Те пак са тук…

Петър Кърджилов

 

Трийсет и три години след Десети ноември, датата на Надеждата, промяната е в пълен ход – за председател на Надзорния съвет на Българската банка за развитие е назначен Росен Карадимов – първи секретар (1989–1990) на ЦК на ДКМС (Димитровския комунистически младежки съюз), наричан гальовно и по съветски тертип Комсомол (коммунистический союз молодёжи).

То ще рече през 1978 най-голямата държавна банка в Германската демократична република да се оглави от райхсфюрер-СС Артур Аксман, ръководителя (1940–1945) на Хитлерюгенд (Хитлерова младеж).

На това му викат  устойчив растеж. Не случайно др. Карадимов е поставен на новия си пост от г-н министъра на иновациите и растежа.

Съвсем друг е въпросът какво разбира от „банкиране” доцентът и докторът по право на интелектуалната собственост Карадимов – поредната ювелирна „иновация”. Освен ако в случая не става дума за рутинен „стрес тест”, целящ да провери стабилността на ББР, от която се очаква да превърне „трудещите се пролетарии” в нетрудещи се „кредитни милионери”.

Напоследък от името на българския президент, уж „натовски генерал”, изповядващ „евроатлантическите ценности”, все по-често изказва „лично мнение” неговият съветник Александър Маринов – член на Висшия съвет на Българската комунистическа партия, трансформирала се за една нощ в социалистическа такава (1990); председател на Софийската организация на БСП (1990–1996); сътрудник (явочник) на уж бившата Държавна сигурност, подвизавал се под артистичния псевдоним „Майстора”; активист и водач на партии от различен „политспектър” – социалдемократически, социално-либерални, популистки, залязващи, възхождащи…

Само дето все още не е участвал в телевизионното музикално реалити предаване „Гласът на България”, но както се е засилила промяната, и това скоро ще стане. Защото и др. Маринов (също като др. Карадимов) като всеки майстор е „дялан камък”. Затова докторът по социология и професорът по философия прилегна на мястото си в президентството, бъкащо досега от „фатмаци” и гълъбовъди.

Държи фронта и другарката Корнелия Нинова. Винят я за поредицата изборни катастрофи на предвожданата от нея партия, за петото място на последния парламентарен вот, за отдръпването на един милион гласоподаватели от червената бюлетина, но хулителите забравят, че тъкмо др. Нинова ловко извади от ръкава си (по заповед на Кремъл, разбира се) сегашния български президент; назначи персонално неговото вице; лично издигна от трибуната на Народното събрание кандидатурата на интелектуалеца, избран тутакси след нейното изказване за председател на законодателната институция; „командирова” трима свои съратници като министри в днешното уж служебно, уж президентско и уж временно правителство, като същевременно се „разграничи” от този коварен ход и дори (в духа на столетните комунистическо-демагогски традиции) го порица обществено.

Но, забележете, не изключи „ренегатите” от своите сплотени редици!

Промяната е в пълен ход – те пак са тук, но очевидно вече не са същите – станали са по-богати и къде по-нагли. За някакви си трийсет и три години!

 

Коментар Под лупа : Ямболецът Росен Карадимов като шеф на БДМ беше червен депутат във ВНС и в 37-ото НС. Когато през 2005 г. Сергей Станишев стана премиер, направи Карадимов свой съветник по въпросите за присъединяването ни към ЕС. В едно свое интервю Весела Лечева каза, че в края на управленския мандат на Станишев двама управлявали държавата - Росен Карадимов и Делян Пеевски.