You are here

Тактиката на монопола е лъжи, разделяй и владей

В най-студените дни от медиите плисна новината: „Столичани масово си откачат радиаторите“. Поради което, припяваха служители на „Топлофикация“ със загрижени физиономии, щели да се вдигнат сметките за парно на останалите съкооператори.Когато си най-уязвим, точно тогава хищно бродещите наоколо монополи ти нанасят удара. Например когато си пострадал, болен, стар. Или когато ти е студено.

В най-студените дни от медиите плисна новината: „Столичани масово си откачат радиаторите“. Поради което, припяваха служители на „Топлофикация“ със загрижени физиономии, щели да се вдигнат сметките за парно на останалите съкооператори.

Усещате ли накъде отива работата?

Подготвят почвата за масирано повишение на сметките за парно и вече нарочиха виновните - твоите комшии. На тях им дръж сметка, не на парнаджиите. Хубаво се изпокарай, а после прилагай закона за етажната собственост заедно с тях. В който закон пише: само ако всички се съгласят помежду си, държавата ще ви помогне да си санирате блока. И така да си намалите сметките. А ако не - не.

Хитра тактика - лъжи, разделяй и владей раята. Да се ядат помежду си, за да не те закачат теб. И всичко това е опаковано в закони, които директно нарушават неприкосновеността на частната собственост.

Законът ти забранява да си откачаш радиаторите в твоята си собственост. Как така? Щом е мое, значи мога да го преместя, поправя, продам. Това е тестът за собственост - можеш ли да я продадеш, ако ти скимне... Къде в нотариалния ми акт пише, че закупувайки апартамента, се съгласявам в него да има предмети, с които не мога да постъпвам като със своя собственост?

Положението е още по-фрапантно по отношение на топлите тръби, които ти минават през апартамента. Те са в твоята собственост, но не са част от нея. Защото са собственост на теца.

Това е вече истински законов шедьовър. Никъде в нотариалния ми акт не пише, че закупувайки апартамента, в него ще има неща, които не са моя собственост. И следователно, че някой друг субект ще може във всеки момент да прави с тези неща (в моято собственост) каквото му скимне. Защото са негови.

И така се получава, че макар да не ползвам парно от шест години, тецът твърди, че му дължа една шапка с пари.

Днес - заради топлите тръби, които минават през моята собственост, без да съм давал някому разрешение. Утре - заради комшиите, които си били откачили радиаторите.

В селската си къща не съм зависим от теца. Имам си гора - топля се с дърва. Никого не закачам. От онзи ден обаче подочувам, че мен ще ме закачат. Много микропрашинки съм бил пускал из атмосферата поради тези си дърва. Чак правителството обмисляло как да ме „стимулира“ да спра това безобразие.

Бас държа, че няма да ме стимулират, като например ми подарят филтри за комините. Нито ще ме стимулират със служител, който наесен да минава да ги монтира, а лятос - да ги сваля и чисти. Както е известно, чиновниците от всичко най-много мразят да излизат от хралупките си на въздух.

Нито пък ще ме субсидират, за да мина на слънчеви батерии, както прави общинската власт в Лондон например.

Това нашите най-малко ще направят - по една много проста причина. Ако започнем сами, всеки поотделно и самостоятелно да си произвеждаме светлото и топлото, къде отива контролът върху нас? Как и от кого ще бъдем държани в подчинено и безпомощно положение, ако не сме зависими от ТЕЦ, Е.он, ДКЕВР и подобни? И кой ще ни пусне да ставаме свободни, след като получава заплата и служебна кола именно за да ни държи в зависимост?

Очевидно ще се размина със субсидираните фотоволтаици и с филтрите. И ще стане следното. Ако не ги домързи и не се откажат да ме „стимулират“ да не горя дърва, чиновниците ще прекарат лятото в обсъждането на стимули, които не увеличават моята независимост от държавата. И когато отново захладнее, внезапно ще им просветне: идва зима. Дай този да го стимулираме, започвайки от 1 януари, с едни солени глобички.

Когато му е най-студено и е най-уязвим

Ще ме обвинят, че клатя държавата, но изходът от положението ми се струва очевиден. Както са казвали американските профсъюзни деятели в трудните години на Голямата депресия: „Ако имаш проблем - организирай се.“

Масови организирани действия му е майката. Например: всички абонати на ТЕЦ, които не искат „услугата“, в един и същи ден да си откачат радиаторите. Да видим как държавата ще осъди десетки хиляди данъкоплатци за това, че се разпореждат със собствеността си.

Или: всички, които не са ползвали парно от пет години, но продължават да получават сметки, в един и същи ден да изпратят писма до теца.

В тези писма в стандартен текст, позоваващ се на съответните наши и международни нормативни актове, да откажат да платят и стотинка.

Или: всички недоволни да пратят писма до теца да дойде и да си изнесе собствеността - топлите тръби - от частните ни апартаменти.

Да ги прекара отвън на сградата, щом са му необходими, но не и през моя персонален частен хол.

Това, разбира се, няма как да стане веднага. Българинът до последно се опитва да се спасява поединично и едва след като се провали, тръгва да се организира

Но пък в последните години виждаме как българинът се организира доста ефективно дори по най-трудни теми като например опазването на околната среда.

Рано или късно ще му просветне, че със същите методи може да се отбранява от ТЕЦ, НЕК, Е.он, ДКЕВР и подобни бродещи наоколо хищници.

Няма причина това да не стане още следващата зима.

Когато човек е уязвим - студено му е например, той по принцип е безпомощна жертва на монополите и на държавата. Но ако гърбът му е опрял в стената, тогава най-неочаквано напада нападателя си.

Жертвата се превръща във въстаналия Прометей с една само крачка. И тя не е много голяма.

Евгений ДАЙНОВ

24 часа