Топонимията, ах, топонимията!

Даниела Горчева

 

Топонимията, ах, топонимията!

Петър Стоянов: "Ако Вие сте български президент, ще Ви се наложи да приемете парада, когато в България пристигне чужд държавен глава на площада пред църквата "Св. Ал. Невски". Гостът учтиво ще Ви попита: "Как се казва тази внушителна църква?"
"Свети Александър Невски" - отговаряте Вие.
"Аха, това навярно е някой български светец?"
"Не - казвате Вие, - това е руски пълководец, който е победил шведите."
Отсреща Ви се усмихват тактично.
Качвате се в колата, за да отидете в Президентството. По пътя виждате величествения паметник на Арнолдо Цоки.
"Това вероятно е ваш прочут генерал? - пита Вашият спътник.
"Не - казвате вие, - това е руският император Александър II".
"Но кокетната църква вдясно сигурно е прекрасен образец на българската ортодоксална традиция?" - вежливо сменя темата западният гост. Тук дори Вие да замълчите, преводачката избързва: "А, не, не. Това е Руската църква." И веднага след това пояснява, че името на прекрасния булевард с кестените и жълтите павета, по който минаваме е, разбира се, булевард "Руски".

Всичко това се случва в рамките на 3-4 минути и на не повече от 500 метра, така че само след минута лимузината вече е пристигнала, Вие сте в президентството и пред госта обяснявате, че офисът на българския държавен глава и премиера са един срещу друг, на булевард "Дондуков" 1 и "Дондуков" 2. И не, генерал Дондуков не е български генерал, воювал в някоя от победоносните ни войни, а е руски княз.
След всичко това в Гербовата зала на президентството българският държавен глава започва своята реч: "Ваше Величество (или господин президент), Вие гостувате на един горд и независим народ, известен със своята славна история, силно привързан към своите национални герои и национални традиции..."
Президентът Петър Стоянов пропусна да спомене, че Столична община се намира, разбира се, на ул. "Московска" . А само на две крачки са ул. "Аксаков" и ул. "Генерал Гурко".

Фейсбук