Полша, дрехи от Турция. Върти шивашки цех в Божурище."

Решава да се впусне в политиката и през 2003 г. става съветник на БСП в СОС. През 2007 г. е избран за говорител на БСП. При управлението на тройната коалиция в продължение на три години е член на борда на директорите на ЧЕЗ.

Сега е секретар на изпълнителното бюро на БСП и депутат в 41-вото народно събрание, избран от Силистра.

Рожба на Комсомола  е и Александър Томов

Той започва като секретар на идеологията в Кирковски районен комитет на ДКМС. После става завеждащ отдел "Работническа младеж" в ЦК на Комсомола. След сравнително кратък престой и в ЦК на БКП, от октомври 1982 г. първоначално е експерт, а след това помощник по икономическите въпроси на министър-председателя Георги Атанасов. На този пост го заварва 10 ноември 1989 г. Политическата кариера на амбициозния младеж тръгва стремително нагоре - зам.-председател на ВС на БСП, депутат в 7-то ВНС, зам.-председател на СИВ, вицепрезидент в правителството. Тук му излиза прякорът Добрият вълк Лупи.

След като БСП пада от власт, по идея на Александър Томов е направено "правителство в сянка", оглавено, естествено, от него. После Жан Виденов разтуря седянката на сенчестите министри, червената столетница се оказва тясна за суперактивния Томов и той я напуска. Последователно създава ГОР (Гражданско обединение за републиката), ДОР (Демократична алтернатива за републиката) Българска евролевица и Българска социалдемокрация. Сега партията му се нарича "Българска социалдемокрация - Евролевица".

През 1996 година се кандидатира за президент на България, но остава четвърти. С подкрепата на Костов и начело на Евролевицата успява да влезе в 38-ия парламент. Тук Жорж Ганчев му лепна прякора Сашо Апашо. Томов не успя да стане депутат в следващия парламент и без съвсем да загърбва политиката, погледна към бизнеса. От юни 2007 г. е в борда на комбината "Кремиковци", а от септември става главен изпълнителен директор на компанията, тогава собственост на индийския бизнесмен Прамод Митал. От декември 2006 до март 2009 е председател на Надзорния съвет на ПФК ЦСКА (София), откъдето запалянковците го прогониха с камъни и яйца.

От съвсем млад  към Комсомола се  ориентира и Тодор Батков,

сегашният собственик на футболния клуб "Левски". Като студент става секретар на факултетния комитет на ДКМС в Юридическия факултет. Бил е шеф в бригадирското движение и на работа в РК на ДКМС в район "Васил Левски". През 1984-1991 г. е организационен секретар на Общинския съвет в столичния район "Оборище" и съветник в Министерския съвет. След 1991 г. е сътрудник и мениджър в адвокатска кантора "Батков, Стоев, Ботев и Ко." и член на Международната адвокатска лига в Париж. Член е на Надзорния съвет на "Мобилтел". Председател на Съвета на директорите на "Стандарт нюз ООД" - издател на в. "Стандарт". Собственик на ПФК "Левски" - София. Адвокат на изгонения от България бизнесмен от руски произход Майкъл Чорни, бивш собственик на футболния отбор. Тодор Батков е син на почти легендарния за онова време журналист от в. "Отечествен фронт" Костадин Батков.

По материали на  в. 168 часа