Тестът за бременност на БСП с демокрация отново се (д)оказа отрицателен

Иво Инджев

Има един тест за промяна в БСП, която е “малко бременна” с демокрация – същата, която била отнела много на хората в България, по мнението на лидера й Корнелия Нинова.

(Почти) всичко беше позволено на столетницата от самата нея през годините, за да се разкраси и представи за млада и потентна. Нейното блокосо ядро тихомълком се отказа да се бори срещу капитализма, а най-лакомите му питомци първи започнаха да го строят с нов комсомолски, вече космополитен ентусиазъм. 

“Активните борци против капитализма и фашизма” се кастрираха доброволно. Станаха “само” борещи се против несъществуващия по нашите земи фашизъм, за да оправдаят крайното си левичарство в собствените си очи, а и да се самозалъжат, че не са се “предали” съвсем, предавайки вожда си Живков без нито един от тях да шукне срещу свалянето му от най-близките му другари.

От още много фанатични позиции отстъпиха тактически другарите и другарките. Престанаха да претендират да унищожат проклетия Запад и се опитаха да се присламчат идеологически към неговите еволюирали при демокрацията социалдемократически семейства, обявявайки се също за леви европейци. Това не им попречи да се разграничат рязко от европейските леви, изявявайки се като върли консерватори в подмазването на консервативния електорат у нас по теми, като отношението спрямо хомосексуалните човешки същества, отчитайки “спецификата” на манталитетната балканска изостаналост.

Не други, а точно червените отстъпиха от вековните леви традиции и въведоха плоския данък. Крайно нетипично за левите където и да било по света.

През различните етапи на боричканията за власт предшествениците на днешната БСП демонтираха стотици паметници и бюстове на изпаднали в немилост бивши свои вождове. Включително и на Тодор Живков, когото тикнаха за отклоняване на народния гняв за малко в ареста. В онзи период сами отнесоха с хеликоптер “малката червена звезда” от пилона над Партийния им дом .

Премълчаха с подразбиращо се разбиране взривяването на мавзолея на  неформалния си кумир Георги Димитров, оцелял във формалина 4 десетилетия въпреки разжалването на неговия бащица Сталин.

Всичко това и още много други козметични корекции БСП си причини в името на оцеляването си в трудните за проумяване от електората й времена, довели до освобождаването на човека и словото му от червената диктатура. Но има една абсолютно забранителна линия на промяната, която тази наследница на безпрекословното подчиняване на НРБ на СССР не иска да прекрачи.

Корнелия Нинова днес демонстрира от трибуната на нейния конгрес на победата над вътрешните й съперници, че тази линия на задължителния реверанс към Москва се запазва. Също както беше възможно да се премахнат в България какви ли не партийни символи на българския комунизъм, но не и на съветския, доминиращ и днес монументално по нашите земи.

Трябвало да се вдигнат западните санкции срещу Русия, а в отношенията си с нея трябвало да има баланс ( спрямо отношенията ни със Запада, с който сме свързани с членство в ЕС и НАТО, вбесяващо Кремъл ), заяви Нинова. 

Съветският тест за бременност на БСП с демокрация отново показа голяма червена индикация. “И така, до края на света”, както също се пее в онази песен за “малката червена звезда”.

К(раят) на света за БСП очевидно отново се отлага. Ще трябва тази непоправима партия да бъде поставена в изолатора на българската политика, за да консумира там своята самодостатъчност до пълно изчерпване на възможността й да се възпроизвежда за сметка на демокрацията, която може да й е отнела властта за известно време, но същевременно й позволява да вреди на воля на европейското ни развитие под маската на съпротивата срещу конкурентите й от ГЕРБ на това разрушително поприще.